Напоследък си мисля какво прави човека герой. Някога ни учеха, че това са извънмерните усилия за благополучното разрешаване на определена трудна ситуация. Не от типа герои Биг Брадър или Запалко-бръмбаро-гейт, с които ни облъчва съвременната е- действителност.

Вярно е, че човек живее така какъвто импринт са му задали обстоятелствата и родителите. Малцина са онези, които разполагат с достатъчно енергия и воля да счупят първоначалния калъп или да го доразвият и облагородят в своя „духовна” полза.  Обикновено те са „второстепенните” герои на историята: онези, които не са разсейвани от светлината на прожекторите, а работят, за да изградят себе си, да се превърнат в self-made man.

Моето остаряло преждевременно “голямо” дете е от този вид на динозаврите, които всичко си правят сами. Сами са си господари и на грешките и на успехите. Не се оплаква и непрекъснато търси разрешение на многобройните си битийни проблеми. Роденият в средата на 80-те беше директно захвърлен в дълбокото на всякаквите кризи: семейно-поколенчески, финансови, социални, образователни, морални... Но някак си нито веднъж не се уплаши. Притеснен и потиснат дълго време – да! И то най-вече, че не изпълнява „нашите” мечти. От друга страна,  много наясно от невръстна още възраст, че се е родил да следва собствените си.  В 6 клас вече бе облепил къщата с плакати: „Следвай мечтите си! Няма кой да го направи вместо теб!” и „Лудите сме на изчезване!”

Детето, което никога не сме давали за пример, защото така и не стана „отличник”. Детето, което правеше всякакви щуротии и непрекъснато ни „излагаше”, високо заявявайки истините си или открито неподчиняващо се на лицемерния социален ред. И досега не мога да го накарам (с редки изключения) да бъде куртоазно любезен, ако дълбоко в сърцето си отхвърля/не харесва определени хора, пък били те и наши роднини или приятелски семейства.

Та точно това „непокорно” дете е породата, от която се раждат предприемачите. Ама истинските, а не измислените – с по 160 апартамента на кредит... заради тате-чичо владикаJ Замислих се колко хора биха го отминали на улицата, водени от предразсъдъците си, че се явява „второстепенен” герой на времето си. Както и не биха го запомнили от клипчето в Нешоуто на Нед (което можете да видите след поста). Без да знаят, че за да снима Нед щуротиите си с разбиване на автостъкло със свещ, някой преди това трябва да е създал условията за снимките. Че това хале, на чиито врати думка, е трябвало да бъде превърнато от някого в гараж. Че небрежно представеното „автомонтьорче Насо” върти екип от връстници, изкарващи си прехраната с автомонтьорство, за да могат да ходят в свободното си време да се състезават. Че за да съществува това място изобщо е необходима огромна енергия, упорство и дори инат, а се захранва и възпроизвежда с почти денонощен  физически и умствен труд, с безкрайно въображение. Далеч от светлината на прожекторите. На практика от едно дете, което днес навършва 23J.  

Честит рожден ден, Насьо-Прасьо! За другите – второстепенен герой на епохата; за нас - като родители,  - радост и утеха; за мен – като учител – надежда, че голяма част от връстниците ти ще са като теб и приятелите ти...

Стискаме палци и чакаме да се върнеш с поредния приз от ралито в Кюстендил!

А дотогава... някой трябва да труди в мините на цар СоломонJ За да изработи необходимите ни диамантиJ...

Честит семеен празник!

Да ти "се връща с колата", както казва Народът:)
Весела неделя и на теб!

Чудесен разказ.
Бих искала да допълня, че всяка епоха и поколение си има свой тип герой. Той е различен в различните години.
И често съм споменавала, че майките с деца, особено самотните, които са купища, със сълзите на очите, които съм срещала, в годините на прехода, са героите на нашето време. Те преживяха големи несгоди,, унижения, жертваха здравето си, за да отгледат своите деца, без помощ от бащите, както е заложено в политиката на страната, без средства, тъй като социално слабите са в тежест на държавата... Некъв кошмар. Те са истински герои. Най-трудно е да "произвеждаш" жива плът...

Животът не можеш да го измислиш, за да пасне на някакви схеми, както се опитват да ни убедят господа управляващите. Затова ни се налага всеки ден да го "произвеждаме" в жива плът и дух. И това му е най-хубавото, защото е и най-истинско:)
Поздрави

Greets. da e zhiva i zdrava veznickata. Letim!