Постинг
16.03.2008 20:30 -
Значи аз съм тук:)
В n-пътия, в който съм се заканвала, че ще си ида:)) Това е все едно колко пъти съм се заканвала, че ще имигрирам. И ...в някакъв смисъл....нямам отношение към всичките "български" изстрадани истории:)) Как пък не можах да го направя? Да се възприема като "героят" свише или извън:))
Смея се на себе си, но няма как и да не се възприемам и от ракурса на "значимите други":)) И те ми се смеят: всеки по техния си начин. Децата ми казват: как не можа да станеш "счетоводител" (демек да покриваш всякави истории (да казвам ли, че са нелигитимни?), но НИЕ да живеем по-добре.:)) За последвното не знам: последният човек, когото познавах в много дистанционно "лично" качество (приятелка на мъжа ми), взе че избяга в Амелика:)) Ако съдя/избирам по нея:не трябваше да съм тук. Друг пример: снаха ми (бившата жена на брат ми:)) Емигрира в Канада с нашето "чавче", защото смяташе и все още смята, че там човешкото достойнство и човешкото можене повече се цени:)) Коя съм аз, че да смятам, че е различно?
Това, което все още ме държи тук, е не само собствените ми деца. Ако от мен зависише, отдавна да съм ги "изнесла":))
Човешки беснея от случващото ни се наоколо. Имам и нямам обяснение! Т.е. не всяко обесниние "примам". Ще "изгоня" децата си, колкото и да ме боли, ако това е по-доброто за тях! Все още смятам, че можем да се преборим! Може да е и утопично:)) В момента, в който не се поколебая да сме/сте наясно: двама почти зрели мъже ще напуснат... какво? (За Вас "държавата", за мен - "татковината":)) На онова - неясното, безформеното и в края на краищата безродното - както се е оформило! - и което тях, моите синове, много ги "боли", по-добре да му се каже "стоп"! И да си търсят "колая":))
Но въпреки това, и тоя - "династически край" (децата ми), аз пак ще остана тук! Защото обичам това късче земя:))
Амин!
Смея се на себе си, но няма как и да не се възприемам и от ракурса на "значимите други":)) И те ми се смеят: всеки по техния си начин. Децата ми казват: как не можа да станеш "счетоводител" (демек да покриваш всякави истории (да казвам ли, че са нелигитимни?), но НИЕ да живеем по-добре.:)) За последвното не знам: последният човек, когото познавах в много дистанционно "лично" качество (приятелка на мъжа ми), взе че избяга в Амелика:)) Ако съдя/избирам по нея:не трябваше да съм тук. Друг пример: снаха ми (бившата жена на брат ми:)) Емигрира в Канада с нашето "чавче", защото смяташе и все още смята, че там човешкото достойнство и човешкото можене повече се цени:)) Коя съм аз, че да смятам, че е различно?
Това, което все още ме държи тук, е не само собствените ми деца. Ако от мен зависише, отдавна да съм ги "изнесла":))
Човешки беснея от случващото ни се наоколо. Имам и нямам обяснение! Т.е. не всяко обесниние "примам". Ще "изгоня" децата си, колкото и да ме боли, ако това е по-доброто за тях! Все още смятам, че можем да се преборим! Може да е и утопично:)) В момента, в който не се поколебая да сме/сте наясно: двама почти зрели мъже ще напуснат... какво? (За Вас "държавата", за мен - "татковината":)) На онова - неясното, безформеното и в края на краищата безродното - както се е оформило! - и което тях, моите синове, много ги "боли", по-добре да му се каже "стоп"! И да си търсят "колая":))
Но въпреки това, и тоя - "династически край" (децата ми), аз пак ще остана тук! Защото обичам това късче земя:))
Амин!
не само обич,а и свобода.Все пак никъде другаде не можеш да бъдеш така свободен,не само езиково ,по грешка написах Езисово,не само.Знаеш ли,имах сън - кръстовище,катастрофа от много коли,смачкани,покрити с българското знаме.
Ние сме в катастрофа,от която трябва да спасяваме пострадалите.Явно,че не сме пострадали,щом ще спасяваме.
Давай!Как беше на английски,много го обичам този израз..
