Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2008 01:19 - Крилете
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 1890 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 29.01.2008 01:51


Този пост е за крилете, които ни дават околните, които и да са те:)) Колкото и да не го оценяваме към момента, в който ги получаваме:))))))

Не знам колко човека могат да заяват, че са "окрилени", но аз съм от тях. Не толкова от себе си, от собствения си дух (който често предавам:)), а от тези, които са около мен (Вас, респективно) и които са доказали че ме (Ви) обичат или най-малкото, че се грижат за мен (за Вас):))

В детството си имам един епизод, който винаги е бил на границата на "фантазията". На 3 години ме е газило колело, което е минало през очите ми. Свидетелят, дядо ми, който е бил и придружаващият ме към онзи момент, трудно го (е) преживял. На мен ми нямаше нищо:)) Или почти:)) В последствие развих болестите (недостатъците) на очите:))

Пак когато бях малка развих онези симптоми, които карат медицинските лица (каквато е майка ми) да им побелеят косите: сини петна (кръвоизливи) по тялото. С огромни количества гама глоболин ( и бинтовани крайници) издържахме и това изпитание:))

Когато бях в предпубертета получих силни болки в гърба. Подложиха ме на мъчителни изследвания. Оказаха се болки на растежа (и такива си бяха:)) Боляха ме плешките - сякаш щяха да ми растат... крила:))

Когато трябваше да раждам децата си, пардон, преди да родя което и да е от тях, ме подготвяха за "истината", че... може и да нямам деца. Симптомите ми бяха на сериозно заболяване, вещаещо безплодие. Смешното беше, че в едни момент бях бременна (което не знаех), но плачех при вида на всеки прощъпулник:)) Когато разбрах, че съм бременна... обстоятелствата - омъжена, ще се омъжва или напротив - въобще нямаха значение (как ли пък не през 80-те!:)) Е, осъмнах в някакъв момент омъжена, но... това въобще не значеше, че ще имам дете. Преминах през фолклорна експедиция - без особено здравословна храна и хигиенни условия, серклаж, явяване на поправителни изпити, летене със самолет - противопоказани:)) Синът ни се роди недоносен, но оцеля:)) Може би, защото ни обичаше! И искаше да е с нас:) С малкия нещата се повториха:)) Там пък беше "плацента превиа". Господ пожела изпитанието да надене маската на "акушерка, която обича да се шегува". Един ден (на 2-3 ден след раждането) изгря на вратата с думите (шега, както се оказа впоследствие:)): "Детето Ви го няма!" Никога няма да забравя последвалите 2 часа: свързването с майка ми, тя -свързването с началника на родилното и т.н.:)) Детето си беше налице... и досега успява да ни играе по тънката струна... загубения-намерен:)) 

Eдин предишен епизод, който е крайно умилителен:)) Когато невръстнато ти дете ти се явява "закрилник":)) Бременна съм с малкия ни син. Зима е. Снежна и хлъзгава, края на 1988 или началото на 1989 г. Водя големият малък от градината към вкъщи. Хлъзгаво е и студено. Той мрънка. "Мамо, па"ам, носи ме!" И аз го нося. Но до вкъщи вече ми стана непоносимо:)) Не успях да отключа вратата и се ... напиках на площадката. Мъничък се изпъчи, погали ме с ръкавичката си и каза: "Мамо, ти не се притеснявай!" No comment!

Вероятно има много повече случаи, които пропускам, но се опитвам да се сетя за най-фрапатните:))

