*
*
*

От старите дървета свирка не става. Точно както и от „всяко”... Просто малко уточнение.

Да искам от някого, когото не познавам и не мога да задължа с личното си поведение,  да има визия и морал е все едно да чакам от умрял писмо.  Всъщност, по-точно е да се каже, че от „умрелите” продължавам да получавам писма. Все на същата темаJ

Объркването ми на тема „морал” и „политика” продължава и се задълбочава, не защото искам да философствам, а защото ми пречи на пряката работа. А пряката ми работа е да произвеждам  продукт, който е ориентиран към бъдещето. Ако аз не мога да му/й  задам (с помощта на обществото) твърда рамка, в която да се разполага или да надскача, просто НИЩО не съм. И това ме измъчва най-много.

Всичко друго е бели кахъри и стискане на палци някой да не попадне  в „търговско-икономическата” мелачка на рекламни модели и... наркотици.  Там, за съжаление, е само „политика”: за всички, които си мислят, че политиката „(раз)полага” J

Намираме се на стадий от развитието си, когато много добре трябва да преосмислим какво е „политика” и дали и как тя ни помага да живвеем заедно. Вече въобще не говоря за липсите и недостизите ни. 

Не е проблем, може би, ако не знаем какво да правим със себе си. Но ако не знаем какво трябва да правим, задавайки програми за развитието на децата си, това вече е сериозен проблем. Ние вече търпим дефицитите си. И те ще стават все по-големи.

Защото в цялата „либерализация” на духа от бутилката някой забрави да каже: „СПРИ се! Не всичко е пари и материален просперитет!” Хората са индивидуални и свободни, ако са в състояние да творят собствения си живот, а не да обслужват един или друг кредит, който им дава „сурат-сандъче”, пералня или... комп. Безкрайно се умилих от простичкия живот на семейстото Х гледано по телевизия У, което гледаше шестте си деца в „тъмнина”, т.е без електричество, но ги обгрижваше да станат ХОРА, включая най-голямата, незряща, КОЯТО ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА БЪДЕ „ЖИВИЯТ” ЕЛЕМЕНТ НА ТОВА СЕМЕЙСТВО, ДОПРИНАСЯЙКИ С ТОПЛИНАТА И ОБИЧТА СИ, ВЕРОЯТНО С ОПИПОМ ДВИЖЕНИЯТА СИ ЗА ПОРАСТВАНЕТО НА НЕВРЪСТНОТО Й БРАТЧЕ.

Когато, някога, повечето от нас, станем хора отново, а не слуги на кредити, политически партийни пристрастия и доходоносни професии, може би ще разберем, че ЖИВОТЪТ е повече от това да бъдаш „проспериращ” и ще започнем да караме децата си да бъдат „щастливи”. Единственото, което се изисква от нас и от тях.

Защото тогава ще означа, че сме НАМЕРИЛИ СЕБЕ СИJ

ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ..ДА ОТКРИЕМ БОГА В СЕБЕ СИ..ДА ГО АКТИВИРАМЕ...И ДА ТВОРИМ ЧУДЕСА С ОБИЧ...
ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ И МЕ ПОКОРИ И ТИ БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Аз ти благодаря, Юлия! Вечните истини имат нужда от съвременното си възпълщение, разискряне и защита. Иначе ... ще се превърнат в "мъртви" истини. А ние искаме да сме живи, нали! Защото ние също сме Истина :)
С обич