Казват, че ГНЕВЪТ е един от седемте смъртни гряха като противоотровата му е добродетелта ТЪРПЕНИЕ. Но тъй като живеем в Абсурдистан и у нас всичко е наобратно, време е – за кой ли път го повтарям! – всички да се изпълним от гнева Божи, тресейки мозъчните си и емоционални гънки всекидневно, докато най-после...в определен бъдещ момент “висшето право” (не земното му изкривено отражение) стане действителност и задава параметрите на всекидневния живот по мярата на принципите “справедливост, свобода, равенство” едновременно за всеки един поотделно, както и за всички взети заедно.   Работейки в подкрепа на този “свещен гняв”, ще се сторя отново на рупор, кънтейки и отгласяйки, като препечатвам от други блогове и вестници. Не в желанието да плагиатствам и да нарушавам законите на авторското право. А за да може възможно повече хора да са осведомени за поредните мизувирщини в непрозрачната технология на олигархическата, безпринципна, но формално безукорна власт. Някак си не ме е яд, когато става въпрос в окраждането на фондове, в свалянето на десет кожи от “простия, безобиден народец”. Но когато се посяга на образователната институция с нечисти ръце и помисли, когато образованието като цяло и конкретното училище се превръща в арена за безогледно удовлетворяване на материални интереси и лични апетити, в механична трансмисия на налагане на власт заради самото налагане... тогава вече търпение и мълчание не може да има.   Конкретният казус е с тихомълком уволнението на директорката на 9 ФЕГ г-жа Пенка Малинска. Тук е мястото да заявя, че аз напуснах Френската през 2002 г.... заради нея. Заради принципни конфликти, които тя тогава прие като лични и направи всичко възможно, за да ми покаже, че съм нежелана. “Умният и от малко разбира”, нали? Ако споменавам всичко това, то е за да обърна внимание на принципния аспект в  личната ми позиция към ставащото към днешна дата във Френската. Макар все още да смятам, че г-жа Малинска не постъпи справедливо с мен (както и с други), също така смятам, че в момента МОН и РИО постъпват несправедливо не само с нея като директор и дългогодишен учител, но и с целия учителско-ученико-родителски колектив на 9 ФЕГ. И защото смятам, че от 2002 до днес тя израстна доста, устоявайки на ветровития си директорски стол. Отчитайки нейната лична и мениджърска еволюция, се солидаризирам с бившите си колеги в търсенето на гласност в нейна защита.   И така... препечатано:   …как ехото (не) заглъхва…
14 May 2008, Верина @ 10:20 pm
Обикновено не си позволявам да препубликувам текстове. Този път го правя и то от Дневник, към който храня уважение. Дано не нарушавам някакви писани или неписани правила. Правя го с вълнение, защото следващото е текст от моите бивши колеги от Френската -  хората, които наченаха и отстояха един протест, в чиято смисленост и гражданска читавост се убеждаваме с всеки изминат ден в държавата на Галеви. Текстът свидетелства за арогантното насилие, което МОН не престава да упражнява, за реваншисткия бяс, с който искат да запушат  устите и на онези, които назоваха ставащото с образованието (и със страната) по времето на Стачката, с чиито послания големи части от българското “общество” така печално се разминаха…
За разправа с читав и почтен директор, чийто единствен “грях” е, че спази закона и не упражни незаконен административен натиск върху стачкувалите. 
“Девета френска езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” в София устоява на институционалния натиск на Министерството на образованието и науката (МОН), който е повод за недоволството на педагогическия колегиум. В последните седем години благодарение на доброто управление на директора гимназията стана привлекателно място въпреки задълбочаващите се проблеми в образователната система. И тук се получава парадокс: колкото по-добре управлява един директор, толкова по-недоволни са “върховете” от него обратно на всяка разумност и логичност.За последните седем години в гимназията са направени над 50 проверки от различно естество от МОН! Този факт буди недоумение, защото същностната реформа в образованието все се отлага, но чиновническата бдителност по формални, буквоедни параметри се увеличава, и то само към определени училища. Ако с тази усърдност се проверява всяко училище, вероятно нещата щяха да бъдат перфектни като документация и фактология (и какво от това?!), но щатът на министерските служители щеше да бъде многократно раздут, за да смогнат въпросните с непосилната работа.Директорът на гимназията е дългогодишен учител, който е назначен след драматични властови колизии при предходното ръководство. Той се ползва с подкрепата на педагогическия колегиум, умее да управлява добре, не толерира корупционни практики, вслушва се в мнението на учителите, когато то откроява компетентност в съответната област, съумява не само да подобрява материално-техническата база, но насърчава новите образователни европейски практики - работа по проекти, езикови обмени и пр. И колкото по-добре се справят ученици и учители, толкова по-чести са проверките в гимназията и наказанията на директора… За да се стигне до скандалната за нас ситуация, че след поредната буквоедна проверка директорът е уволнен, и то точно в навечерието на 24 май!Този абсурд навежда на мисълта, че някой има амбицията да подмени това ръководство с цел манипулация и контрол в зоната на послушността. Ще припомним, че инициативата на учителите от Френската да напишат шестици за края на учебната 2006-2007 г. се превърна в “новина”, като по този начин преподавателите артикулираха драматичните проблеми в образователната система и алармираха обществото за това, че няма свежи сили в системата, че талантливите учители напускат, нови млади не постъпват, а качеството пада.Ефектът се сведе до “Всяко чудо за три дни”, а МОН хвърли око на Френската и веднага предизвика проверка, констатираща, че директорът не може да се справи с учителите, разбирай властово да им размаха пръст да си траят! Нещо повече, в публичното пространство директорът изрази подкрепа, без да се страхува за мястото си. След злополучната учителска стачка и от Френската си отидоха шестима от най-добрите преподаватели***, за което вината е не на системата, разбира се, а на директора, който не е съумял да ги задържи, както би си измила ръцете не консервативната, а консервираната институция МОН с министър Даниел Вълчев, имащ пряко отношение към случващото се, и нейният подгласник и послушник РИО в лицето на Ваня Кастрева. Странно защо техните “талантливи” кадри не напускат! Те добре са се окопали в чиновнически комфорт и учителят за тях е последна грижа. Ако сменим стиловия регистър, бихме могли да кажем, че образователните институции нямат потенциал от човешки ресурс да случат реформата, но имат механизми да тероризират малкото останали кадърни учители и директори. Никога институциите не са работили в синхрон и с уважение към учителите, затова пък винаги са били административна санкция, и то по показатели, стоящи твърде далеч от качеството на образованието! МОН и РИО не могат да простят свободолюбието на учителите и тяхната гражданска будност и си “връщат” за написаните шестици с уволнение на директора шест месеца по-късно! Самият министър не може да прости на учителите, че не бяха послушни!****Зад всичко случващо се съзираме конфликт на интереси и корупционни намерения, неумело прикрити зад загриженост. От основаването си гимназията няма физкултурен салон, а този, който е наличен, се намира на тавана. След като поредица директори не съумяваха да ликвидират полуразрушената, опасна за учениците сграда в двора на училището, бивш център по практика, настоящият директор успя да се пребори за нейното срутване с цел построяване не само на физкултурен салон, а и на актова зала, библиотека и т.н. И ако този факт е радостен за ученици и учители, за други е повод да предявят претенции към тази апетитна и скъпа територия в центъра на София, може би и там да цъфне някой мол. Явно има апетити и е нужен директор, който ще бъде послушен. И след като настоящият директор не е от тези, тогава защо да не бъде отстранен, за да не пречи! Изтъркана, но работеща в “правовата” ни държава схема…*****Тогава за какви европейски ценности говорим, за какви иновации в образованието, за каква креативност, когато подменящи истината властови и персонални амбиции властват и побеждават! Обидна и срамна родна картинка… Педагогическият колегиум на 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин” - София” http://dnevnik.bg/show/?storyid=496167
***
Интригантската “интелигентност” на многобройното, користно и излишно войнство на образователното чиновничество ме надвишава. Но каквато и интрига да се плете в нечия главица, да посоча, че мотивите на тримата,  напуснали образователната система още в първия работен ден след стачката,  са публично огласени и нямат нищо общо с директорката на училището, а са протестен жест срещу всичко станало в държавата на Галеви тогава: httphttp://www.verina.vesel.info/?p=18 http://www.verina.vesel.info/?p=94 http://www.verina.vesel.info/?p=86 http://www.verina.vesel.info/?p=18
Не след дълго жестът беше последван от други. Факт, който г-жа Малинска НЕ прикри,  за разлика от  много други директори, които едва ли ще бъдат уволнени от слугинажите на черепи и други подобни им:  http://74.125.39.104/search?q=cache:ld0qUPvgMfQJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D410881+%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=1&gl=bg Защо българското общество не полюбопитства за бавното и негероично пост-стачно обезкървяване на системата, защо не поиска да има валидна статистика за отлива на учителски кадри, си е негова работа. Както негова си е работатата около това, да схване какво значи в термините на “новите грамотности” недостигът на учители по английски и технологии.
****  Стачкуващите бяха обвинавани в истерична свръхемоционалност, но ще се съгласите, че  тя е характерна за онези, които викат в “глухите уши”.  Изминалите шест месеца донесоха не една вест, казана хладно и обективно:
ТРАГИЧНИТЕ  резултати по PISA - http://svoboda64.blog.bg/viewpost.php?id=141313, да цитирам едно от най-задълбочените мнения. Размисли за Държавата и образованието - http://svoboda64.blog.bg/viewpost.php?id=181588;
Разюздалото се насилие в училище: 
Краят на обществото - http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=487625&p=3 ; 
Надзор и наказание - http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485566 Просто мнението ми, изразено преди дни: http://www.verina.vesel.info/?p=607
Жалката картинка на някакви непредставляващи никого родители и техните смешни жалби. (Простете за набързо наредената подборка, помня, че честни и смислени думи писаха и мнозина други.)
***** Аз не зная колко нетърпеливо похотливи трябва да бъдат  някакви хора, за да сменят директор на голяма и важна столична гимназия тъкмо преди организирането на матурите, преди изпитите за  7 клас и преди издаването на дипломите. Неприличното, нечакащо ваканцията нетърпение има едно-единствено обяснение: “благото” на делегирания бюджет, от който може да се крадне,  и апетитите, които сградите на не едно училище в страната палят -  да цитирам само едно посред многото, за които информира Мрежата http://www.verina.vesel.info/?p=193
Покорно моля да се обрърне внимание и на следната гласена поправка в закона за Просветта:   “Третата промяна в закона е за въвеждането на допълнително основание за предсрочно прекратяване на правомощията на директорите на училища, които използват неефективно средствата по делегираните бюджети. Това може да стане, когато са просрочени задълженията на училищата, детските градини или обслужващите звена в образованието и те надвишават с 20%разходите за текущата година. В този случай министърът на образованието, началникът на Регионалния инспекторат или кметът на дадената община ще прекратява трудовия договор на директора. ”
Предвид предизвестената оскъдица на делегирания бюджет, горното не може да бъде наречено цинизъм, името му е blaming the victim,  double-bind, no-win-game!
Повече и много по-остро: утре! http://www.verina.vesel.info/?p=641
* * * 
След цялата страстна пледоария на Верина и адекватно артикулираните позиции на бившите ми колеги, бих искала да направя едно последно обобщение, което далеч не се отнася единствено до конкретния "предизвестен" случай. 
Някак си ми се иска – утопично може би - :), - да живея не само в лична и с личната си справедливост. Но за да може това да се случи, повече хора или повечето хора наоколо трябва да се научат да отстояват “висшето право”, зададено от онази “отвъдност”, която се подхранва от вярата, че има БОГ или акаша, или каквото и име да й се даде. Където нашите намерения и дела се водят на отчет и не можеш да минеш метър с лъжа или хитрост. Ако не държим сметка за “онзи план на реалността”... се оказваме в Абсурдистан. Неговото актуално геополитическо название за нас е все още БеГееееее. Дори ЕС вече започна да разпознава белезите, по които не принадлежим на Европа. Не толкова, че у нас правовата държава е оксиморон, номиналност, а именно, че у нас няма ВЯРА, затова няма и ЗАКОН(НОСТ). Вътрешната убеденост, че ще останеш ненаказан, води след себе си външната безизходица на разпасаната башибозушка орда. 
Очевидната (за мен) рецепта е в откриването на вярата вътре в себе си. Защото тя няма да дойде по пътя на формалното "Вероучение". Ние все още имаме територии за откриване и отстояване. Част от тези вътрешни територии е и загубената днес "България". Както и какво трябва да е образованието и образователната институция в България днес и утре... които отдавна берат душа в блатистата ни олигархическа почва...

Припомняйки си за обратната страна на гнева - търпението, трябва да работим всеки ден - поне ние правещите го с дисциплина, за да бъдем подготвени и да подготвяме почвата. Когато моментът дойде...

а сега, едва-едва се чете и смила.

Подмазвачи винаги е имало и ще има. Просто по-голяма част от тях са некъдърници и това е единственият начин, да запазят местата си или да се издигнат в кариерата!

Усмивки и карай по спокойно!

Нищо ново няма да ти кажа май - робът не е способен да изпитва гняв. Още по-малко - онзи "свещен гняв", който ще го разяри до степен да скъса оковите.
Той в най-добрия случай чака да се появи от някъде някой Спартак, който да му каже какво да прави, евентуално да го мотивира и нахъса...
И т.н. :-7

Прегръдка!

Истината не е никога проста, а още по-малко чиста. Затова, с желание да запазя добрия тон и принципност, пиша "неясно". Който разбрал - разбрал:)
Поздрави

Кроткостта не ми е в природата:)
А иначе се усмихвам... иронично.
Поздрави

Гневна съм, защото макар тази ръководителка да е била несправедлива към мен и да е имала своите "управленски" методи към мен и други, които намирам за несъвместими с моите възгледи, е успяла с годините да извърви своята еволюция. В моите очи тя се "издигна" с поведението си по време на Стачката. За стопанските й умения - поддържането на училищната материална база - мога само да й сваля шапка.

В този смисъл вземането й на прицел от МОН и търсенето "под вола теле" чрез уличаванто й в административни нарушения с помощта на машата РИО на МОН ми се струва силно преувеличено и преследващо "други", а не принципно-инспирирани цели. Склонна съм да мисля, че:
- наистина става дума за реваншизъм срещу непокорните (9 ФЕГ беше един от най-активните центрове на съпротивата срещу безсмислените реформи на МОН и разобличаване на напразните му обещания към образованието и учителите)
- става дума за материални и лични апетити - петното за строеж на физкултурен салон, актова зала и т.н., което лесно може да бъде "трансформирано" в частна търговска застроена площ;
- някой е хвърлил око на мястото й (Френската е все пак елитна гимназия) и търси начини да си разчисти пътя към него.

Всичко това ме изпълва с омерзение. Защото не бих искала с нея, г-жа Малинска, да постъпят по същия безпринципин и страхлив начин, по който някога тя постъпи с мен. Не смятам, че това е особено педагогично. Учениците стоят там, гледат и се учат на "саморазправа" от позицция на силата. Този сценарий не води до никъде. Тазвечершните новини с поредния побой между ученици от две пловдивски училища го доказва. Както и протестите на учениците от Френската: те не са съвсем сигурни дали го правят наистина от съпричастност към проблема (от чиста гражданска позиция) или очакват награда от непосредствените си учители под формата на високи оценки (мнения изказани в ефира на БНР в 22.30).

И макар донякъде да смятам, че случващото се с Малинска е възмездие за собствените й грешки, "оръдието и мотивацията" за налагане на наказанието в момента ми се вижда толкова нелепо, че по-скоро има цялостен обратен ефект както върху нея, така й върху училището.

Но както се казва, аз отново се "отнесох" в онези полета, които намирам като по-смислени за тълкувание на фрагментарното "тук и сега".

~~~
Прегръдка и от мен, Рокси:)

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=194801

naIghaatonhovhs <a href=http://kohlsdiscountcodes846.blinkweb.com/1/2011/07/acquire-along-with-kohls-coupon-codes-and-spend-less-72087/>kohls discount codes</a> ststytisupp