Казват, че ние българите сме практични хора. Както и че сме „ноооооого” интелигентни. Това последното е вярно, ама не съвсем... Всъщност проблемът с интелигентността е твърде неясен. Интелигентност е способността да се ориентираш в потока от информация(външни и вътрешни стимули) и да вземеш най-адекватното решение/стратегия, така че да излезеш от една – по правило – кризисна ситуация.
В този смисъл интелигентността не означава „правилност” – съотносимост с предишни модели на поведение, каквото например изисква моралността като задаваща „идеалния пример” за постъпване в дадена ситуацияJ
То може да значи далеч по-малкото – оцеляване на „рода” (българинJ)
или „вида”:
- homo sapiens – мислещ човек?,
- homo economicus – самозаинтересован от собственото си оцеляване като играч на пазара (на труда, на производство?)
- homo faber – произвеждащ/правещ човек?,
- homo liber – такива дали са останали по тези земи или по-скоро сме на изчезване?
Простете критичната ми природа, но най-паче ми се струва, че нашата интелигентност (всеобщата, националната) се свежда до запазване на вида
- homunculus communitatis – създадени и отгледани в една особена изкуствена среда, която поради стерилността й не можем да напуснем и оцелеем в „реалния свят”J
Затова, колкото и да е трудно, трябва да направим някакъв – вероятно суисидален порив – към скъсване с „миналото”. За да ни има – като почти всичките изредени по-горе подвидове и родове, но не и като последнияJ)))))
Иначе сме обречени на „кретенизъм”: биологически съответства на неразвитост на „щитовидната жлеза” (как ПЪК нямаше нещо, което да не е символично, дори в дефинитивно-описателните медицинските терминиJ)
Ако не можеш да се защитиш – биологически и социално – ако не можеш да поддържаш нормалното развитие - просто ще престанеш да съществувашJ Или ще се изродиш: ще попаднеш в категорията на „кретените” или „гигантите” – едните имат недостиг на определени хормони, другите страдат от свръхпроизводството им. Дали не ви прилича на нещо, което социално наблюдаваме?
Само още едно нещо да припомня: човешкият (дали социалният?) организъм се регулира двустранно: по нервен път (чрез участие на висшата нервна система, понякога и периферната йJ ) и хуморално (т.е. чрез течности, които се намират „в кръвта”J) Доказали сме (като народ, нация – дали пък такова животно съществува?), че ние се управляваме хуморално – хормони дал болJ , но те ни управляват „автономно” или „вегетативно” – т.е. върху тях ние нямаме контрол, те просто регулират „нещото си”, защото човешки контрол би направил по-големи поразии, ако се включи „разумноJ))))))))))) Нашите „политкомисари” продължават да експлоатират този биологичен канон-законJ) Проблемът е, че ако се включи ЦНС (централната нервна система) нещата биха изглеждали по друг начин: някои от безусловните рефлекси могат да се преобразят в „условни” – т.е. подчинени на някаква (координирана) воля....
Но както е казал Маркс (цитирам по parasol): ” За да подчиниш природата, трябва да й се подчиниш!”
Е, хайде, решете: хуморално или нервно...
Кратко, ясно и безизлазно. Без да можем да променим природата на биологичното и социалното... И само ако я рязбираме!
много ми харесват разсъжденията ти
но човека е - по моему - социално същество, т.е. част от група подобни нему, които му дават възможност да бъде това, което иска и може...
силни сме и сме това, което сме защото сме много и многообразни и най-вече защото работим заедно, било и то един срещу друг
та неведоми се пътищата му, но всеки един от нас без да има нужда от обяснения - ЗНАЕ какво е това праведност/righteousness...
а това е характеристика на цялостността - човешко същество soul/mind and body co-exist as one part of a bigger one or so they say..
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer