„- Дядо, къде отива тоя народ - пита болният Монка.

- Всички там отиват, чедо.

- Всички болни ли са, дядо

- То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила.”

                                                         Спасова Могила, Елин Пелин

 

Просто това беше първият цитат, който ми хрумна, след като майка ми ми звънна, за да коментира събитието със 16-те загинали поклонници на манастира „Св. Спас” в областта Бакаджика край Ямбол. Нейните думи бяха: „Много сме грешни, чедо. Винаги на празник. Във все по-големи количества си отиват или ги прибират (?)”.

И аз така си мисля. Но не така смятат „мнозинствата”, които формират негативния национален егрегор* („  сбор от мислите и чувствата на двама или повече души, които те са имали един към друг в момента на възникването на общността им.” - http://www.astrohoroscope.info/art14.htm ).  Явно много трябва да се замислим какво сеем – всеки поотделно и всички заедно – за да можем да се измъкнем от порочния кръг. Ако някой си мисли, че може да го направи поотделно... жестоко се лъже. Иначе регистрацията на „Синята коалиция” днес нямаше да бъде отхвърлена от ЦИК. Защото „Синята коалиция” – поне по заявка – иска да скъса с предишния „егрегор”, по социалному казано – статуквото. И съпротивата е бясна.

Бясно ни е времето. „Бесни” са и общ(ествен)ите ни резултати. Може би пък ще започнем да различаваме бесовете в себе си, за да можем по-успешно да ги преборим и навън – в т.нар. „общество” J

Ти ме разби направо - не знаех, че областта е "Св. Спас"...
Казвам го, защото в неделя, на пазара наистина се уплаших. Като суеверна бабичка се уплаших.
Много възрастна психично болна жена се беше съблякла и лежеше на земята. Беше стояла така с часове - на пазара Иван Взов, без да се притече някой на помощ!!! И направо изпаднах в изстъпление да крещя на тиквите наоколо, когато се натъкнах на този ужас. Не е за разправяне, каква тиква дойде, когато се развиках да дойде някой от охраната на пазара и да ми обясни какво е направил, за да помогне на женицата.
Разбираш ли

стотици хора бяха пазарували наоколо, селянето си продаваха черешите за по осем лева килото и никой с часове не си беше мръднал пръста!
Уплашена съм от този "народ". По-луда от лудата крещях по пазара. Просто като ти прочетох се сетих как им виках "имайте, страх от бога, бе". Рзбираш ли, не бяха метнали върху жената поне нещо да я прикрият и не бяха се опитали дори да вкнат "Бърза помощ"... Явно аз така се травмирах в неделя, че чак не съм написала нищо за тази случка. Сега, като те прочетох, се сетих...

са предупреждения. виждат ги зрящите.

какво да кажа... получаваме непрекъснато шансове за спасение.

Не знам, Румето, аз в неделя и от себе си се уплаших. Не очаквах, че съм способна чак на такава ярост и "българофобство".

За предопредени - сме! Друг е въпросът, че човек най-трудно променя себе си: навиците си, мисловните си пътеки, емоционалните си реакции.

Преподавайки в момента анатомия и физиология, съм се замислила колко е мъдра природата и колко много предпазни механизми е заложила в нас. А ние ги рушим всекидневно с бясна сила. Въобще не мисля, че сме "интелигентни". Толкова малко сме се възползвали от богатството, което е вътре в нас :)

А иначе, за нашичкото си ни общество, въобще вече не ми се говори. Снощи отразяването на събитията беше такава гротеска: журналистите накацали като лешояди с тъпите си въпроси, политиците, правейки си PR от трагедията на хората. Само онзи полицай - реагирал адекватно и спасил двете жени, - ми хареса. Беше притеснен от вниманието. Простичко си каза: "Нямаше да мога да спя/се понасям, ако не бях направил нещо, виждайки бързодвижещия се надолу автобус". Без поза, без философстване. Просто и адекватно действие...

Въсощност това ни трябва: 3 закон на роботиката на Азимов - с действието или бездействието си да не навредиш на хората.

Лек ден!

Вчера точно такива мисли ми минаха през главата.
На 2-3 пъти забелязах някакво плахо прозрение в размислите на отделни хора - все по празници, по много хора "си отиват или ги прибират "...и почти осъзнават, че "нещо закономерно става", че това не е случайност...
Така и ми идва да извикам: хайде де, още малко се напънете да го осъзнаете до края - за какво всъщност става въпрос...и като осъзнаете - помогнете и на други да го осъзнаят...

На Верина - не виждам защо се плашиш от собствената си ярост. Много полезно чувство - особено когато си сред зомби, които не знаят какво е страх от Бога.
ЯРост, ЯРък, ЯРило (в славянската митология - бог на СЛЪНЦЕТО, ЕДНОВРЕМЕННО И БОГ-ВОИН).
Да си яростен изначално не значи да си зъл, злобен, лош.

Написах го и в блогът си,на Верина и на теб.Понеже живея наблизо до Бакъджика,знам от малък откъде иде наименованието.Думата е турска и в превод означава Гледките.Та това са жалките гледки от България!Пълен разпад и абсурд!От падналата на пазара женица,16-те жертви на Спасовден,та до безумното решетие на ЦИК!

Както знаеш "неведоми са пътищата Господни" :) Не е виновен Той, че ние сме невнятни:) Включая и себе си...
Радвам се, че си тук!

Благодаря за коментара. Наистина се "нагледахме":) А кога ли ще почнем да чистим Авгиевите обори?
Поздрави!

И направо изпаднах в изстъпление ДА КРЕЩЯ на тиквите НАОКОЛО, когато се натъкнах на този ужас. Не е за разправяне, каква тиква дойде, когато се развиках да дойде някой от охраната на пазара и да ми обясни какво е направил, за да помогне на женицата.
Разбираш ли


Само онзи полицай - реагирал адекватно и спасил двете жени, - ми хареса. Беше притеснен от вниманието. Простичко си каза: "Нямаше да мога да спя/се понасям, ако не бях направил нещо, виждайки бързодвижещия се надолу автобус". Без поза, без философстване. Просто и адекватно действие...

e, без героизми се размина в слчая, един разговор по мобилния с Бърза помощ се оказа достатъчен... проблемът с простите действия е, че трябва да се направят овреме...