Има символи и символи. Янч се е заял с „езическото” на мартненицата –

http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=297677,

 която вижда като дълбоко противоречаща на християнското самосъзнание на „българина”. Може би е прав от гледва точка на  някаква своя ортодоксална фундаменталистка война за „правата вяра”. Само че на мен ми прилича на вариант на „джихад” и по своему от това ме побиват тръпки.

Мартеницата за мен е символ, който обединява без да разединява. Защото – макар и езически и неосветен от Светото писание – пожелава индивидуално ДОБРО на приносителя й, както и отваря сърцето на дарителя й към грешния, неверен и - с каквито положителни или отрицателни характеристики искате-  надарен, земен Човек.

Затова ще Ви разкажа история с мартеница. Една от студентките ми, номинална мюсюлманка по вероизповедание, носеше мартеница закичена на закопчалката на чантата си. Това беше още през есента, когато все още се опознавахме и знаех твърде малко за тези „неориентирани” във времето и пространството дечица. Попитах я защо. Отговорът й беше, че е подарен от майка й или някой от близките й (не помня точно). Едва много впоследствие разбрах, че е от „българските турци”, чиито поколения, родени и израсли в Турция, не знаят български, но спазват част от обичаите на „отродилата ги” родина.

Това дете не би могло да ми каже, но просто ми показа. Че мартеницата може да бъде символ на принадлежност. Колкото и да сме големи индивидуалисти, всички ние искаме да принадлежим на нещо по-голямо – на група, народ, „нация” (?), култура (?). И да го правим със сърце отворено към вярата в доброто, здравото и пребъдващото. Отвъд религиозните и национални разделения. И с намигване към „езическата”, предрелигиозна същност на човека.

Честита Баба Марта „на патерици”!

Честит национален празник утре!

П.П. Относно „Освобождението”. Е ли 3-ти март празник на политическата (ни) култура и къде в него тече границата на културните разграничения и кои културни разграничения (манталитетни, най-вече?!) честваме?

Все повече се замислям... как да отстоявам „освобождението”: дали да го търся териториално и институционално, или да го защитавам всеки ден с личния си избор по твърде неясните публично критерии като „справедливо”, „солидарно” и „граждански отговорно”...

румено и засмяно да ти е :)

Много усмивки и здравословен смях!

Prochetete kakvo e napisal tozi chovek Krust ili martenica
http://ivofranz.blog.bg/

аз не знам. Мартеницата ми прилича на плетеницата на двойната спирала на ДНК. Кръстът ми прилича на меч, на оръжие. Странно е, но едно време на гробовете са поставяли "кукли", които приличат на женски фигури - кръг на върха на триъгълник... Такива неща. Мда...

Поздравления за този постинг, аз също се подразних от коментарите на Янч за "езическата" мартеница. Честит 3-ти март. Всъщност и аз изпадам в размисли за собствената си вътрешна съпротива да го приема или изживея достатъчно празнично: сигурно е заради онези скрити в "историчното" модуси, които "ежегодно празнично "ни напомнят за робското ни битие..., а то, мисля, едва ли е повод за национална гордост.