Тези дни пътувах. Ходих до родното си пепелище (Варна), за да видя мама и да видим какво можем да свършим по къщурката й - като на пипилотината Вила Великула. Загубих се във Варна - буквално. Това вече определено не е моят град: там се е настанила мафията, ама яко: презастрояване, бетон и шизофренност. Отсечки, които не се ремонтират с месеци (защото са "общински") - за там пари "н"ама, опрайте с"ъ".

Междувпрочем, същото беше и в Търново (на д-ра-кмета Рашков - да не си помислите, че е само Кирчо Йорданов - това да не са им моловете или презастроените жил.квартали, та да чофнат по някое апарт"менче:))) Стана ми смешно как броят търновци Рашковите попълзновения - по броя електромери, които се водят на негово име - цели 16 били, без да броим на жената, децата, родата :))) Толкова за "служенето на ползу роду", не народу :))) Сега ще видим как ще процедира родната кметица тук в Софето...

Отвъд жлъчта, която ме е напъплила към "най-доброто от всички възможни места", демек BG-то, установих три неща:

- първо, приятелите ми не са се променили. Все същите хипита на по 45 и кусур са си.
- второ, американците продължават да страдат от раздвоение на личността (нали са заченати под знака на "Близнаците", всички съпоставки с родни екземпляри-управляващи са случайни, макар и закономерни). Гледах 2012 във Варненския мол и се държах като баш американски башибозук, дъвчейки пуканки и сръбвайки кола през сламка :))) Освен смехотворният сюжет, бях поразена от 3 неща: руснаците (във филма) са представени не по-малко грандомански, отколкото сами биха се представили, Китай е станал първата сила (защото може да строи ноеви ковчези), нищо че малко е пообъркан с Тибет :), американските (и италианските) президенти са изравнени по популизъм - умират с "народа" си от чувство за дълг и... вина (да се ненадяваш).

- култовата реплика "имаш тунелно виждане" (към главния герой, писател и хахавей, изречена от бившата му съпруга) съм я чувала поне 1 300 пъти от съпруга си:)))))) Т.е. пак нищо ново под слънцето. Тъй като разбрах от "кръщелника" си, че не всички изрази, които използвам, са ясни, да се поясня. Тунелно виждане (или "живееш в тунел") означава, че виждаш само това, което е в главата ти и пред теб (за сътворяване) и малко те интересува какво точно се случва наоколо (поне докато не приключиш със собствено зададената ти задачка). Давам си сметка колко е ужасно за околните, ама някои... толкова си можем :))))

И последно. Докато пътувах като пасажер с вана из китната ни татковина, (по-точно, като "шефката/боса", вирнала крака, обути в шарени чорапи върху таблото:), успях да прочета книжлето на Григор Лилов "Проектът Бойко Борисов". Книгата си я купих от любопитство, защото сама си бях поставила въпроса и сама си му бях отговорила. Но друго си е като го прочетеш с "доказателствената" част. И смешно, и страшно. Ама много близо до Истината :))))) И до това кой, защо и как ни управлява:))))))))))

А днес, вече успях да се скапя от работа. Защото е понеделник, тежък ден. И то само е превалил в 2/3. Остава най-тежката: четенето, домакинстването и претакането между Истината и Лъжата. И така... до утре :))))))))))

Щото с полу-истини и откровени лъжи не се стига до никъде!Бъди здрава!

Истината е тежко бреме и малцина я понасят. Още по-малко са готови да живеят с нея всеки Божи ден и въпреки това да продължават:)))
И ти бъди здрав: щото това е първото и последното ни оръжие по пътя на пресътворяването... на Истината :)

Обади се, когато ти е удобно да си уговорим една нова среща, за да ти дам книжките на Мамас и Любара (взети от мен надлежно с автограф спешъли за теб ;)

Може и още утре следобед, ако нямаш някаква спешна работа. Пиши кога си "свободна" :)
ххх

Че днес вече мина.. (късно прочетох отговора ти)
Почвам нова работа всеки момент, така че най-добре тази седмица да се видим :)

Радвам се. Обади се утре след обяд: след 14:00. Партито ще е "частно" :)))