Признавам си: тази книга не съм я чела. Но много й харесвам заглавието. Става въпрос за птица (mockingbird), но в същото време се припокриват или ... отварят много други реалии. За тях мога само да гадая:)) 

Когато мисля за себе си, обаче, и за случките в живота ми, се чувствам точно по този начин:... на мястото на убитата "птица":) Опитвам се да разбера порива да... "убиеш". Той е толкова атавистичен, когато става въпрос... да не убиваш "за храна"! Какво убиваш? Често това, което е толкова различно от теб, че... не можеш да го приемеш. Тук не говоря дори за моралните норми..."не убивай" себеподобния си (имам пред вид "човек", изобщо!) Говоря за психическите и моралните убийства! Била съм свидетел на толкова такива "екзекуции". Понякога аз съм се явявала "жертвата", друг път - "палачът", в трети случай - като съпричастен или просто случаен "свидетел":)) Разбира се говоря за "дребните", всекидневни прегрешения, които всички ги имаме. Не в онзи краен, трансцедентален смисъл. Но както е казал някога Нийл Армстронг, стъпвайки на Луната: "Малка стъпка за човека, голям скок - за човечеството". Хайде да го обърнем обратно: малките стъпки, които извършваме всеки ден, в които ние се проявяваме като представители на Homo Sapiens, или на "хора" (вече в онова, другото значение - на "състрадателни и разбиращи") - те правят "скока" на човечеството! Ни повече, ни по-малко: значи всички сме важни и всички "пъплим като охлюв край пътя" (любимите ми братя Стругацки:)) 

Всеки ден преминавм през n-броя "минни полета" на неразбиране и човешка "пустош". Всеки ден "плача" или се "надсмивам", или "разведрявам обстановката" с шега или друга спонтанност. Всеки ден! Понякога съм ужасно уморена: и просто "съскам". Съпругът ми се надсмива в такива случаи, защото... аз бързам да се извиня: "Няма какво да се "извиняваШ", то ти е "природа" (Ева и Змията:)) 

Природа ли ми е? Може би... То е предупредителен сигнал, за тези, които имат уши за честота с ниски Херцове:)) И които могат да реагират адекватно:)) Ще ми се повече хора да си спомнят уроците си по физика и химия от училище:)) Както и по биология:)) Всеки ден - почти - се разполагам върху основната "клавиатура" от човешко знание по въпросните дисциплини (включително и физиология, психология и др. - гии като подклонове на въпросните основни научни полета:)) Включвам ги автоматично, но мога и да ги "обясня", ако някой - на мен поне ми се случва:)) - поиска да му ги обясня в "нАучни термини". К"во да напра"йш: професия:)) 

Но мисълта ми беше малко по-различна: да живееш живота си пълноценно... като се надсмиваш. Защото го правиш по-лек... за преглъщане! Или поне аз си мисля така:)) Не винаги са приемали насмешките ми като "сериозно занимание", друг път - са ги приемали прекалено "навътре" (т.е. "лично"). Вярно е, че не мога да живея живота си по друг начин, освен "лично", пък и някак - знам ли как? - заставям и другите, които са в близкото ми обкръжение, да го правят! Понякога се смеем: "като доживотна присъда" : "прегрешенията" им са на тезгяха и като че ли някак си все така се случва, че се "излагат" пред мен:)) И обратното също е вярно: аз се "излагам" пред тях. Но с онези, "близките", поне сме разбрали едно: ние взаимно се учим и прегрешението не е за "изкарване през носа" или за изкарване на "кирливите ризи на показ" (правим го в "индианския кръг":)) Само че... в по-далечния кръг... е по-различно:) And that makes all the difference!

