Животът e такъв, какъвто е :: 6-те нещица, които подправят живота (ми) да бъде Живот

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2009 20:56 - 6-те нещица, които подправят живота (ми) да бъде Живот

Автор: svoboda64 Категория: Други

Прочетен: 974 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 15.07.2009 23:19

Бивайки отзивчива, приемам щафетата подадена от Верина http://www.verina.vesel.info/ да се замисля кои малки нещица ме правят откровено щастлива – от време на време, или приглушено щастлива – през по-голямата част от времетоJ 1)      Първото от тях, колкото и да е невероятно, е живеенето в Bg-то. Намирам България за най-невероятното място за живеене като природни дадености, културни пластове и мешавица от всякакви типове и типажи, които са в състояние да ме изстрелят до ескалиращ ажиотаж на чувствата или да ме дарят с утеха и упование в свят, все по-малко поддаващ се на твърди описания, класификации, стратификации и вери.
2)      Второто е топлината, струяща от връзките с роднини и приятели, която, често накъсвана от синкопите на раздразнението, умората и втръсването, ме превежда през Сцилата и Харибдата на всекидневието, подмолно затваряйки рани, за които съм си мислела, че никога няма да заздравеят.
3)      Третото е пушенето. Колкото и да е грешно като отношение към собственото ми тяло и телата на околните (тровени пасивно), то ми позволява да запазя концентрация, дори когато това е почти невъзможно от преумора, или да се свържа чрез акта на пушенето с друго човешко същество, с което мога да си каканижа до безкрайност под общо споделения облак от отровни пари, грижи, радости и случайни наблюдения.
4)      Четвъртото е ходенето боса. Най-приятно е ходенето боса по трева, пясък и рядка кал. Поради невъзможност да ходя боса по асфалта, цяло лято джапам с джапанки. Някога до гротескното полуофициално облечена, но задължително с джапанки на кракаJ
5)      Петото е вглъбяването. Дали с книга в ръка, с безкрайно количество листи, листчета, отворени книги-справочници, страници в нета, картинки, илюстрации, таблици и т.н. отправни точки, или просто реейки се в мислите си, вглъбяването е нещото, което ме кара да забравя света наоколо, да го надскоча, загърбя и дисоциирам, взирайки се в по-дълбоките му основания, структури или оставяйки се интуитивно на неуловимите му течения.
6)      Шестото е оставянето на/потапянето в милувките на стихиите: дъжд, вятър, море, зеленина... Обичам да съм сама с тях, а не да ги споделям с някой друг. Вятърът да ме брули и да кара дрехите ми да пърпорят; дъжд с различна сила да ме пръска, полива, просмуква; морето да ме осолява с дъх и вълни, да ме кичи с водорасли, да ми подхвърля камъчета и раковини. А зеленината... тя ме зарежда и успокоява сетивата и ума ми. Нещо, което все по-рядко се случва, защото все съм вперила очи в човешката гмеж била тя като лица, миазми, артефакти или виртуални продуктиJ Сега предавам подръпването по жицата на който намери за невъзможно да устои на изкушението за саморазкритие... J

P.S. Сега ми текна, че мога и конкретно да предам щафетата на някого. На nezir, който още не се е разписал с постинг в blog.bg :)