Осмодекемврийски не ми се празнува. Отдавна този „празник” е лишен от смисъла си, защото я няма духовната заедност провокирала го някога и прозираща иззад мощите на патрона – Кирилометодиевския ученик Св. Климент Охридски. Да обясняваш на нищия духом от какво се лишава сам е все едно да говориш на незрящ и да му обясняваш/описваш красотата и цветистостта на Божия свят. Нещо, до което не може априори да се докосне, защото Божествено или Човешки е лишен от сетива...

Горният размисъл е безперспективен в моменти на тотална криза като сегашната. Затова едниственият начин да й се противопоставим е не като „празнуваме”, а като работимJ Когато нещо не се получава с просто усилие, се получава с много и то комплексно усилие! Затова и моят работен ден е 12 часов. Предполагам, че не мога да ви впечатля с числото на изработените часове.  Онова, което прави разликата е, че са „преподавателски”L Само онзи, който не е късал гърди и глас в определена съчетана напрегнатост на ум, тяло и душа, няма да разбере... А тяхното име е легионJ))))) Верина се разтревожи като разбра за работния ми ритъм, който ще продължи около година. Без почивен ден и с тази натовареност – 9-11 часа „преподавателски”J Дано за 20-тината ми ученици това да има смисъл и резултат. За разлика от св. Климент няма да мога да обуча 3 500. Но и 20 „езичници” стигат.

Така отпразнувах и днешния ден на студента (и преподавателя) – преподавайки. Работният ми ден започна в 8.15 и приключи в 20.35. Не ми липсват масите, песните, мезетата и вината. Достатъчни ми бяха онези очи, вперени в мен, които се опитваха да разчетат по гримасата и мимиката на лицето ми дали съм доволна или недоволна от ‘our/my performance’. Странното в цялата тази история е, че основният корпус на когото преподавам - преподавах включително и днес, - са турци. За тези, които не знаят, днес започва Курбан Байрама. Жертвата не беше само „моя”, беше и „тяхна”: в ден на „празник” да стоят и да изпълняват „по-висшия” си дълг – дългът към бъдещето, в който едната заедност ще се крепи на добрата комуникация и познаването на комуникативните нюанси като основа за дисциплинарната и дисциплинираната неетническа и нерилигиозна цялост.  

Мда... има над какво да се размишлява. Както и над какво да се работи. Някак си отдавна мисля за учениците си в категориите „иска да учи/не иска да учи”, „поддава се на дисциплинарно възпитание/асоциален тип(аж) без надежда за развитие”. Да ме простят махленските чатъри, но вече не мога да плача за БЛъгарското образУвание. Верина се е изказала пространно по темата – вж. http://www.verina.vesel.info/ - Да се хванем за виетнамците: либерализиране на достъпа до професията (7 декември 2008). Като учител „езичник” отдавна - има-няма 6-годин веч -  уча онзи, който е готов да „следва и изпълнява”. Нито имам време за политикански поврътни, нито нерви – да отварям очите на слепите. Мисля, че доста учители си похабихме нервите и затрихме години  от живота си да викаме из Пустинята на Родното Школско Образование. Сега дойде време да берем плодовете си: онези, които трупахме знания и опит – ще се прехранваме от тях, но далеч от „празната ясла на словоблудците и фарисеите” - ДаниВелчевото и сие реформирано бюджето-празно безобраз(ован)ие...

Затова колкото и да ми е мъчно в някакъв си план на разсъждение, на душата ми е леко и само тялото ми се гърчи под прекомерния товар. Защото, когато едно врата се затваря, се отваря друга. Въпросът с повишена трудност, обаче, е... кой е този, който преминава през неяJ

It is easier for a camel to go through the eye of a needle, than for a rich - [materially obsessed – my update, S.G.] - man to enter into the kingdom of God” (Matthew 19:24. Similar verses are in Mark 10:25 and Luke 18:25) -;)

Rumyrayk ме размисли, затова всичка са поздравени с любимите Doors:)

 

аз пък тамън се чудех дали да пусна пост за големият Джон и големият Джим - единият умрял, другият се родил днес....ама май късно стана, а и хората празнуват...8ми декември)))
сега тъкмо слушам това, с което те черпя-
http://www.youtube.com/watch?v=vhhOmc2EtCA

Поздрави!!!

Права си, и се радвам, че си намерила нов път пред себе си, че си отворила друга врата..

Всичко най-добро ти желая, и много сили и успех!

Крис

Ами този за когото се отваря, естествено. Те сами за себе си са отворени.

нито нерви – да отварям очите на слепите

Е това ако не е преподавател, незнам. Ако спреш да преподаваш може и да започнеш да ги учиш, а.

Поздрави за отворената нова врата към красотата - как мина вчера откриването на керамичницата под патронажа на св. Спиридон?
:)

Дано да са ни по-здрави нервите, за да устискаме ... за нашите цели и задачи, които са Негови:)

Благодаря ти, мила! И на теб желая много сили и успехи!
Поздрави

Очевидно вчера не ти е било ден! Но и на мен не ми беше, но това е друга Bg история, отегчителна и утомителна, която ако имам сили и време ще разкажа тези дни.

По повод на заяждането ти:

1) За възвратно страдателния залог в българския език е изписано много. Това ми е любимият залог, който не си спомням да има аналог в другите езици - хем си вършител на действието, хем си потърпевш от него:))

2) Това с липсата на нерви да отварям очите на слепите се отнася за "нашего брата" - възрастния Bg родител и "ръководител", който все повече неглижира ролята си, но затова пък е пълен с претенции, невежество по отношение на "учебно-възпитателния процес" и все повече го привижда като "фабрика": пускаш едни материали вътре, а на края на поточната линия (assembly belt) се очаква някаква "механична играчка":)... ако ме разбираш. Ако ли не - се причисляваш в "легиона", но не френския:)

3) Преподавател е титлата, с която обществото ме дефинира. Аз съм се дефинирала като "учител", щото произлиза от ук (улица), т.е. трябва да си водач, но не на МПС:)

А иначе... поздрави, защото съм родена в месеца на Янус:))))))))

че искрено и добросъвестно си вършиш работата. Сигурен съм и че от "учебно-възпитателния процес" е останала само частта преди тирето, и то със съмнителна стойност. Ние им преподаваме, пък те ако щат да възприемат е принципа на практика/та/.

Та ми се ще тия които могат да отварят очите на слепите да правят това. И то без да чакат награда, щото не виждам на какво друго да се надявам в личен план.
Мисля че е по полезно да отвориш очите на един сляп, отколкото да преведеш 10 слепци през кръстовището.

Определено не ме познаваш. Нито си наясно със стила на преподаването ми...
Не, не чакам награда. Тъпо е да го кажа толкова иносказателно, но от друга страна е препазливо:) - та, с други думи, признанието съм си го получила ... отдавна. От един друг "план":)

Извинявай, исках да се изразя така:

Сигурен съм че от "учебно-възпитателния процес" е останала само частта преди тирето, и то със съмнителна стойност. Ние им преподаваме, пък те ако щат да възприемат е принципа на практика/та/.

Сигурен съм и че искрено и добросъвестно си вършиш работата.Та ми се ще тия които могат да отварят очите на слепите да правят това. И то без да чакат награда, щото не виждам на какво друго да се надявам в личен план.
Мисля че е по полезно да отвориш очите на един сляп, отколкото да преведеш 10 слепци през кръстовището.

Прощавай още веднъж.