Напоследък не пиша "разумни" текстове. Щото не искам. А не искам, защото ми омръзна да се повтарям. От друга страна, повторението е начин на научаване - къде за себе си, къде за другите - къде стоиш и стоиш ли, или просто си висиш като паяк над пространствено-времевия континуум.

Много неща се случиха в последната година, които ме карат да се затворя вътре в себе си. Болката на изпитващия болестотворния микроорганизъм не може да се сравни с тази на ваксинирания с "жива ваксина" или с ваксина "с умъртвени бацили":) Сравнението с други поколения е очевадна, макар и не очеизвадна... Амплитудата на треската е различна, придобиваният имунитет е различен. Идеята е да я победиш и отстраниш for life or forever:) Затова си пуснал заразата в себе си: за да видиш дали ще се пребориш, ще устискаш ли или просто ще дадеш фира...

Бивайки свръхемоционална и на моменти свръхсетивна, не винаги мога да издържа на напъна, който тече по всички канали на без-образието вв Bg-то (май напоследък почти никак:) Защото съм човек на образа и на думите, те за мен са плът и не могат да се хвърлят безразборно в пространството наоколо, затлачвайки го с недосмлени остатъци от значения. Къпането в мръсотия е вероятно нашата форма на юродивство, която само донякъде съзнателно сме избрали ние, ненапусналите, с идеята, че ще можем да устоим и да се преборим. Вече нямам тази убеденост. Поне не за този живот... Защото мнозинствата умеят да изолират и/или претопяват малцинствата. С простата тоталност на количеството, не на качеството или качествата си. Статистически закони и закономерности... дори да риташ срещу тях.

Макар да звуча песимистично, не съм престанала да се боря в онзи малък периметър, който ми е отреден. Но и там, търпейки все повече крушения на идеалите си (или пък химерите си), затискана под тежестта на мъчително следващите или принуждавани да следват образците, поверени ни да ги извлачвам(е) по стръмното нагоре, започвам да се изпразвам от основното си съдържание: да даваш радост. Защото Животът е това: пълноводност от осъзнаването, че си победител над обстоятелствата. И ние сме...

Да, ама единчни са моментите, в които имаме ясното прозрение, че самият факт, че сме живи и още функциониращи (макар и твърде непълноценно), е една голяма победа над Безформеността, Мрака и дебелитета (който дреме във всеки от нас:)

Каквито и да са последиците от изборите ни, ние все повече се втвърдяваме (заземяваме) чрез тях. Овеществяваме се. Което е хубавото. Защото тази Земя е веществена, жива и пърхаща. Но само ако й се даде твърдата земна кора, която да уравновесява течното ядро от лава. Много боли, когато се втвърдяваш--- Страх те е, че вече си старчески непластичен. Но от друга страна си като подпора/опора за онези, които все още не са избрали формата си... Или са я загубили.

Не се харесвам като твърда. Няма твърд вятър. Нито твърда пластичност. Но трябва да се устиска и на тази форма... За да влезем в следващото хилядолетие....

Боже, само някакви хиляда години трябва да се отлеят, като къртовски се работи:))))))) Нас ли избра за таз служба? Пък ние нещо, както винаги, по български си се жалваме...

Както винаги,предлагаш сякаш нарочно за мен,поредният си смислен текст!

Но все пак : С втвърдяването трябва много да се внимава. Мовек така може да се вдърви че да се одърви. После вече нещата му са подредени и предначертани. А дали сме живи и функциониращи могат да кажат само извънземните. Според тях ние сме растения, понеже те се били стабилизирали, успокоили и позиционирали вече във времепространството за да изследват времематерията за наличието на времедуховност. При тях само растенията функционирали и щъкали насам натам. Разбира се аз не им вярвам, понеже такива работи ми разправят само когато не съм си взел хапчетата. Как познават - незнам, но през другото време мълчат.

Дай по-бодро и пластично:)

както се разбра, не е време за поезия, а за действие. Надявам се да го извършим:)

Разсмя ме... за което ти благодаря! С извънземните скоро не сме си общували, но то не е защото си вземам хапчетата:)
Бодра съм!

С действията...Дано се получи!

че се претоварваш с работа и негативни емоции и не се грижиш достатъчно за себе си.

Много правилно забелязваш... ама за сега няма разрядка:)

Thank God! Someone with birans speaks!

KObI2S <a href="http://vmudrxpulodu.com/">vmudrxpulodu</a>

gfDdJn , [url=http://rssgnwniaxru.com/]rssgnwniaxru[/url], [link=http://wwqgrwbaojaa.com/]wwqgrwbaojaa[/link], http://aihpfilfdgjl.com/

hrb3J9 <a href="http://pxqtqodqrlme.com/">pxqtqodqrlme</a>

xQpkhA , [url=http://fwdmzcffjyed.com/]fwdmzcffjyed[/url], [link=http://nvedqjhwbdtn.com/]nvedqjhwbdtn[/link], http://pczqdbvxbagq.com/