Човешко, твърде човешко))))))

Напоследък тази фраза твърде често изниква в главата ми. По повод и без повод. Не знам къде съм я прочела за първи път, къде съм я чула... но едва ли това има някакво особено значение)

От много години разсъждавам върху “човешкостта” на човешкия свят. Разглобявам я и я сглобявам, анализирам я и се опитвам чисто проектантски да внаждам “липсващите” й части. Да си давам сметка за дефектите й, преди да се проявят и... след това. Не съм свръхчовешко същество, но в мен има някакъв “вграден механизъм”, който всеки ден отчита въпросната “температура” (те така му викат по разните проекти: проектантски жаргон “ температура на това-ти-ми”, “температура-на-онова-ти-ми”)

Та измервам аз въпросната “температура” и ме втриса Градусите играят от нулата по Келвин до Целзий... да речем върху повърхността на Слънцето Срещам се с хора, на някои от тях играя ролята на “учител”, в други случаи съм простият ученик/чирак/калфа...whatever. Давам си сметка, че хората си “играят” с мен... аз си играя с тях, колкото да ги уча... на простички неща. От рода на: какво е прието като изказ (what is natural), какво е неприемливо като поведение (it hurts or it will injure you), какво е необходимо, за да сме заедно и да останем... възможно по-дълго време заедно ( I am, you are… nothing as separate beings, but we are power together)

Изглежда толкова просто... в абстрактния му вариант. А изисква толкова много труд/усилия всекидневно... само за да оцелеем. Понякога се удивлявам на упорството си. На търпението си. Не че не ми свършва. Понякога ... пропадам в черните (си) дупки. Но досега винаги съм изплувала Може би защото живея поне 3 дена напред) И винаги съдя от... тогава И винаги питам “Кой ден сме днес?” Аз не знам.

Колкото и да е еретично според сегашните разбирания за време-пространството и битието, все си мисля, че оцеляваме заради НАС – хората, които живеем в бъдещето и оттам работим за... днес, сегашното. (Не си мислете, че ние сме “избрано” множество или малцинство. Като проявление – може би “да”. Латентно – всички принадлежим към него. Въпросът е “кога спящите красав(и)ци ще се събудят”)

Много ми е помогнало в сегашното ми разбиране за ставащото английското Present Continuous as Future Tense – аз/ти/Вие сме го проектирали и сме тръгнали да го осъществяваме от момента на проектирането. За нас то е “сегашното”, нищо че ще се “овеществи” в бъдещето – ще се срещна/нете с Вас/нас в точката Х", защото аз/ти/ние съм тръгнал/а/и да вървя/им в миналото към Вас/нас (в момента Х, в който аз съм/ти/Вие си/сте взел/а/и решението). Не СЕГА) Ех, колко се “смея” над времето като човешка категория

Човешко, твърде човешко)))))))))))

Поздрави за неспящите!








P.S. С някакво "нечовешко" сетиво обичам Бьорк, която не познавам като певица. Тя ми напомня за свещения Север. Онзи Север, който е бил свещен за прабългарите:))Защото аз съм от "тях":)) Кои сме ние/ "тях"? Тяхното име е "легион":))))))))))))))))))))

Давам си сметка, че в Bg варианта звучат различно, но всъщност===in the long run they mean/are the same:))

xxx

За теб нещата са "прости", за нас - обикновените, или по-обстойно изследващите - те крият много (не)известни, които трябва да се "съвъкуплят" (координират, с малко "помощ":)), за да се роди ... Животът:))))))

Приятно ми бе да си побъбрим:)
Поздрави!

Да кажа само "лека нощ", по ли ще е разбираемо:) При това твърде човешко?!!

у Ницше си го чела....:))))
Суетната ти приятелка, дето реже глави:)))

Акъл приемам всякакъв:) И въобще не се имам за непогрешима. Щом е бил Ницше, значи - той е бил:))
ххх