Поздравявам ви с едно от любимите ми стихотворения на Вапцаров. И ми е смешно, и ми е тъжно как истинската поезия устисква на времето (stands the trial/test of time).
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!
* * *
Та само от любопитство да попитам: Вие стоите ли на поста си? Не се ли предадохме на дребните битки за всекидневно оцеляване, в които по "капиталистически" нямаш време и сили да подадеш ръка на този до теб?
Нещо започва да ми писва от rat race-а, в който са ни вкарали. И то за какво? За едното физическо оцеляване ( под него разбирам "финансово-икономическо").
ОК. Правя го, щото се имам за отговорен гражданин (да не вземе да се срути държавата:))). Но това ограбва времето за душата ми, за извънмерното - разбирай извън тясно професионалното - интелектуално и духовно развитие.
Мда... на някого сме необходими като роботи. Дори тези, които можем да мислим. Затова все още се чувствам като заточена в Сибир. И не виждам никакви наченки на Пролет наоколо.
Честита Астрономическа пролет, by the way!
П.П.
Докато и нея не са я "приватизирали", подобно на нашата квартална градинка в Лозенец, оказала се "църковен имот"... за продан на този, който може да даде "пари" и да печели от инвестициите си:))
Чакам да започнат да събират такса "въздух, които дишаме" (Някой все оше да помни "Продавачът на въздух" на Александър Беляев - ;)
Аз сега "глътнах" малко въздух и отивам да заработвам печалбите на поредния си работодател, който си няма и хабер от друг "резултат" освен "паричните постъпления". Нищо, че става въпрос за обучение на хора, и че от качеството на тяхното знание и умение (изработено от учениците с помощта на учителите, а не обратното:) ще зависи обшото ни бъдеще.
Ама и аз... за какво бъдеще иде реч? Не показа ли достатъчно днешния свят, че живее "по цигански", т.е. за "днешния ден" ... щото утрешен може и да няма. Поне не такъв, който може да се похвали с "по-високо" качество на живот ...
Богатството не е ничие. Богатство е достъпът до богатство.
Така че ползвай достъпа до него, вместо да му търсиш собственика. Тогава няма да проповядваш каузите си, а ще ги реализираш. Което тябва да е била в първоначалния си вид идеята за социализъм. Пък и за християнство ако щеш.
!!! Това бе провокация.
/ Като гледам какво написах на горния ред ми хрумна, че по-добре живеят онези народи, в чието мислене въпросите и чуденките стоят в началото на изречението, а не след после:)/
Точно липсата на общосподелена 'правилно ориентирана' ценностна система (имаща предвид и Първоизточника:)) е нещото, което ме гнети. Очевидно поради дълбоки 'професионални' деформации:) Но нейсе...
Аз говоря за личните възможности, независимо от вида и структурата на системата. Правилно или неправилно ориентирана, системата е обща, а отношенията в нея индивидуални. Логично по-голям шанс и свобода имат индивидуалностите, пред шанса и ориентацията на системата. Т.е. индивидуалностите я използван и манипулират. И това е възможно за ВСИЧКИ индивидуалности.
Ти не заработваш печалбите на своя работодател, а собствените си печалби. И той и ти имате избор дали да работите съвместно. Но бизнеса и печалбите са НЕГОВИ, а знанията и заплатата ТВОИ. Двете не бива да се смесват. Ефективността на сътрудничеството е бойното поле и допирната точка, но каузата не е обща.
В това отношение смятам, че наистина нямам обща кауза с повечето работодатели, с които съм имала досег (freelance съм). Парите не могат да ме сближат с тях, но съм и безкрайно отблъсната от циничното отношение към "кокошката-носачка". Просто защото образованието е много по-различно от всички други "производства": когато не можеш да произведеш 'социален капитал' се чувстваш доста смазан. Защото си наясно, че от него утре ще ти зависи качеството на живота. На което 'работодателят' ти (напр. един Станишев) ти казва, че като нямало наличен, щял да си внесе :)))
Тук спирам, защото и аз ще се отплесна в лекции. Но те не водят до промяна в реалността: в тъканта на обществото. Нашето се състои от кръпки и парцали= Трябва да се рециклира... И в това индивидуалните ни напъни няма да помогнат особено. Защото няма осъзнат обществен интерес, защото всеки си мисли, че ще се спаси 'индивидуално' от кризата, в която сме затънали. А тя е предимно духовно-морална, но има свойството да ни блъска материално:))
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer