Постинг
29.01.2008 01:19 -
Крилете
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 1890 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2008 01:51
Прочетен: 1890 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 29.01.2008 01:51
Този пост е за крилете, които ни дават околните, които и да са те:)) Колкото и да не го оценяваме към момента, в който ги получаваме:))))))
Не знам колко човека могат да заяват, че са "окрилени", но аз съм от тях. Не толкова от себе си, от собствения си дух (който често предавам:)), а от тези, които са около мен (Вас, респективно) и които са доказали че ме (Ви) обичат или най-малкото, че се грижат за мен (за Вас):))
В детството си имам един епизод, който винаги е бил на границата на "фантазията". На 3 години ме е газило колело, което е минало през очите ми. Свидетелят, дядо ми, който е бил и придружаващият ме към онзи момент, трудно го (е) преживял. На мен ми нямаше нищо:)) Или почти:)) В последствие развих болестите (недостатъците) на очите:))
Пак когато бях малка развих онези симптоми, които карат медицинските лица (каквато е майка ми) да им побелеят косите: сини петна (кръвоизливи) по тялото. С огромни количества гама глоболин ( и бинтовани крайници) издържахме и това изпитание:))
Когато бях в предпубертета получих силни болки в гърба. Подложиха ме на мъчителни изследвания. Оказаха се болки на растежа (и такива си бяха:)) Боляха ме плешките - сякаш щяха да ми растат... крила:))
Когато трябваше да раждам децата си, пардон, преди да родя което и да е от тях, ме подготвяха за "истината", че... може и да нямам деца. Симптомите ми бяха на сериозно заболяване, вещаещо безплодие. Смешното беше, че в едни момент бях бременна (което не знаех), но плачех при вида на всеки прощъпулник:)) Когато разбрах, че съм бременна... обстоятелствата - омъжена, ще се омъжва или напротив - въобще нямаха значение (как ли пък не през 80-те!:)) Е, осъмнах в някакъв момент омъжена, но... това въобще не значеше, че ще имам дете. Преминах през фолклорна експедиция - без особено здравословна храна и хигиенни условия, серклаж, явяване на поправителни изпити, летене със самолет - противопоказани:)) Синът ни се роди недоносен, но оцеля:)) Може би, защото ни обичаше! И искаше да е с нас:) С малкия нещата се повториха:)) Там пък беше "плацента превиа". Господ пожела изпитанието да надене маската на "акушерка, която обича да се шегува". Един ден (на 2-3 ден след раждането) изгря на вратата с думите (шега, както се оказа впоследствие:)): "Детето Ви го няма!" Никога няма да забравя последвалите 2 часа: свързването с майка ми, тя -свързването с началника на родилното и т.н.:)) Детето си беше налице... и досега успява да ни играе по тънката струна... загубения-намерен:))
Eдин предишен епизод, който е крайно умилителен:)) Когато невръстнато ти дете ти се явява "закрилник":)) Бременна съм с малкия ни син. Зима е. Снежна и хлъзгава, края на 1988 или началото на 1989 г. Водя големият малък от градината към вкъщи. Хлъзгаво е и студено. Той мрънка. "Мамо, па"ам, носи ме!" И аз го нося. Но до вкъщи вече ми стана непоносимо:)) Не успях да отключа вратата и се ... напиках на площадката. Мъничък се изпъчи, погали ме с ръкавичката си и каза: "Мамо, ти не се притеснявай!" No comment!
Вероятно има много повече случаи, които пропускам, но се опитвам да се сетя за най-фрапатните:))
Така, много по-късно, през 1998 г., на 13 август имах "чудодейно спасение":)) Купонясвах с 2 други прителки в Дианабад. Имах къде да спя. Но нещо ме тормозеше и аз държах да си "спя в собственото легло":)) Макар и да беше доволно късно (след 23.00), тръгнах да се прибирам пеша по булеварда покрай телевизионната кула. Много хора (разбирай, най-вече мъже) ме отминаваха. Някои се подхилваха, други ме отминаваха. Бях облечена с ярко жълт панталон и фланелка с подобни мотиви: демек светлоортазителна:)) След последната спирка на трамвая (преди да завие в гората) подминах някакъв мъж. Не ми направи впечатление... докато не преминах кръстовището на телевизионната кула. Оттам явно "лампичките" ми светнаха и аз реших да вървя в средата на платното. Първо изскочи някакъв войник от храстите (беше пиян). Разминахме се. После, въпросният непознат от спирката го видях как се изстреля, тичайки, като куршум в тъмното: точно на най-ниското на Драган Цанков в посока радиото. Не съм авантюристка. Вървях по осевата линия и се молех: "Ангел пред мен, ангел зад мен, ангел отдясно, ангел отляво". Въпреки това направих тегела от осветеното място до непрогледния мрак в ниското 3 пъти, махайки безславно на... празния път. Очевидно не ще да е бил съвсем празен, макар в един момент да се изприщих от липсата на движение:)) Неочаквано някакъв джип (съвсем руски, неугледен) направи обратен завоей и спря пред мен: "Припознах Ви за своя позната. За къде сте?" Бях толкова разтреперана, че не можах да кажа друго освен "моята истина":"Ако може да ме преведете до булеварда, че един педераст ме гони". Момчето (мъж)-шофьор видимо се захласна от смях: "Той ако е педераст ти просто няма да бягаш". Само че на мен не ми беше до шеги и... той го разбра. Не си казахме много в 5-минутния пробег. Пускайки ме до Полската резиденция на бул. Евлоги Георгиев само си разменихме малките имена и... моята благодарност. Бях удивена: името на младежа беше Пламен (изключително подходящо име за "ангел-хранител":))
В живота ми много ми е било помагано. Също толкова, колкото и съм помагала (може би), но и поне толкова, колкото съм била "предавана":)) Балансът на възторга и болката сигурно някъде в... безкрайността от мигове е постигнат. В последните години усетих, че болката, злобата и всички други ненавистнически чувства преобладават. Тогава се "затворих". Мислех, до снощи, че предавам себе си и другите. Но... "Звезден кораб "Галактика" (BTv от оня ден, 27.01) ми напомни... по ироничния си, кинематографичен начин, за една друга истина. "Мрежата" има двоен ефект: по нея може да тече "всичко" - зареждащо и унищожаващо. Вероятно, когато съм решила да се "изключа" - съзнателно и/или подсъзнатено - съм решила, че... преча, че създавам предпоставки за късо съединение:)) Този режим: на включване по "желание" ме научи да ценя "древните технологии":)) Върнете се към филма:)) Иносказателността му е потресаваща:))))))))
Аз съм човек, който и до ден-днешен е безкрайно покровителстван от близките си. "Танто за кукуригу" гласи онзи неувяхващ рефрен, който не може да изчисли кой какво е направил за другия/другите:))
Ако си истински, ако спазваш този щурачески рефрен (некалкулиращ колко, на кого, кога и как) може и да си щастлив:)) Като мен! На моменти:)) Защото, колкото и да се изключвам (е), не можем напълно да се изключим от съдбата на мястото - България. А тя е в кърви... Поне за сега...
Лека!
Не знам колко човека могат да заяват, че са "окрилени", но аз съм от тях. Не толкова от себе си, от собствения си дух (който често предавам:)), а от тези, които са около мен (Вас, респективно) и които са доказали че ме (Ви) обичат или най-малкото, че се грижат за мен (за Вас):))
В детството си имам един епизод, който винаги е бил на границата на "фантазията". На 3 години ме е газило колело, което е минало през очите ми. Свидетелят, дядо ми, който е бил и придружаващият ме към онзи момент, трудно го (е) преживял. На мен ми нямаше нищо:)) Или почти:)) В последствие развих болестите (недостатъците) на очите:))
Пак когато бях малка развих онези симптоми, които карат медицинските лица (каквато е майка ми) да им побелеят косите: сини петна (кръвоизливи) по тялото. С огромни количества гама глоболин ( и бинтовани крайници) издържахме и това изпитание:))
Когато бях в предпубертета получих силни болки в гърба. Подложиха ме на мъчителни изследвания. Оказаха се болки на растежа (и такива си бяха:)) Боляха ме плешките - сякаш щяха да ми растат... крила:))
Когато трябваше да раждам децата си, пардон, преди да родя което и да е от тях, ме подготвяха за "истината", че... може и да нямам деца. Симптомите ми бяха на сериозно заболяване, вещаещо безплодие. Смешното беше, че в едни момент бях бременна (което не знаех), но плачех при вида на всеки прощъпулник:)) Когато разбрах, че съм бременна... обстоятелствата - омъжена, ще се омъжва или напротив - въобще нямаха значение (как ли пък не през 80-те!:)) Е, осъмнах в някакъв момент омъжена, но... това въобще не значеше, че ще имам дете. Преминах през фолклорна експедиция - без особено здравословна храна и хигиенни условия, серклаж, явяване на поправителни изпити, летене със самолет - противопоказани:)) Синът ни се роди недоносен, но оцеля:)) Може би, защото ни обичаше! И искаше да е с нас:) С малкия нещата се повториха:)) Там пък беше "плацента превиа". Господ пожела изпитанието да надене маската на "акушерка, която обича да се шегува". Един ден (на 2-3 ден след раждането) изгря на вратата с думите (шега, както се оказа впоследствие:)): "Детето Ви го няма!" Никога няма да забравя последвалите 2 часа: свързването с майка ми, тя -свързването с началника на родилното и т.н.:)) Детето си беше налице... и досега успява да ни играе по тънката струна... загубения-намерен:))
Eдин предишен епизод, който е крайно умилителен:)) Когато невръстнато ти дете ти се явява "закрилник":)) Бременна съм с малкия ни син. Зима е. Снежна и хлъзгава, края на 1988 или началото на 1989 г. Водя големият малък от градината към вкъщи. Хлъзгаво е и студено. Той мрънка. "Мамо, па"ам, носи ме!" И аз го нося. Но до вкъщи вече ми стана непоносимо:)) Не успях да отключа вратата и се ... напиках на площадката. Мъничък се изпъчи, погали ме с ръкавичката си и каза: "Мамо, ти не се притеснявай!" No comment!
Вероятно има много повече случаи, които пропускам, но се опитвам да се сетя за най-фрапатните:))
Така, много по-късно, през 1998 г., на 13 август имах "чудодейно спасение":)) Купонясвах с 2 други прителки в Дианабад. Имах къде да спя. Но нещо ме тормозеше и аз държах да си "спя в собственото легло":)) Макар и да беше доволно късно (след 23.00), тръгнах да се прибирам пеша по булеварда покрай телевизионната кула. Много хора (разбирай, най-вече мъже) ме отминаваха. Някои се подхилваха, други ме отминаваха. Бях облечена с ярко жълт панталон и фланелка с подобни мотиви: демек светлоортазителна:)) След последната спирка на трамвая (преди да завие в гората) подминах някакъв мъж. Не ми направи впечатление... докато не преминах кръстовището на телевизионната кула. Оттам явно "лампичките" ми светнаха и аз реших да вървя в средата на платното. Първо изскочи някакъв войник от храстите (беше пиян). Разминахме се. После, въпросният непознат от спирката го видях как се изстреля, тичайки, като куршум в тъмното: точно на най-ниското на Драган Цанков в посока радиото. Не съм авантюристка. Вървях по осевата линия и се молех: "Ангел пред мен, ангел зад мен, ангел отдясно, ангел отляво". Въпреки това направих тегела от осветеното място до непрогледния мрак в ниското 3 пъти, махайки безславно на... празния път. Очевидно не ще да е бил съвсем празен, макар в един момент да се изприщих от липсата на движение:)) Неочаквано някакъв джип (съвсем руски, неугледен) направи обратен завоей и спря пред мен: "Припознах Ви за своя позната. За къде сте?" Бях толкова разтреперана, че не можах да кажа друго освен "моята истина":"Ако може да ме преведете до булеварда, че един педераст ме гони". Момчето (мъж)-шофьор видимо се захласна от смях: "Той ако е педераст ти просто няма да бягаш". Само че на мен не ми беше до шеги и... той го разбра. Не си казахме много в 5-минутния пробег. Пускайки ме до Полската резиденция на бул. Евлоги Георгиев само си разменихме малките имена и... моята благодарност. Бях удивена: името на младежа беше Пламен (изключително подходящо име за "ангел-хранител":))
