Това е най-истинският пост, който някога съм писала:)) Той е за стойността на думите:))

Не само защото майка ми ме изкара от равновесие, а и защото знам каква е "силата" на думите:)) 

Колкото и да сте ядосани, не кълнете:)) Това се отбелязва в "акаша" - онова невидимо поле около земята, което се нарича "информационно", но - чрез "дифракция" и "интерференция" - отново се връща към нас:)) 

Не кълнете децата си, любимите си или хората, които наистина мразите!  То се връща! 

Колкото и да съм била ядосана, винаги съм се "въздържала" от това най-естествено човешко действие! Защото това е "проклятие върху рода", а пък аз най-много съм се въздържала да навредя на децата си, колкото и аз, в лично качество, да съм била уязвена:)) 

Помнете това, ДУМИТЕ (ОСОБЕНО, АКО СА ИЗКАЗАНИ С АПЛОМБ, С МНОГО СИЛНА ЕМОЦИОНАЛНА СИЛА:))  се помнят в информационното поле около земята:)) И те... не трябва да бъдат там, ако наистина не ги мислите:)) ЗАЩОТО СЕ ОТРАЗЯВАТ... ОТНОВО И ОТНОВО... докато не стигнат този, за когото са отправени:)) 

Аз за това... не мразя:)) Защото ме е страх как ще го стигне ОНОГОВА, КОЙТО... Ще Ви призная, че съм виждала как се случва това.... и колко много съм съжалявала, въпреки че не съм знаела докъде се простира... "моята отговорност":)) 

Мама го казва по друг начин: "куче, което ни е залало, винаги е побесняло":))  Страх ме е да си го помисля:))  Това е една много трудна "енергетична позиция", така да го нарека - по-меко:)) - за която ми се иска да "се въздържа":)) Ама... това не ме "оневинява":))

Пък Вие правете... каквото Ви е угодно! Коя съм аз, че да Ви кажа:))

И все пак: предпочитам фойерверки около Коледа, а не... човешки:)

Темата е бездънна!
Ако разбираш това, се живее малко трудно :)
Затова повечето хора и не искат да мислят за това и си я карат "както им идва отвътре" :)

Думите са вербализирани мисли. Има ли нужда да казвам, че на "акаша" й е безразлично дали мислите са вербализирани или не - все едно тя си ги записва.Така че даже няма значение дали сме изрекли злобна мисъл, проклятие и т.н. или само сме си го помислили.
Силата на мисълта, на "психическата енергия" в никакъв случай не е по-слаба от тази на думите.
Обаче кой да ни научи на това?

Усмивка! :)

Една циганка ме срещна на улицата и ми каза: "Имаш дете. Ако те ядоса - удари го, но лоша дума не му казвай, защото думите ти много хващат."
Аз самата зная, че когато в резултат на силна емоция пожелая нещо, то непременно се сбъдва. Затова се научих да владея емоцията си и мисля, че в голяма степен се справям.
Убедена съм, че думите и мисълта са голяма сила. Нека мислим и говорим позитивно, за да ги управляваме и насочваме към доброто и красивото! Нека това, което желаем за себе си, да желаем за всички, за да е щастието ни по-пълно и мъката ни споделена!
Няма учители за това. Всеки трябва да измине пътя си и дано научи уроците си. А това училище е до края.
Много усмивки и пролетно настроение за теб и всички!!!:)