Днес е празник на Мъдростта, защто тя е майката на останалите три "дъщери".

Без омекотяването на Вярата от Мъдростта "първата" би се отляла в огледалната си форма фанатизъм.
Без озаптяването на Надеждата от Мъдростта "втората" би излетяла в безпочвен оптимизъм-екстремизъм.
Без опитомяването на Любовта от Мъдростта "третата" би се превърнала в обсебване и робство на всички земни пороци.

Да празнуваме днес Мъдростта, която болезнено си проправя път у нас...


* * * 

КАБАЛА ИЛИ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Новороденият Глупак не е нищо-нещо – той е потенцията на всичко
Преръща се в Магьосника, за да съсече сенките на миналото
Висшата жрица го наследява, за да изтъче Мая отново
Императорът я облича като доспехи, за да се бие в света.
Жрецът се мъчи да го подкрепя, но дали винаги го разбира?
Любовниците медиуматично се гледат в очите, обърнали гръб на всичко
Триумфът им в Колесницата, обикаляща бясно наоколо, е мимолетен:
Само искаха да си поиграят със Силата.
Нищо чудно, че се оказаха Отшелници!
Такова е Колелото на съдбата: ту нагоре, ту надолу...
Справедливост? Твърде много отсичане и по-малко истина
Обесени – принудителна жертва – фатална: общо страдание.
Смърт? Измамна другост за въздесъщите време, периоди, трансформации...
Разковничето е в Умереността. Но житейски постижима ли е?
Дяволът влиза в ролята на учител: обсебва ни в материалната съблазън?
От страх се самозатваряме в Кулата: главите ни са търкалят надолу от бойниците.
И изгрява Звездата - все тая надежда и вяра в нечакана помощ  -
предвестяваща възшестващото Слънце? Кое слънце: славата или изпепеляването?!
Без двуомения: в центъра на Страшния съд сме: няма спасение от... Спасението .
Казват, че окончателно сме избрали Вселената с всичките й атрибути.
Духът ни е освободен, макар да си остава капсулован.
Вече можем да тръгнем по разклоняващите се пътеки да си търсим късмета,
създавайки го, проигравайки го, поправяйки го:
да горим в пламъците на Огъня – динамичната сила,
да се давим и изплуваме от Водите на сътворението
да разгръщаме силите на Въздуха – интелекта и общуването,
да се утаим в твърдта на Земята – при материално-светските проблеми.
Толкова много е заключено в нас, че
- ако не внимаваме –
ще се взривим като Свръхнова.
Но какво пък толкова?
Ще рискуваме...
Риск ли? Нима това не е другото име на Живота
Да оставим Дървото да се разлисти...



Илюстрацията е заета от www.contemplativemind.org/practices/tree.html

Честит празник! Да празнуваме това, което много, много ни липсва!

Днес в София не е особено празнично. Остава вътрешното празнуване: вглеждането в себе си как защитаваш ценностите си и докъде е границата на компромиса със света:)

Мда... Мъдрост определено ни липсва:(

Днес си мислех точно за това: че мъдростта е майката - тя носи в себе си, дава начало и на вярата, и на надеждата, и на любовта. И че без нея те - сами по себе си - са някак си....непълноценни...
Мисля, че мъдростта у нас не си проправя тепърва път....по-скоро - дано да си я СПОМНИМ - има я в кръвта ни, в гените ни - определено.

Мъдростта не е нещо, което можем да си спомним. Тя е действено състояние:) Някои тепърва ще достигат до състоянието, други са се отказали от него, трети... знам ли...

Но във всички случаи, ако мъдростта не се упражнява всекидневно, тя... престава да бъде модус на съществуването: изначално я няма или впоследствие изчезва. Като общият резултат е този, който наблюдаваме:(

Което ми е направо неразбираемо на фона на езотеричния постулат, че основният Лъч на проявление на планетата Земя е "любов-мъдрост":)) Мда...

Anyway. Радвам се, че се отби:))