В живота ми много ми е било помагано. Също толкова, колкото и съм помагала (може би), но и поне толкова, колкото съм била "предавана":)) Балансът на възторга и болката сигурно някъде в... безкрайността от мигове е постигнат. В последните години усетих, че болката, злобата и всички други ненавистнически чувства преобладават. Тогава се "затворих". Мислех, до снощи, че предавам себе си и другите. Но... "Звезден кораб "Галактика" (BTv от оня ден, 27.01) ми напомни... по ироничния си, кинематографичен начин, за една друга истина. "Мрежата" има двоен ефект: по нея може да тече "всичко" - зареждащо и унищожаващо. Вероятно, когато съм решила да се "изключа" - съзнателно и/или подсъзнатено - съм решила, че... преча, че създавам предпоставки за късо съединение:)) Този режим: на включване по "желание" ме научи да ценя "древните технологии":)) Върнете се към филма:)) Иносказателността му е потресаваща:))))))))
Аз съм човек, който и до ден-днешен е безкрайно покровителстван от близките си. "Танто за кукуригу" гласи онзи неувяхващ рефрен, който не може да изчисли кой какво е направил за другия/другите:))
Ако си истински, ако спазваш този щурачески рефрен (некалкулиращ колко, на кого, кога и как) може и да си щастлив:)) Като мен! На моменти:)) Защото, колкото и да се изключвам (е), не можем напълно да се изключим от съдбата на мястото - България. А тя е в кърви... Поне за сега...
Лека!
Развълнува ме.. :)
И аз съм от хората, които са "окрилени" (макар и да не съм имала "болки на растежа" ;)
Разбирам те чудесно за какво говориш по-горе..
И аз съм имала разни премеждия, и някой "ангел- хранител" ще да ме е спасявал, щом съм тук и сега :))
(един от фрапиращите ми случаи е как за малко щях да се пребия в една много дълбока отворена шахта, която не забелязах.. отървах се с минимални щети, слава Богу.. случи се на 13 -ти ноември, малко преди рождения ми ден)
Много изпитания си имала ти.. Много!
Желая ти все така да те отминават злините, както досега! Явно някой там горе те пази..
:))
цитирайИ аз съм от хората, които са "окрилени" (макар и да не съм имала "болки на растежа" ;)
Разбирам те чудесно за какво говориш по-горе..
И аз съм имала разни премеждия, и някой "ангел- хранител" ще да ме е спасявал, щом съм тук и сега :))
(един от фрапиращите ми случаи е как за малко щях да се пребия в една много дълбока отворена шахта, която не забелязах.. отървах се с минимални щети, слава Богу.. случи се на 13 -ти ноември, малко преди рождения ми ден)
Много изпитания си имала ти.. Много!
Желая ти все така да те отминават злините, както досега! Явно някой там горе те пази..
:))
2.
анонимен -
...and fly away...
29.01.2008 23:49
29.01.2008 23:49
...and fly away...
Поне си имаме къде. Иде пролет....чувствам я.
Ще си направим кулинарно/интелектуално/емоционално угощение.
В момента съм повече от всякога "Петнистата пантера" (истински индианец). И да ти кажа, това е премеждие, от което няма спасение освен спасението на неалергенната човешка среда.
цитирайПоне си имаме къде. Иде пролет....чувствам я.
Ще си направим кулинарно/интелектуално/емоционално угощение.
В момента съм повече от всякога "Петнистата пантера" (истински индианец). И да ти кажа, това е премеждие, от което няма спасение освен спасението на неалергенната човешка среда.
Лекувай алергията сега...
Пък мен утре, след малко, ме чака "купон":))
ххх
цитирайПък мен утре, след малко, ме чака "купон":))
ххх
фактите да са 50:50.За да не губим вярата в доброто и оптимизма си!!!
Да живеем с надеждата,че има някой който се грижи за нас и ни пази.
Бъди щастлива,Боди!:)))
Усмихнат слънчев ден!:)))
цитирайДа живеем с надеждата,че има някой който се грижи за нас и ни пази.
Бъди щастлива,Боди!:)))
Усмихнат слънчев ден!:)))
Търсене
Блогрол
1. Дневник
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer