*
*
*

Черешовата задушница си е като всички поминални практики за осъзнаването на единството между минало – предците, завършилите зимния си път, и настоящето – на сега бъхтащите се по синурите на объркания свят. Разликата между другите и сегашната е, че точно Черешовата се възприема като времето на раздяла – душите, за които се вярва, че са били пуснати от отвъдното, за да навестят своите близки, да им дадат утеха и напътствия, сега се прибират отново, оставяйки земните жители на своите си радости и тегоби. Времето на единението е и време разделноJ

Винаги са ме впечатлявали странните съвпадения на знаци и символи. Такъв виждам и в това, че точно ден преди „първите” избори – за европейски парламент, за по-голямото обединение – ние празнуваме „задУшница”. За „душата” ни са утрешните избори, за онова развитие, което е по-скоро вътрешно и нетолкова материално забележимо: за установяването на принципи като средищни за самото ни съществуване и добруване, за превръщането на „отвлечени” каузи в практически стратегии на всекидневието ни, за огражданстяването ни в един универсален план.

В същото време онова, което наблюдавам е „зАдушница”: задушени сме в много приказки и малко дела, объркани сме от дребнотемието на заливащите ни нещастия, които сами си причиняваме от недалновидност и прибиързаност, от вземането на късогледи решения, които да закърпят дупките на вече безкрайно разнищената и на практика самоотчуждаваща се групова (или национална) цялост. Въглеродният двуокис от съвместното ни дишане във вратовете си един на друг а е стигнал апокалиптични размери. Той не трови, той просто ни кара да сме на границата на припадъка и да не разсъждаваме адекватно. Освен това води до забавяне на реакциите и обща слабост на организма (в буквалния биологичен и преносния социален смисъл).

Затова ми хрумва една друга аналогия: синята кръв, която сме на практика в момента, е венозна кръв.  (въглеродът придава синкавостта на деокислената кръв) Тя се движи много по-бавно от артериалната и е подбутвана от венозни клапи, за да не се върне обратно и да се получи стаза в някой от органите или системите. Същевременно венозната кръв е тази, която трябва да пропътува пътя до белите дробове и да осъществи обмяната на въглеродния двуокис с кислорода, за да се захрани организма с енергия (или прана). Мисля, че респираторният център в medulla oblongata отдавна бие тревога. В постъпателното си движение не трябва да се оттичаме назад, въпреки всеобщата умора и насажданото с години неверие във (функционалното) ни предназначение.

„Синята” кръв ще ни помогне да изввървим пътя от днешната „зАдушница” до утрешната „задУшница”. И тогава ще можем да си отдъхнем, че не сме предали предците си, които пазиха до последния си дъх и си отидоха от този свят с идеалите си за общностно живеене основано на почтеност, компетентност и солидарност, предавайки щафетата на нас по тяхното осъществяване.  Ако го осъщствим, децата ни може пък да повярват, че не всичко на този свят е корупция (развала) и личен егоистичен интерес.  

Тежка, но не непосилна задача. Поредна мобилизация... по изчистване на социалното кръвообръщение от отпадните продукти на метаболизмаJ  

не се почистват лесно, както го доказа и "Националния кризисен щаб" на управляващите.Боклуците в нащето общество са твърде много и затлачват системата на "метаболизма"

Днес и на мен по телефона ми се обади Сергея.На запис естествено.Кандърдисва ме,да не си сменям кръвта.Демек,да гласувам пак за тях...изпитано било нали...Аз пък имам нужда от свежест и кислород и въобще няма да го послушам!Защото послушам ли го,ще наследя и Обръчите от фирми на Ахмед,а пък е всеизвестно,че те са в интимна прегръдка помежду си!Поздрави!

Това не означава, че трябва да се примиряваме с положението и да си гледаме работата отгоре-отгоре, подобно на "правителствения кризисен щаб':)

Имам чувството, че Сергей се е обадил на всички... освен на мен :) Дали да се чувствам игнорирана или... просто щастлива, че е известно кой кой е в BG-to?
Поздрави!

Е, това наистина е смешка. Явно някои са толкова ясни, че не се хабят да им звънят дори:)

БТК - за тебе е ...