цитирайНие сме в катастрофа,от която трябва да спасяваме пострадалите.Явно,че не сме пострадали,щом ще спасяваме.
Давай!Как беше на английски,много го обичам този израз..
бъркаш в една много дълбока рана -
аз съм наполовина извън тук или дори повече... заради... ех, не съм от тези, които се борят за оцеляване и именно затова не се харесвам. искам да си строша всички възможни кривини в характера... условието е да бъда сама - далеч - и майната ми...
просто ме разби.
цитирайаз съм наполовина извън тук или дори повече... заради... ех, не съм от тези, които се борят за оцеляване и именно затова не се харесвам. искам да си строша всички възможни кривини в характера... условието е да бъда сама - далеч - и майната ми...
просто ме разби.
Надя:)
Ние сме в "търбуха" на Историята:)) И аз на времето имах сън, много сънища...
Ще ти разкажа само два - за България.
Първият: карат ни под строй. Върволици от хора. В някакви тъмни, мрачни халета. Зад нас има слънце, но само докато прекрачим прага. Вървим. Тъжни и унили. Другата цветна картинка бяха чантите в ръцете на майка ми. А те бяха пълни с червени, сочни капии:)
Вторият: карам тръбантче, покрито с българското знаме. Слънцето ярко пече и ме къпе в тези три цвята: бяло, зелено, червено. Беше неописиуемо еуфорично изживяване. Изведнъж се оказах в официална, черна лимузина. Вече ме караха някакви други хора. Колата беше покрита отгоре с бяло (знаме, саван???)
Знам, че всекидневно трябва да спасяваме. Знам, че за това сме тук. Спасителите в ръжта:)) Но просто си мечтая за "по-човешки" обстоятелства...
ххх
цитирайНие сме в "търбуха" на Историята:)) И аз на времето имах сън, много сънища...
Ще ти разкажа само два - за България.
Първият: карат ни под строй. Върволици от хора. В някакви тъмни, мрачни халета. Зад нас има слънце, но само докато прекрачим прага. Вървим. Тъжни и унили. Другата цветна картинка бяха чантите в ръцете на майка ми. А те бяха пълни с червени, сочни капии:)
Вторият: карам тръбантче, покрито с българското знаме. Слънцето ярко пече и ме къпе в тези три цвята: бяло, зелено, червено. Беше неописиуемо еуфорично изживяване. Изведнъж се оказах в официална, черна лимузина. Вече ме караха някакви други хора. Колата беше покрита отгоре с бяло (знаме, саван???)
Знам, че всекидневно трябва да спасяваме. Знам, че за това сме тук. Спасителите в ръжта:)) Но просто си мечтая за "по-човешки" обстоятелства...
ххх
Аз исках децата ми да пораснат тук. Не от шовинизъм:) А защото намирам България за един от най-интензивните "наказателни батальони":)) В много отношения, тук можеш да калиш характер и да се избавиш от кривиниците си. Ако искаш, разбира се. И ако работиш за това:)) Но тук, за разлика от много други места, "просто те заставят ... обстоятелствата":)))
ххх
цитирайххх
и там е борба за оцеляване!Защо да си сменям координатите?!"Там" ще съм дърво без корен,тук си тежа на мястото.
Имам роднини,които 14г са "там".Живеят битово по-леко от мен,но пият антидипресанти.И в малките часове на денонощието пестеливо говорят как е в чужбина - ЧУЖД!
Има нещо много Бг в ДНК-то ми.
На 10-я ден зад граница почвам да броя дните до прибирането ми.
Ще се справим!:)))
А нали ни обещаха,че "ша са упраим":))))
цитирайИмам роднини,които 14г са "там".Живеят битово по-леко от мен,но пият антидипресанти.И в малките часове на денонощието пестеливо говорят как е в чужбина - ЧУЖД!
Има нещо много Бг в ДНК-то ми.
На 10-я ден зад граница почвам да броя дните до прибирането ми.
Ще се справим!:)))
А нали ни обещаха,че "ша са упраим":))))
Не знам дали уцелих броя на буквите:))
Първият път, в който излязох в "истинската чужбина" беше 1998 - В Холандия. Дотогава бях ходила в "братските" Украйна (част от СССР) и Румъния. Нищо, с което да бъда кой знае колко впечатлена.
Когато стъпих на Амстердамското летище, първият ми порив беше да се върна обратно в самолета (поне беше българска "територия":)) Не е въпросът в смайването от многотията и имането (в материален смисъл), а в студенината, която ме лъхна. В роботски прелитащите хора около мен:)) Ако не бяха учениците и не ме беше "срам", бих последвала порива си:))
Разбира се, много съм научила от чуждестранните си колеги (а много съм и срещала). Но топлина, каквато от "обикновените" българи съм получила, включително и по най-бедните краища на България (когато нямаше какво да се яде, а те ти слагаха последните си запаси на трапезата)... няма как да се предаде с думи:))
"Камъкът си тежи на мястото", казваше дядо ми.
Само че... и тук трябва да отворя Голямата скоба: ако искаш да твориш (непреходни) неща, ако искаш да правиш кариера... тук едва ли ти е мястото, ако нямаш... "вуйчо владика":)) Пък аз нямам, и не искам ... да го имам:)))
И въпреки това, ще го кажа така както баба ми някога го каза: "Ще си умра с отворени очи, защото...". В нейния случай беше, че баща й не е искал "да я изучи" (такива бяха "нравите"/законите тогава - момичетата - вкъщи: майки и домакини). В моя: "Няма да имам научната кариера, за която си мечтаех":)) Защото трябваше ... да работя и да обучавам другите на това, до което аз по някакъв начин съм се добрала:))))) И тук трябва да добавя: не чрез Държавата. Просто имах много добри "лични" учители, както и семейство, което ми позволяваше да се "пилея" в много и различни области, където знанието (курсовете) се плащат директно от твоя джоб (респективно - от джоба на семейството ти:)) Нищо че почти всичко от това е "неформално образование" и никой не ми го признава. Хич и не ми пука. Не живея за "хорското одобрение".
Поздрави!
цитирайПървият път, в който излязох в "истинската чужбина" беше 1998 - В Холандия. Дотогава бях ходила в "братските" Украйна (част от СССР) и Румъния. Нищо, с което да бъда кой знае колко впечатлена.
Когато стъпих на Амстердамското летище, първият ми порив беше да се върна обратно в самолета (поне беше българска "територия":)) Не е въпросът в смайването от многотията и имането (в материален смисъл), а в студенината, която ме лъхна. В роботски прелитащите хора около мен:)) Ако не бяха учениците и не ме беше "срам", бих последвала порива си:))
Разбира се, много съм научила от чуждестранните си колеги (а много съм и срещала). Но топлина, каквато от "обикновените" българи съм получила, включително и по най-бедните краища на България (когато нямаше какво да се яде, а те ти слагаха последните си запаси на трапезата)... няма как да се предаде с думи:))
"Камъкът си тежи на мястото", казваше дядо ми.
Само че... и тук трябва да отворя Голямата скоба: ако искаш да твориш (непреходни) неща, ако искаш да правиш кариера... тук едва ли ти е мястото, ако нямаш... "вуйчо владика":)) Пък аз нямам, и не искам ... да го имам:)))
И въпреки това, ще го кажа така както баба ми някога го каза: "Ще си умра с отворени очи, защото...". В нейния случай беше, че баща й не е искал "да я изучи" (такива бяха "нравите"/законите тогава - момичетата - вкъщи: майки и домакини). В моя: "Няма да имам научната кариера, за която си мечтаех":)) Защото трябваше ... да работя и да обучавам другите на това, до което аз по някакъв начин съм се добрала:))))) И тук трябва да добавя: не чрез Държавата. Просто имах много добри "лични" учители, както и семейство, което ми позволяваше да се "пилея" в много и различни области, където знанието (курсовете) се плащат директно от твоя джоб (респективно - от джоба на семейството ти:)) Нищо че почти всичко от това е "неформално образование" и никой не ми го признава. Хич и не ми пука. Не живея за "хорското одобрение".
Поздрави!
Както вече ти писах на ЛС, ти ми даде основанието да се обръщам така към теб, без да те подценявам като интелект или потенциал:))
Аз на тази "земя" живея (по Божията воля) "четвърто завръщане":)) Това значи много: като дълг към "костите" на другите, но и и в някакъв смисъл... "към мене" (не, не съм била същата личност, в повечето "превъплъщения" съм била "мъж":))
По "политическо вероизповедание" в този живот съм "либерал", т.е. защитавам възгледи близки до твоите: каквото Човек сам си направи. Не са "роднините"/родителите/земята "определящите":))
И въпреки това:... понеже по някакъв начин ми е отворена онази (дали "личната"?) памет , аз не мога да се държа като "еничар" или "башибузук"! Нарочно използвам тези натоварени с емоционален заряд за всички българи учили някога литература или история "реалии":))
Не можеш да си представиш личното ми страдание! И то не е в кАвички:)) То е всекидневно:) Предполагам, че се се вбесяваш от знаците ":)", но да ти обясня и тях:
Предимно съм "живяла" на Изток:) Там "нравите" са други! Ако говориш за личната си скръб, от уважение към събседника си, трябва да го изказваш, "смеейки се" (като гримаса и звук!)
Знам, че в това пространство, в Ортодоксията и дори на Запад, в Catholicos, не е "прието" да се говори за тези работи:)) За Исляма, дори не ми се говори:) Не защото не уважавам тези религии:)) На практика, като човешко същество, което "не се явява в един единствен образ":)) - Хм, как идиотски звучи! - аз съм принадлежала "на всички тях":)) Прости ми, има своите си "спомени":)) Знам, че на всички не са дадени:)) Това не ме прави по-различна! Или ако ме прави - то е ... "за посмешище", както беше с древната... Касандра!
Така или иначе, България, Земята в ХХ-ХХІ век, ми е дадена като моето "кармично изчистване":)) Донякъде:)) Няма публично да споделя в какво съм "сгрешила" в Божестевн план (аз си го знам, и повярвай ми!, всеки ден плача с искрени сълзи, защото днес, го "осъзнавам":))
Пожелавам и на другите да намерят "пътя" си:)) Това не е моя работа:)) Мога да бъда опора, но не ... повече:))
Поздрави, Чиста Душа!
цитирайАз на тази "земя" живея (по Божията воля) "четвърто завръщане":)) Това значи много: като дълг към "костите" на другите, но и и в някакъв смисъл... "към мене" (не, не съм била същата личност, в повечето "превъплъщения" съм била "мъж":))
По "политическо вероизповедание" в този живот съм "либерал", т.е. защитавам възгледи близки до твоите: каквото Човек сам си направи. Не са "роднините"/родителите/земята "определящите":))
И въпреки това:... понеже по някакъв начин ми е отворена онази (дали "личната"?) памет , аз не мога да се държа като "еничар" или "башибузук"! Нарочно използвам тези натоварени с емоционален заряд за всички българи учили някога литература или история "реалии":))
Не можеш да си представиш личното ми страдание! И то не е в кАвички:)) То е всекидневно:) Предполагам, че се се вбесяваш от знаците ":)", но да ти обясня и тях:
Предимно съм "живяла" на Изток:) Там "нравите" са други! Ако говориш за личната си скръб, от уважение към събседника си, трябва да го изказваш, "смеейки се" (като гримаса и звук!)
Знам, че в това пространство, в Ортодоксията и дори на Запад, в Catholicos, не е "прието" да се говори за тези работи:)) За Исляма, дори не ми се говори:) Не защото не уважавам тези религии:)) На практика, като човешко същество, което "не се явява в един единствен образ":)) - Хм, как идиотски звучи! - аз съм принадлежала "на всички тях":)) Прости ми, има своите си "спомени":)) Знам, че на всички не са дадени:)) Това не ме прави по-различна! Или ако ме прави - то е ... "за посмешище", както беше с древната... Касандра!
Така или иначе, България, Земята в ХХ-ХХІ век, ми е дадена като моето "кармично изчистване":)) Донякъде:)) Няма публично да споделя в какво съм "сгрешила" в Божестевн план (аз си го знам, и повярвай ми!, всеки ден плача с искрени сълзи, защото днес, го "осъзнавам":))
Пожелавам и на другите да намерят "пътя" си:)) Това не е моя работа:)) Мога да бъда опора, но не ... повече:))
Поздрави, Чиста Душа!
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer