Трябва да проникна отвъд,
да мина през Огледалото
за да видя света ни
отвън.
Цяло чудо е,
че още се крепим,
раздирани от вътрешните си
истини,
разсъблечени
в бюстиета от лъжи,
които ни правят
по-приемливи,
по-продаваеми.
Боже,
какъв цирк!
А когато сме
истински
неподправени
се срамуваме
и се таим.
Кои сме
всъщност?
Нима сме
отдавна
забравени,
отдавна
забравили
своя път.
Боже,
смили се
над нас!
Макар че
няма кой
друг
да ни освободи
от оковите.

sme si zabraneni

Corny, тая надеждата, че ахааа, може би, едва ли не... ще променим някой ден това... със самозабраната. Забраната отвън не я броя:))

когато сме
истински
неподправени

Защото искаме да сме "продаваеми":)) А в масовата конфекция на деня (глобалния пазар), ако си прекалено уникален и без конкретно-приложима употреба... никой няма да те ще, колкото и да си "инстински и неподправен":))

С надеждата, че не всичко е по линията на алъш-вериша, все пак в личен план имаме шанса да оцелеем сред ,,масовото чудо''. Още повече, че в глобален план обезличаването няма шанс: многообразието, многоизмерността, различието са гарантирани с Висша протекция! ,,Радетелите'' на обезличаването волю-неволю ще се ограничат в рамките на Всекидневието.
Поздравления за чудесното стихотворение!

Мисля си, че крайната универсализация (обезличаване), както и крайната индивидуализация (асоциалния аспект) не са възможни. Това, което ме страхува, е залитанията в тези посоки:)) И ужасно се дразня, когато някой друг използва уникалния ми неразтворим остатък, за да изкарва пари на мой гръб, само защото ме е "сметнал" откъм универсалния ми "етикет" (като върху стока) :))

Но това са малко "странични" разсъждения:))
Поздрави и на теб!