Прекипява празникът в своите бъчви –
и зелената върбова клонка е стъпкана
Рентгеновата снимка е заменила иконата:
поне костите са си още на мястото...
Само за някои.
Други - бяха изтръгнати.
Последните факли изтляха предутринно
Седмина младежи – поредните
празнични фойерверки
*Bg запазена марка
Via Dolorosa е цялата ни
Републиканска инфраструктура.
В бурен и плевел, и плесен потънала,
човешката ни първобитна мрежа
не разпознава и все още чака Спасителя.
Дотогава – ще застила
не с плащове,
не с цветя,
а с тела ще павира Господните пътища.
С кръвта на децата си ще мие всеки ден улици.
Без да й мигне окото, самодоволното!
Никога не свършиха страстите български,
за да влезем спокойно във Страстната седмица.
Как Ортодокса да поддържа обожЕнието,
когато тук навеки царува обожАнието
към дребните идоли,
светски идиоти и миски,
политическия бестиарий и
безпардонието...
Господи, не ни прощавай греховете ни!
Защото с аморалните напиращи отвсякъде рецидивисти
само удължаваш агонията...

не с цветя,
а с тела ще павира Господните пътища

в което съвместно живеем:(
Поздрави!

Текстът има разтърсващи фрази.

без реални съответствия:(

Поздрави, kliment!

Това не бих могъл да го напиша,не поради липса на усет,а поради липса на талант...

Понякога това отнасям съвсем нормално към тийнеиджърските ми вълнения, когато плачех - буквално и преносно - че не "мога" да пиша. Научих се, или може би - Господ ми "даде дарбата". Но днес ме е "страх" от хората. Идвам им в повече. Всъщност - "цял живот":)) Но пък това е резултатът от "сбъдналата се молитва":)

Поздрави!