Така, много по-късно, през 1998 г., на 13 август имах "чудодейно спасение":)) Купонясвах с 2 други прителки в Дианабад. Имах къде да спя. Но нещо ме тормозеше и аз държах да си "спя в собственото легло":)) Макар и да беше доволно късно (след 23.00), тръгнах да се прибирам пеша по булеварда покрай телевизионната кула. Много хора (разбирай, най-вече мъже) ме отминаваха. Някои се подхилваха, други ме отминаваха. Бях облечена с ярко жълт панталон и фланелка с подобни мотиви: демек светлоортазителна:)) След последната спирка на трамвая (преди да завие в гората) подминах някакъв мъж. Не ми направи впечатление... докато не преминах кръстовището на телевизионната кула. Оттам явно "лампичките" ми светнаха и аз реших да вървя в средата на платното. Първо изскочи някакъв войник от храстите (беше пиян). Разминахме се. После, въпросният непознат от спирката го видях как се изстреля, тичайки, като куршум в тъмното: точно на най-ниското на Драган Цанков в посока радиото. Не съм авантюристка. Вървях по осевата линия и се молех: "Ангел пред мен, ангел зад мен, ангел отдясно, ангел отляво". Въпреки това направих тегела от осветеното място до непрогледния мрак в ниското 3 пъти, махайки безславно на... празния път. Очевидно не ще да е бил съвсем празен, макар в един момент да се изприщих от липсата на движение:)) Неочаквано някакъв джип (съвсем руски, неугледен) направи обратен завоей и спря пред мен: "Припознах Ви за своя позната. За къде сте?" Бях толкова разтреперана, че не можах да кажа друго освен "моята истина":"Ако може да ме преведете до булеварда, че един педераст ме гони". Момчето (мъж)-шофьор видимо се захласна от смях: "Той ако е педераст ти просто няма да бягаш". Само че на мен не ми беше до шеги и... той го разбра. Не си казахме много в 5-минутния пробег. Пускайки ме до Полската резиденция на бул. Евлоги Георгиев само си разменихме малките имена и... моята благодарност. Бях удивена: името на младежа беше Пламен (изключително подходящо име за "ангел-хранител":))

В живота ми много ми е било помагано. Също толкова, колкото и съм помагала (може би), но и поне толкова, колкото съм била "предавана":)) Балансът на възторга и болката сигурно някъде в... безкрайността от мигове е постигнат. В последните години усетих, че болката, злобата и всички други ненавистнически чувства преобладават. Тогава се "затворих". Мислех, до снощи, че предавам себе си и другите. Но... "Звезден кораб "Галактика" (BTv от оня ден, 27.01) ми напомни... по ироничния си, кинематографичен начин, за една друга истина. "Мрежата" има двоен ефект: по нея може да тече "всичко" - зареждащо и унищожаващо. Вероятно, когато съм решила да се "изключа" - съзнателно и/или подсъзнатено - съм решила, че... преча, че създавам предпоставки за късо съединение:)) Този режим: на включване по "желание" ме научи да ценя "древните технологии":)) Върнете се към филма:)) Иносказателността му е потресаваща:))))))))

Аз съм човек, който и до ден-днешен е безкрайно покровителстван от близките си. "Танто за кукуригу" гласи онзи неувяхващ рефрен, който не може да изчисли кой какво е направил за другия/другите:))

Ако си истински, ако спазваш този щурачески рефрен (некалкулиращ колко, на кого, кога и как) може и да си щастлив:)) Като мен! На моменти:)) Защото, колкото и да се изключвам (е), не можем напълно да се изключим от съдбата на мястото - България. А тя е в кърви... Поне за сега...

Лека!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysays - Много интересно ми бе да прочета..
29.01.2008 16:25
Развълнува ме.. :)
И аз съм от хората, които са "окрилени" (макар и да не съм имала "болки на растежа" ;)
Разбирам те чудесно за какво говориш по-горе..
И аз съм имала разни премеждия, и някой "ангел- хранител" ще да ме е спасявал, щом съм тук и сега :))
(един от фрапиращите ми случаи е как за малко щях да се пребия в една много дълбока отворена шахта, която не забелязах.. отървах се с минимални щети, слава Богу.. случи се на 13 -ти ноември, малко преди рождения ми ден)

Много изпитания си имала ти.. Много!
Желая ти все така да те отминават злините, както досега! Явно някой там горе те пази..
:))

цитирай
2. анонимен - ...and fly away...
29.01.2008 23:49
...and fly away...
Поне си имаме къде. Иде пролет....чувствам я.
Ще си направим кулинарно/интелектуално/емоционално угощение.
В момента съм повече от всякога "Петнистата пантера" (истински индианец). И да ти кажа, това е премеждие, от което няма спасение освен спасението на неалергенната човешка среда.
цитирай
3. svoboda64 - :)) Ще изплаваме и над това:))
29.01.2008 23:57
Лекувай алергията сега...
Пък мен утре, след малко, ме чака "купон":))
ххх
цитирай
4. mmmmmmmmm - Въпросът е
30.01.2008 10:14
фактите да са 50:50.За да не губим вярата в доброто и оптимизма си!!!
Да живеем с надеждата,че има някой който се грижи за нас и ни пази.
Бъди щастлива,Боди!:)))
Усмихнат слънчев ден!:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212198
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031