Някак си човешкото ми чувство се е отекло, за да даде място на роботохолизма. По друг начин казано – на робота в мен. На онзи, който непрекъснато трябва да работи, за да налива в мелницата на “господарите” на този свят. На Мамона, който иска само пари, злато, нерви, материалност. Когото не го е еня за човешките състояния, не го е е еня за красотата на залеза, нито за чистотата на изгрева. За онези, които ни управляват – уж! – а всъщност, изстискват живителността от нас, за да я умъртвят в материална стойност. За да могат впследствие да я търгуват на борсата, да я капитализират и.... бетонират морската или планинската природа. Да я превърнат в НЕ-природа.

 

Не ми е жал за тях. Те са лишени от сетива. Нито е тяхно царството земно, нито небесното. Жал ми е за нас, които трябва да живеем по два закона, за да запазим достойнството си: веднъж духовното, друг път – човешкото: социалното – да не изпаднеш до състоянието на “длъжник”.

 

В моменти като този, когато се чудя как да утеша другите, а и себе си, на помощ ми идва Пабло Неруда – духът, който обичаше целия свят, а и можеше да му говори простичко за сложните неща.

 

Затова, с преклонение пред простотата, която обема света, орбитите и музиката на сферите... нека бъде СВЕТЛИНА:

 

Първо, на “простия” български език:

 

Умира бавно този, който не пътува, който не чете,
който не слуша музика, който не открива очарование в себе си.
Умира бавно този, който разрушава себелюбието си, който отказва помощта.
Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие, не рискува да се облече с различен цвят и не разговаря с непознати.
Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети.....
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!"

 

После, на световното наречие – моя втори “роден” език:

He dies slowly...
Who does not travel,
Who does not read,
Who does not listen to music,
Who does not enjoy himself,
He dies slowly...
Who destroys his self-esteem,
Who refuses the help of others.
He dies slowly...
Who becomes a slave of habit,
Repeating the same trjectory everyday.
Who will not change brands,
And dare not change the colour of his clothing.
Who will not converse with whom he does not know.
He dies slowly...
Who is affraid of passion
And the whirlwind of emotion,
That will return light to the eyes
And restore a broken heart.
He dies slowly...
Who does not change course when he is unhappy
At work or in his love-life,
Who will not take risks to pursue a dream,
Who will not, even once, take a chance.
Take a chance!
Live!
Do it today!
Don"t let yourself die slowly!
Don"t keep yourself from being happy!

 

 

И най-после, на езика, на който е изтъкана тази светлина – испанския: J)

 

Muere lentamente

De Pablo Neruda

Muere lentamente quien se transforma en esclavo del hбbito, repitiendo todos los dнas los mismos trayectos, quien no cambia de marca, no arriesga vestir un color nuevo y no le habla a quien no conoce. Muere lentamente quien evita una pasiуn, quien prefiere el negro sobre blanco y los puntos sobre las "нes" a un remolino de emociones, justamente las que rescatan el brillo de los ojos, sonrisas de los bostezos, corazones a los tropiezos y sentimientos. Muere lentamente quien no voltea la mesa cuando estб infeliz en el trabajo, quien no arriesga lo cierto por lo incierto para ir detrбs de un sueсo, quien no se permite por lo menos una vez en la vida, huir de los consejos sensatos. Muere lentamente quien no viaja, quien no lee, quien no oye mъsica, quien no encuentra gracia en sн mismo. Muere lentamente quien destruye su amor propio, quien no se deja ayudar. Muere lentamente, quien pasa los dнas quejбndose de su mala suerte o de la lluvia incesante. Muere lentamente, quien abandona un proyecto antes de iniciarlo, no preguntando de un asunto que desconoce o no respondiendo cuando le indagan sobre algo que sabe. Evitemos la muerte en suaves cuotas, recordando siempre que estar vivo exige un esfuerzo mucho mayor que el simple hecho de respirar. Solamente la ardiente paciencia harб que conquistemos una esplйndida felicidad. * * * След вопода от светлина, няма какво повече да продложа. Освен доброжелателността си... Някога, един от учителите ми, ми беше казал: “България има нужда от добри учители”. И аз го послушах. Сега аз казвам на себе си: “Светът има нужда от истински хора. Които всеки ден отстояват себе си. И не се пре(о)дават за дребни удоволствия и дивидентите на извратени мозъци, в чиито орбити е само... печалба, печалба, печалбаJ Винаги мисли: за човека, който е до теб. И за онзи, който още не се е появил. Мисли за твоя внук. И онова, което ще му оставиш в наследство. А то не са палатите, нивите, заводите. То е... да се радва, да знае как да може да почувства радостта от живота и съприкосновението с природата. “ Не бъдете егоисти... Иначе ще отидем в любимите ми антиутопии... Там съм живяла твърде дълго. Искам да се събудя... И да живея само сред поети...

Да,Свобода,поезията е състояние на духа и тялото,заедно.
Не е само думи.
Развълнува ме!

Престанах да броя пъти, в които се опитвам да ти отговоря:)) Няма да обяснявам кой "работи" и кой не... не от survivor-ите, а от providor-ите:))

Та... поезията е начин на живот. Малцина го обитават, още по-малко я разбират. Мнозина й си възхищават (аз все по-често се питам - закакво или защо:))

Така че поздрави! Нашият начин на живот е дълбоко непознат, а и най-вече - неразбран! Защ6ото го отнасят към "емоциите":)) За мен обаче, е все повече към полосота: ОСЪЗНАВАНе, а там разумът, а не толкова racio-то играе страшна сила:))
Дано има хора, които да се замислят над това:))
Поздрави и прегръдки