Прочетен: 1578 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2009 13:36
Бяс изписано на латински е bias, а на английски това значи „пристрастност”
*
*
*
Напоследък е нетипично за мен да вземам „политически” пристрастни решения. Не защото не съм пристрастен човек, напротив – твърде пристрастна съм, но това противоречи на рационалната ми природа. И точно като човек, който еднакво се ръководи от страстите и разума си и знае пагубните последствия както на едното, така и на другото, все повече си застъпвам езика преди да реша какво може да се избълва в публичното пространство, пък било то и в тясната територия на кухнята ми или с други думи – този блог.
Днес обаче съм бясна поради „крайността” на моята дясна приятелка Верина http://www.verina.vesel.info/. Не че Верина няма право да бъде крайна, бивайки дясна, или да бъде дясна, бивайки крайна, но това ми напомня как крайността в оценките на случващото се – макар и морално защитимо, не води до общностно действие, което е целта на политическото. Капсулирането на дясното в последните години и заемането на позицията „ние сме правите (бивайки десни, ех тази игра на християнски символиJ), а вий, вий сте идиоти” – насочено към необозримата „маса-народ”, който видите ли не разбира (вярно само по себе си, защото управлението изисква достатъчно сложен комплекс от знания и умения, но и доза интуиция), накара същият този народ-електорат да си припознае Бат Бойко като „десен крак и лява ръка” – любимата кръстоска за успех на българина-тарикат. В това си наблюдение Верина е права, още повече в отнасянето му към СК и тяхното певедение „ни рак, ни щука” по отношение на коалиционното недоразумение-споразумение, в частност – по частичните избори за кмет на София.
Но не това е/беше причината за моят(а ) biasnost. В изложението й се смесват по особено пристрастен начин равнопоставеността на половете в кандидатурите за управление – и политическите достойнства на ББ-партия в това отношение J (що, нима НДСВ не бяха първите, които направиха жените 35 % в НС? И какво от това?), низвергнатостта на „даскали(ци)те” и припознаването на Фандъкова като принадлежаща на съсловието, което има възможност да се издигне в очите на слепите чрез успешната й кандидатура и същевременно отвръщението от действията на СК, на които не им достиска или... каква е другата кваификация?... да издигнат свой кандидат в кметската надпревара. За мен това са различни полета на политическото, които имат допирни точки, но не се пресичат в сегашния казус по начина, по който моята приятелка страстно си е изляла душата.
За мен проблемът е друг. Нека всеки камък си тежи на мястото. Не разбирам защо г-жа Фандъкова, тази лъчезарна жена, трябва да се изземе от полето на образователното министерство – тази смрад, която трябва спешно да се разчиства като Авгиеви обори... в буквалния смисъл. Вместо това Папартията* (тук папа да се разбира в смисъл на „баща-бащица”J) й вменява, че тя трябва да се занимава с урбанизъм. Моите уважения към бързо учещите се и превключващи на всякакви писти и скорости, но смятам, че освен ентусиазъм, въпросният кандидат за кмет трябва да притежава и необходимите познания, дългосрочни виждания и проверими стратегии, а не само хуманизъм и добро сърце (като гарнитура към популизма на партията й).
В контекста на горните разсъждения смятам, че няма друга кандидатура освен тази на г-н/д-р или гражданина Дечев, която да е по-подходяща за градоначалник. Не само поради образователния му ценз, но и поради всестранната му политическа компетентност и гражданска и експертна позиция през годините. И ще гласувам за него. Дори ще му стана застъпник, ей така, защото ми омръзна „политически да ме организират” , да ми обясняват като на дебил кое е правилно или неправилно или да играят по „низките” ми страсти на хапана от кучета, газеща до глезените в кал и л***на по улиците, на произволно тънеща в тъмнина поради спрян ток, с надписани сметки за комунални услуги, потърпевща от прекрасната здравна, образователна, комуникативна и всякаква друга „инфраструктура” и ред други уютности, свързани с живота в големия град, наричан гордо „столица”, само развявайки ми клип с „добри идеи в добри ръце”. И споразумение между „управляващите партии”, гушнати заедно само заради едната си принадлежност към ЕНП?!!!
Е, стига толкова! С гражданина Дечев като кандидат за кмет на блогърското общество може да е донкихотовско, но поне е демокрация на участието – от начина на издигане на кандидатурата до организацията на цялата кампания. Другото е „представителство на интереси”. Само че защо ли като в соц.вица ми се струва, че всички знаем чии са интересите J
* bias
P.S.Bias има много значения:
1. Отклонеине; наклон
2. Веревна кройка, верев, диагонален шев
3. Предразположение, склонност, интерес
4. Пристрастие
5. Предубеждение
6. Смесване, сфазиране
И понеже значи всичко това, а и много повече контекстуално, е добре за се помни. Както и че звуковата форма на думата не е случайна и носи отпечатъка на индоевропейския си корен J Това само така между другото. Между многото ни бесове и пристрастияJ)
22.10.2009 13:43
Права си, че много набързо и без да обяснявам съм намесила джендъра и политиката/управлението. Така е понеже и преди писах около начина, по който ББ играе по тази тънка струнка, помниш.
Проблемът е другаде. Той е в цялото политическо устройство, в представителната демокрация, ако щеш, защото тя вече не може да изпълнява функциите си, доколкото ценностите вече не са точно "класово" определени и аз не принадлежа нито на "ляв", нито на "десен" проект (в класическия смисъл на думата, да не говорим в нашенските му измерения, които са така усукуни, че не е ясно "лявото" ляво ли е, а за дясното - въобще:)
Проблемът е в предприемане на действие: илюзорно, донкихотовско или въобще. Защото ние сме добри "мислители". Но както се казва в едно по особено съчинение: "по делата им ще ги познаете":)))))))
А кризата е възможност. Точно защото тогава всички са притиснати. И може би някои осъзнават, че от нея изходът не е поединичен (нищо че ЕС по-скоро показва обратното с повечето си действия).
Русия е сила и тя не бива да се подценява. Според мен, това беше една от основните грешки на Иван Костов и правителството му. Разбира се, не трябва да се слагат и наколенки, но когато си "малък", трябва да си много дипломатичен така че хем да запазиш собственото си достойнство и интереси, хем да не изгориш мостовете след себе си. Те затова казват, че политиката е виртуозност. Там където не можеш да достигнеш качеството, се стига до к....варлък и слагачество. В това отношение се сещам само за Иван Асен ІІ и за цялата му индивидуално укорима биография, която обаче го е направила "могъщ владетел":) Парадокси-парадокси...
Нека спрем дотук засега. Не съм черногледа. Препоръчвам ти го и на теб. България винаги ще я има. По ред причини. И да, няма да изчезнем. Друг е въпросът, че дълго ще си плащаме "верисиите". Оптимист съм в едно отношение... като гледам младите, включително момчетата ми как се борят да останат тук и отказват да ходят на "гурбет". Животът не е само ядене, обличане и отходни дейности. Той е, колкото и тривиално да звучи "любов", а нея я получаваш и съответно ответно даваш на "близките си" - онези, с които животът те е събрал по кръв, роднинство и през ситата на приятелството. Това е огромна инвестиция, която не може да се разпилее от няколко калпави правителства, криза и обща манталитетна посредственост.
“Заровен в безнадежността като в жарава
този живот от всичко го боли,
но все пак продължава, продължава. Продължава ли?....”
(Мирела Иванова)
:)))))))))
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer