Битието ми стана просто и ... безизлазно. Вече имам шпионка, за да шпионирам кой звъни на вратата ми

Смешното беше, че ми зададоха въпрос с повишена трудност: на каква височина да е въпросното съоръжение. Мислейки за другите обитатели на къщата, въобще не напънах мозъчните си гънки ... и изтърсих: “На 1.80”. Гигантът, който беше натоварен с отговорната задача, ме огледа и се изхили неприкрито... “Ама, Вие трябва да стоите зад вратата с табуретка! Освен това стандартът е 1.50” Признах си, че съм се изказала неподготвена. Но после ме хвана яд: защо изобщо ме питаха след като си имало стандарт? Ами, ей тъй, от куртоазия, за упражняване фатическата функция на езика

То на мен шпионка въобще не ми трябва. Винаги мога да различавам “моите” по стъпките. А за “чуждите” ползвам едно друго устройство: използвам гласа си да задам въпрос “Кой е?” По модулациите на гласа-отговор “мога” да различавам характери и умонастройки. Ако не ми харесат, просто отпращам човека без да отварям вратата. Това спестява всички притеснения...

От друга страна, днешната цивилизация разчита на зрението – 80 % от необходимата им информация да е “зрителна” или онагледена. Само че аз от малка си знам, че външността лъже. Звукът – никога! Затова често затварям очи и слушам какво ми говорят хората. Дори не толкова съдържанието (смисловото или логическото), а издайническата фонограма (осцилограма) на речта. Малцина са тези, които владеят в някаква степен (далеч от съвършенство) различните аспекти на гласа си, включително покашлянето, хриптенето, паузите или динамиката (скоростта) на изказването. Това е съвсем различна вселена.

Подкрепена от цялостното невербалното предаване на “съобщението” – жестове, мимики, потене/ пресъхване, изчервяване/побледняване и други често пренебрегвани канали на скритата мотивация, тази вселена е истинската. Тя не лъже. Но трябва да си обучаван за “шпионка”, за да се научиш да я четеш...

Не вярвам, че вратната шпионка въобще може да ми помогне в извънредна ситуация Затова я възприемам като просто украшение на външната врата. Повече като предупреждение към “външните”, отколкото като устройство, което действително би ме защитило от натрапници

Затова аз ще продължавам да се обучавам за “шпионка”. За да ми е поне малко по-сигурно в един абсолютно несигурен и измамно-камуфлажен свят)

Поздрави

Ти в шпионката си гледай и едновременно проведи някой кратък и съдържателен разговор - и наблюдавай през шпионката жестовете, "потене/ пресъхване, изчервяване/побледняване и други често пренебрегвани канали на скритата мотивация" :)))) И накрая казваш: е, не, извинявайте - не мога да ви отворя :))))
Абе шпионката не си е за пренебрегване според мен.
Поздрави!:)

приех го буквално. Разсмя ме истински. Ще и свикнеш на шпионката, така ще можеш хем да виждаш хем да чуваш кой те безпокои.

Поздрави и много усмивки.

Тази шпионка (вратната) ми изглежда много натрапчива:))
Пък аз някак съм се отвратила от натрапливости, макар и да не мога да се отърва от всичките... Като шпионката, напр:))
:))))))))

Щото ще си я държа със спуснат кепенец:))
Много :))) и на теб:))))))))

И аз се вързах...
:-)))

Макар че провокацията беше съзнателно търсена:))
:-)))

Даже съм закупила такава, но срещам домашна съпротива по въпроса, не знам защо. Всъщност бях я забравила, сега ти ме подсети.
Иначе при мен е лесно - двата песа не дават пиле да прехвръкне без да сигнализират. Даже като се звъни по лая им мога да преценя дали си заслужава да отварям. Защото те и по "нашите хора" лаят, ама по друг начин :)
Честита ти шпионка! :)))

Явно в твоя случай е уместно да кажа "да ти се връща". Само че аз отказвам да имам вкъщи "жива аларма". Тя е достатъчно добре представена у брат ми (московска стражевая), така че не ми липсва:))
Лек ден, tera!