Това трябва да е най-краткият виц за коментарите на BG управниците върху новите, пардон, “редактираните” доклади на ЕК. И ако Европа като цяло твърди, че сме по-зле от януари 2007 (вж. подпурите на в. Труд, 24.07.08, с.3), то нашите гениални управници се надпреварват да изтъкват аргументи... за противното:  

 

Първанов:

Призовава за “обективен” прочит на докладите и последващо осмисляне на критичните бележки. Като “баща” на нацията, едва ли не, той обаче напомня, че каквото и “осмисляне” да протече, “те” (критичните бележки – б.м.) “не бива да водят до отрицание и негативизъм, до пренебрегване и подценяване на ИЗВЪРШЕНОТО от българските институции и обществото като цяло”.  

 

След тази дълбокомъдрена фразеология ми остава само да изткам на родния си “европейски език”: You lost me here, comrade Gotse! Как бихме могли да подценим или пренебрегнем извършеното от българските институции в последните години на пладнешкия грабеж над българското население?! И за кое общество “като цяло” ни говорите, след като се оказахме разделени на две – “за” мафията или “срещу” мафията, независимо от партийно оперение и “раса, пол, занятие”?

 

Затова бодряческия тон за песен на епилога:

 

“Нашият европейски избор е изстрадан и необратим. Не бива да допуснем да вземат връх евроскептичните и популистките настроения. България има ресурс и потенциал да се справи с предизвикателствата и да продължи УСПЕШНО своето развитие” http://www.president.bg/news.php?type=0

 

ще го пропусна, като досадно ученическо преписване от Иван Хаджийски: “Всяко поражение трябва да се представя като успех: добиване на опит.... “ ; “Когато претърпиш тежко и нескривано поражение, ще съобщиш:”Ние претърпяхме поражение, но от това поражение излязохме с още по-твърда воля за борба, която е единствен залог за крайната победа”. (Ив.Хаджийски, Бит и душевност..., том ІІ, Дял І, С., Лик Издания, с. 266-267, )

 

СтаниШеф – гениалният реформатор, на когото все космоса му е крив – просто ни замаЯ с откровението, че “самобичуването” не е лек за управлениетоJ Очевидно, човекът не е мазохист, нито е обладан от религиозно-административна страст по отстраняване на “греховете” на предводителстваното (дали?) от него управление. Въпреки че никой от “мините” и “зам.мините” не бил гарантиран да изкара докрай мандата си, той нямал “жертви” за “вълците”, т.е. нямало да ни осигури политически фойерверки. Щото бил преизпълнил плана с ЧелопеченеJ Пък и замислял нов, екологично съобразен, наречен “Карадере” (Черното дере), където целокупно да отстранял народа... в името на “прогресивното икономическо развитие на черноморското BG крайбрежие” в полза роду (собствения) и световния икономически олигархат.

 

Макар някакъв неизвестно-почвен енергиен източник, набеден че идва от самите недра на ЕК, да помпа самочувствието и самомнението на гордото ни СтаниШефче, че “Промените в доклада означават огромен кредит на доверие към правителсството на Сергей Станишив” (Труд е информационната “къртица”, кой другJ, с.2), то другарката-еврокомисар Кунева (НДСВ)-снаха Пръмова (БСП) е комай на друго мнение. “Време е да чуем кои са тези ТРИ приоритета, искани от българите. Не бива да изземаме думата на хората”

 

Щом ни я искате другарко-еврокомисар Пръмова-Кунева, да Ви кажем:

 

1)      Искаме да се забранят “п”-ътата в българския език като значещи начални звуци на думи-понятия-сакралии. Като “партии” и тогава може да ги оставим само до “ар(т)ии” – те друго и не могат от гледна точка на “обществения интерес”: само “пеят” или “рецитират” като навити кукли. Като “президент”, щото се оказа, че е “през-един-ТА” (вж. предишните ми публикации за значението). Като “престъпници” и “прокуратура”, пък и “полиция” – щото са навързани като свински черва и оттук нататък оправия няма: престъпленията се регистрират, забравят, изтриват, оправдават... наказания НЯМА!

 

2)      Искаме България да стане европейски протекторат, отказвайки се от суверенитета си, защото... достъпът до него ни е отказан....от политическата ни “класа” (Проследи простонародната аргументация във форума на е- в. Сега). Това ще е единственият термин-дума, в която ще почитаме и възхваляваме “п”-ъто, но само и единствено защото ще четем латинското protectorate с началното българско “р” – като всенародна “Радост”, че сме се отървали най-после от скудоумни политици-изедници.

 

3)      Искаме понятието НК - Наказателен Кодекс - да да бъде въздигнато като  “свещени букви-скрижали” . И те да са “вечни” и самоизпълняващи се. Ако може някак дори и над Конституцията и обясняващите я закони, които са нон-стоп преправяни спрямо властимащите както и когато им е угодно и изгодно!

 

Повече не искаме. Ако това се изпълни, може би ще можем да живеем, ние, останалите “политически (не)покварени” според християнските си вярвания, които са залегнали в основата на Европейската цивилизация:

 

1)      Че човек за човека е “брат” и може да изпитва и предлага солидарност,

2)      Че всички пред Закона (Бога) са “равни” и няма “по-равни” сред смъртните,

3)      Че “свободата” е висше благо, но тя никога и при никакви обстоятелства не може да бъде оставена да бъде “слободия” и “злоупотреба” с доверието на останалите – “наши”, родни”, “съседи”, “чужди”.   

 

А плана за механизма на екшън плана... за действие - както роди една телевизия, пък правосъдният министър Меглена – аман от Ме-гледа! – Тачева опелтечи при коментарите на анализите на докладитеJ) – е измислен отдавна. От един ренесансов/европейски експерт на име Леонардо Да Винчи:

 

1)      curiositа – да си непрекъснато любопитен относно живота и отворен за ново учене;

2)      dimonstrazione – да тестваш придобитото знание в и чрез опита, и с неувяхващо постоянство и настървение да се учиш от грешките си;

3)      sensazione – непрекъснато да изостряш (политическите) си сетива (зрение, слух, обоняние, вкус и допир) като средство да умножаваш житейския (политически) опит

4)      sfumato – “да се издигаш яко дим” – да се научиш да се свързваш и да приемаш парадокса, несигурноста и двусмислието (ценен урок за нашите управляващи, но и доста сигурен “ориентир” в отношението ни към управляващите ни и техните послания)

5)      arte/scienze – да развиеш балансираност/цялостност между “полукълбата” логика (разум) и въображение (творчество). Ние, българите, все още яростно се люшкаме между дивото въображение, включая политическото, и неумолимостта на здравия разум, който обаче не съвпада с “логическото рацио” (щото последното ни задава като хоризонт “бетонната джунгла”, а там.... природното “Карадере” е изправено пред великия архитектурен проект на “бъдещето” Black Sea Gardens Paradise

6)      corporalita – means sana in corpore sano! – “Здравият дух в здравото тяло” нас ни подминава като общество загробило както образованието си, така и здравеопазването. Щото са “обществени”, а не “частни” (партийни) интересиJ)

7)      connessione – осъзнаването, че всичко е свързано с всичко друго

 

Подемайки последното, все пак да попитам:

 

Как хем да сме оправлявани от “мафията” – ma famille: племенно-кланова организация на обществото ( да не назовавам отделните “семейства” и“донове” поименно), пък да искаме и да настояваме, че  трябва да не пропуснем шансовете си за "цялостна модернизация на страната и ускорено повишаване на жизнения стандарт на всички български граждани" (цитат на бащицата Гоце)

 

Останал ми е сал наративният потенциал, ведно с литературното цитатничество – за да не остана назад от политическата “мода”:

  - Ай, мой бедни Августин,
Всичко е свършено J)))))))

(Ханс Кристиян Андерсен, северен разказвач на приказки)

 

Чакаме с упование следващия доклад на ЕК за нашия “напредък” към евроценностите, Шенгенската и еврозоната, към светлото и сийяно бъдеще....

 

А дотогава: “Угасете свещите!” (Бай Ганьо)

Идва следващият ледников период, ако се вярва на вицовете (пак по Труд, този неизчерпаем “вестник” на всенародното веселиеJ

 

“Ако “Титаник” не беше управляван от капитана си, а от българското правителство, то потъналият нямаше да бъде титан(ЕК), а айсбергът – леденото неразбиране на българския народ, че няма откопчване от природното бедствие на Партията - майка”    

Не виждам нищо "фино" в сегашното управление. Проблемът е, че дори да бъде сменен с министър Калфин, както гласи мълвата, нищо съществено няма да се промени. Политическата ни класа е гнила отвътре, което има за резултат политическата деморализация на гражданите, а оттам и на обществото. Изводите са тъжни, но комай и учители, и професори по право, и you name them, все повече зоват за "европейски протекторат" на територията на България.

По всичко изглежда, че вътрешният съпротивителен ресурс е недостатъчен и/или изчерпан.

Поздрави