Тези дни бълвам. Щото ми е дошло ред. Не знам дали ми се полага. Но съм... разсипана в събирането сиJ

Първо, не бях ходила в Румънско от 1997. Помня пищното посрещане и пира посред едва ли не „чума”: бяха бедни и гладни години. Но, първо, бяхме по-млади и ентусиазирани, второ – домакините (както и сега) направиха всичко възможно да се чувстваме в една „универсална” (интернационална) среда, в която минусите се превръщат(ха) в плюсове заради искрата и разгорения пламък на общото „бъдеще”. Бяхме идеалисти, поне мъничко все още сме – иначе не бихме се занимавали с презряното от всички „образование”J Когато казвам „презряно от всички”, мисля в категориите на моите деца и питомци – ако се занимавате с това, сте се обрекли „на бедност”. Или на „цицане” от държавата или подобни органи на преразпределениетоJ Никой реално не мисли за „образованието” като инвестиция, от която реално и то в измеримо бъдеще - да не кажа „сега” – се черпят дивиденти. Но къде ти толкова „сложно” мислене от конвеционалсти-практици (всичко е тук и сега, и ако може не ни занимавайте с фантасмагорииJ) ?!

Призмата на разлагане на бялата светлина (в БГ-то бихме казали, в разлагане на „черното” – липсата на светлинаJ) винаги е била в нашите ръце. И ние сме като магьосници, както бе казал Тато – но с обратен знак: някак си получаваме числата, но пред тях стоят минусииииииииии...

Що ли? Ами, защото си помислихме, че сме творци! Без преди това да сме научили азбукатаJ Без преди това да сме усвоили 66 % наизустяване на съществуващите преди нас стойнстиJ Чудно е, че ние като „учители” (някакви там от подполиетоJ), повтаряме едно и също уравнение, което е доказано като устойчивата формула за развитие:

66.5 % усвоен опит + 33.5 % творчество (инновации, екстраполации, you name itJ) = що-годе прогрес

Вместо това чуваме и виждаме: „Всеки е творец на собствената си съдба и всеки е свободен да прави това, което иска”J Много добре, но без общността да е изискала поне 66.5 % „съвместимост”J , за да не се отхвърли „новостта”...

Та, по-горното беше „лирично отклонение”, както би се изразил е-прителят ми maev, което има малко, но от друга страна – много общо – със сегашното ми “excited state”J За несведущите, това „екзалтирано състояние” е вид химична валенция, с която „химическият елемент” е в състояние да влиза в химични реакции с по-висока енергитична стойност. Пай’сеJ

Ако се върнем в реалността на конвертируемите стойности, едноседмичното ми пребиваване в Румъния беше като почивка „в рая”. Годината е 2009 – 12 години след първоначалния ми сблъсък с „Влашко”J Не, не бях на почивка. И не, не бях в „лукс категория” на случванията. Бях нормален човек – да не кажа „учител”, че ще падне категорията на очакваниятаJ - но всичко ТАМ ме накара да се чувствам ЧОВЕК, а всичко ТУК ме кара да се чувствам „ПОДДАННИК”. Разликата е драстична и не в полза на рОдинатаJ

Да започнем с това, че там пътищата са по-читави. Правилникът за движение е нещо, което трябва И се спазва! Поради което се разтревожихме, че можем да развием нездравословни реакции при завръщането си в България: току-виж стъпвайки на пешеходна пътека сме се осланили на съвестността на водача на МПС – Боже опази! – и сме пресякли преди Той да реши, че това е негово исконно право!

Второто, което „ни изправи на нокти”, е че нашата воля е „закон”: т.е. във всеки един момент съдържателите на хотели, ресторанти, изби, музеи и най-общо организатори или които и да са, се събразяваха с нашите обосновани искания и всеки един момент се допитваха до нас дали „това ни е възможно” и „дали не нарушават нашите планове и/или рутини”J Айде бе, тези ще ни се мазнятJ)))))))  В същото време много ясно си казваха: „Тук не можете да пушите!”, „Тук не е за пипане” и други регулации, които си бяха съвсем в рамките на тяхната власт и достойнство.

Румъния просто ме зашемити.  Не защото са по-богати. Не защото са се преборили докрай с корупцията. Но точно с достойнството в преценяване на техните недостатъци, за да изтъкнат техните достойнства. И уверявам ви, ние ги видяхме. Не само като тоалетните, в които ти е предоставена опцията да „смениш” лентата на ползващия преди теб клекалотоJ Не само като това да не се оглеждаш наоколо кой ще те преджоби (тези ли точно?!). Не само кой ще се надпреварва кой да ти предложи нещо на по-ниска цена?! А-А-А?! Айде бе, тези ли мамалигари?!

Да, точно тези „мамалигари” в момента ни бият по всички показатели, за които можем да се сетим. И най-вече по показателя „човечност”. Точно те, дето Чаушеску им беше спретнал „детдом на ужасите”, точно те дето имаха н’ам колко заразени деца със СПИН. Айде стига! Не те правят VIP Brother да си покриват „лошата държавна политика” по неотговорно родителство. Не те имат среда, която БЛАГОПРИЯТСТВА нормални семейства да нямат деца (тук може много да се говори защо „лекарите” не могат да намерят източниците за безплодиеJ) . Тук още много да се говори...

Ама аз не искам.

И знам само едно. В едната седмица, в която живях на хотел и работих (по проект) в Румъния аз се чувствах ЧОВЕК. Когато се върнах в България бях посрещната от съпруга си: чувствах се обичана и приласкана. Той ми беше буферът да не се чувствам „използвана” от таксиджията, да не влача куфар на колелца по разбитите улици на ЛозенецJ

За съжаление той не можа да екранира политическото „дребнотемие” в BG-то.  Няма как и партньорите ни да направят това, нищо че са „европейци”, а някои и „азиатци” (граждани на Република ТурцияJ)

Къде се върнах? Обобществено: в стреса, в мръсотията – физическа и човешка, в несигурността – резултат ли търсим или „позиция”?

Къде сме, а? Аз не съм „вкъщи”!