Днес подхванах една от любимите си теми с курсистите: беше реплика към "генетичното увреждане на българите":)) Вечна и все още модерна тема:)) Моята теза: "Преди ни пазеха "отвън" (народната милиция, "социаластическия морал"), нещо, което не си направил "свое". Една от курсистките доразви темата: "Клишета, с които всеки се е съобразявал, за да си няма "неприятности":)) Е днес нямаме "морала отвън":)) Всеки трябва да си е изработил някаква нраственост "отвътре" и да знае, че КАТО ПРЕЦАКА НЯКОГО ПО ВЕРИГАТА, ТО МОМЕНТАЛНО ЩЕ МУ СЕ ВЪРНЕ ОТ ДРУГ. Защото - както твърдят по-запознатите:)) - "във вселената няма вакуум":))  

Та, "кел файда" (много любим мой израз:)), ако не си си изградил "твърда" нравствена система? Религията, майка ти и баща ти, приятелите ти, Държавата, КОЙ ще ти каже каквото и да било???!!! 

Всичко е в нашите собствени "ръце" и умове, в поведението и състраданието ни, в баланса между твърдост и мекост. Всеки ден балансирам между крайности, всеки ден съм изправена на предела на знанията, моженията и чувстванията си. Понякога вечер искам само да "съскам", ама пак... си захапвам езика, защото знам, че насреща си имам изстрадали човешки същества, а не оръдия и предмети, които мога да използвам за моя изгода:))  Ще ми се понякога:)) - всъщност ВИНАГИ! - СМИ (нали си давате сметка в играта на думи:)) - "средствата за масова информация", които уж! - трябва да задават смисъл и обща перспектива!, да ни "пожалят" в поредната вечер и... да не ни "засипват" с убийства, безхаберие, обири, палежи, монополничество...etc. Трябва да се говори! И трябва да се бие камбаната! И все пак: има нюанси в ЕЗИКА!  Аз ли, езиковЪдът, не го знам:)) Ще ми се и други да го осъзнаят! И да си дадат сметка, че думите са КОНЦЕНТРИРАНА ЕНЕРГИЯ! Че не можеш безразборно да я разпръскваш наоколо... за собствена изгода (дори и само да е "хонорар", за другото - ме е срам да говоря!) 

Ще ми се... изведнъж да се събудя от кошмара, в който живея! И да си кажа: "Не, не само има оазиси от доброта и човечност, съзидателност и човешки можения!"   Има Земя:)) И тя е "нашата":)) 

P.S. Колегите ми от Единбург бяха много впечатлени от яховския ми имейл, защото той гласи: "Земята, Европа", следва акаунта:)) 

Бъдете щастливи и здрави, и работоспособни! Въпреки това, което Ви се излива всеки ден! До всеки един от Вас има ангел в човешко лице и човешко превъплъщение, което Ви кара да "цъкате" и... да бъдете понякога или... по-често щастливи:))

Поздрави!

това беше за заглавието. По темата за която говориш, ти сега, като написа това не ти ли олекна малко, не "изпусна ли парата"? Имам чувството, че всички тези блогове, форуми и други подобни са създадени с тази цел, не е това основната им цел, но поне една от целите. Това си е лично мое мнение. Това е като един "вентил", който изпуска част от "парата" не всичката само една част, очаквам момента, в който "вентила" няма да е достатъчен......

Дълбоко си права:) За това "ползвам" blog.bg:)) Точно защото определени персони тук ме определят като "високопарна" и сами не знаят колко са близко до енергетичното състояние на същото:))

Признавам, че ми е трудно да живея всеки ден:) Тук се разтоварвам по един или друг начин. Правя го от "най-добри чувства", и в същото време точно като "дупката", в която крещя: "Цар ... има магарешки уши", щото аз съм се явила... "неговия личен бръснар":))

Нали разбираш, че пак се надсмивам: над себе си, обстоятелствата и всичките ми сподвижници:)) Те, сподвижниците ми, за това ме "обичат": внаги имам"ухо" за техните болки, и винаги ще намеря така, че да имам "дупка", в която да се "изплача" без... да ги злепоставя, или поне... без много да ги нараня=))

Да, наистина. По тази причина те съвсем не са невинна вещ и, ако не владеем употребата им, се превръщат в твърде опасно занимание.
Радостно е, че упражняваш необходимата ,,власт'' над думите, за да постигането на баланса и хармонията в общуването.
Поздрави!

Току-що имах най-благотворното общуване: с родния ми брат, с когото имаме... много неща да си изясняваме въпреки... повече от 40-те си години:))

Поздрави!