Българското време не е линейно. То е циклично-повторяемо. Най-паче фолклорно. Скандал-скандал-скандалисимо. Пауза. Скандалисимо-скандал-скандал. Поемане на дъх... и нова ария на нещото, което ние наричаме „мафия”, но то и мафия не е.... То е... (тук би трябвало да се намира липсващия  описващ атрибут). Описващият атрибут липсва не защото такъв няма в действителност, а по причина, че който го набави в публичното пространство, огласи го с верни или митологично-украсени твърдения, нещо го хваща липсата – буквално, като последния отстрелян „минезингер” на ъндърграунда БЦ, или метафорично-политически, като Яне ле Бело Гърло...

Синкопично-забързаното циклично спретване на „мръсни дни” – карнавалната реплика, която българският фолклорен гений е изобретил, за да се справя по един алегорично и ал’героично-възстановителен начин  с извечните „тъмни сили” в кръговрата на (пре)сътворението на КултУрната общност – започва адски да дразни с почти липсващата „пауза” малкото останали нормални по тези ширини. Поради почти непрекъснатия „скандално-мръсен” ажиотаж  те  вече са на изчезване, мисля си аз. Не периодично, а перманентно тровени от показността на липсващата държавност, от нехоливудските екшъни в центъра на нещото, което би трябвало да е столица-стожер на дъражава, от неилюзорните, а твърде реални  напъни в стил „Империята отвръща на удара” след „Джедаите се звърщат”...  Щото как иначе да се интерпретира вчерашната операция „Вие ли ще ни определяте и преразпределяте” след предколедно-новогодишното перчене  „Хващаме „Наглите”...)

Чисто по алековски, с идеята за житейско-перманентно обезсмъртяване на „новата българщинА”,  живеем в една фикционална реалност, която има способността да ни убива като нейни автори. Вече двайсет години свирим на една и съща писта като развалена грамофонна плоча. От онези старите, винилово-дългосвирещите... Протяжно, скрибуцащо, пилящо нервите... какъвто и преход да направим, все някой се намира да блъсне рамото на лоста за преместване и да го върне пак там... в изронения улей на циклонно-цикличното българско време, където промяната е физическа, но не и духовно-възстановителна....