Настоящият постигнг е вдъхновен от разнородните събития през деня ми. Толкова разнородни, че чак ми е трудно да осъзная интензивността, с която те са преминали през мен. И са ме променили, настоявайки на това да остана една и съща:))

Билката "Пелин"
Отдавна не съм се срещала с толкова "интензивно горящ" човек. Пелин е туркиня, преподавател по английски или по-точно УЧИТЕЛ, доколкото се занимава предимно с ученици в средното образование. Вчера е пристигнала "на мисия" в България, заедно със своята по-млада колега Зохай(л) - майка на 3-месечно бебе, която го е понесла със себе си тук, разчитайки на детегледаческата грижа на придружаващата я майка- баба и финансовата помощ на съпруга си. Звучи като "диверсия". И направо си е такава. Само че от една много по-различна гледна точка:))

Предполагам как към този момент "здравите български елементи" - стожери на национализма и националната гордост - вече са настръхнали:)) Да ви успокоя: не турската политика спрямо България е фокусът на пребиваването им тук. А да преподават разработен от тях метод за усвояване на чужд език... из Европата. Партньор в този европейски проект не е само Bg, а още Румъния и Италия. На практика основният "чужд език", на базата на който са разработили their teaching, actually LEARNING method, е световното наречие, сиреч английският. Чрез пиктограми, драма, пеене, "жестомимичен превод в ефир" и т.н. симулационни елементи, те успяват да освободят учащите (лингвистични "невежи") от тежестта да мислят непрекъснато за граматиката и лексиката (фразеологията)на езика. Пунтопластиката е, че успяват да вкарат "учениците" си в режим на игра (вживяване), където комуникацията се превръща в lifeline (спасително въже) за житейска опитност и ... оцеляване.

Ще спра дотук. За да продължа с лирическо отклонение ала maev:))

Когато написах подзаглавието "Билката "Пелин" имах предвид две неща: "лечебно" + "горчиво":))

Преди години загубих себе си:)) На Водолеите се случва. Не знам дали често, но общо взето... да. Ние толкова се вживяваме в каузи, хора или неща, че ни е лесно да се загубим в лабиринта на света:))))))) Понеже съм cautious person отидох да се "проверя". Да, диагнозата беше правилна: "Паяжината на твоето обръкване ще разплиташ полека". Мъчително откровение. Предъвквам го години:))

Какво имам предвид? Всеки човек си е роден с таланти или "мисия": да правиш нещо по-добре от останалите. Само че... в света, в който бяхме въдворени, да бъдеш учител се оказа ... позорна социална позиция. Като казвам "позорна", това не е толкова личното светоусещане, а вменяваното ти/ми/ни от околните. Никой не е "сама коза за свой крак". Или поне аз не съм от този тип хора:)) Така се оказах не само "зле платена" (неможеща да изплаща собственото си битие, да не говорим за това на децата ми), но и с ниско самочувствие. "Ти се държиш като "учителка"!" "Престани да ни наставляваш!", "Нямам нужда да ми се прави анализ" и т.н. са репликите, които като рикущиращи куршуми съм събирала през живота си. От тях ме е боляло. Защото... учителят рядко излиза от роля. Ако въобще:))Той/тя е морализатор, преди всичко друго:)) Полудя(ва)ла съм най-вече от един като че ли неизбежен етикет в съвременния меркантилен свят: "Понеже не си могла да станеш нищо друго, си станала учител(ка)!" Взривявало ме е до такава полуда, че веднъж - невнимателно изказано по телефона от далечна моя позната (йога, междувпрочем, която ме открехна за 5-те тибетски ритуала и на която и до момента съм безкрайно благодарна за това "откроевние") - ме "изтласка" до степен, че просто си ... паднах по измити, хлъзгави стълби!!! Аз съм много гъвкав човек (като физика, не толкова като принципи:))Самата аз съм практикувала йога толкова много години, че дори последните "заседнали" и "порочни" (пиене и пушене) еони не са в състояние все още да "унищожат" ефекта на предишното ми постоянство:))

Та какво все пак имах пред вид?
Тази жена, учител(ка) Пелин успя за няколко часа да ме върне към "истинската мене си". Не че в последните месеци "онази аз" не се/съм се появявала на различни места по подобен начин... И все пак. Бях забравила да се отпускам. Или поне го правех инцидентно. Бях престанала "да играя": онова, което ми е вродено и с което съм интересна за учениците си. Бях престанала, най-общо казано, да вярвам на себе си и на онова, което МОГА:)) Защото другите отстрани ми внушаваха, че... НЕ МОГА, че съм НЕЩАСТНИК, който не го бива за нищо друго:))

Известно ми е, че това не е било точно така за..."случайните посетители в живота ми":)) Аз съм много добра актриса. Само приятелите и роднините ми (донякъде) са виждали "тъжното лице на клоуна" - без грим, без бодрячество и гегове. Но винаги поведението ми е било инспирирано от "The Show Must Go On", както и от "Всеки сам за себе си е болен,/всеки сам за себе си умира" (Андрей Гермаов). Последното беше "откритие" на майка ми, Докторката:))

Ще приключа тук: Пелин успя да направи онова, заложено в християнския Апокалипсис. Горчивата билка "пелин" е отварата, която те връща към истинския себе си. Независимо от горчивите (само)наблюдения и натрапващи се изводи:))))))

Вие имате добър вкус
Докато се чудех какво да Ви спестя от днешните си наблюдения, реших, че ще е най-безопасно да се "пусна" по Физическия свят:))

Както повечето редовни читатели на моя блог знаят, аз/ние сме в ремонт. Както го наричам "облагородяване на къщата":)) Миналата седмица си харесах килим. Верно, само на витрината. Бързах тогава. Не влязах да се поинтересувам от "подробности". Днес, окрилена от срещата с вдъхновяващите жени-учители Пелин и Зохай(л) и облечена подобоващо (купих си фрапантна връхна дрешка за първи път... от 10 години насам, за да не приличам на вица: "Госпожо, познах Ви по палтото:)), "посмях" да вляза в магазина на Стамболийски за килими, мокети, одеала и т.н., изработени от естествени материали. Килимът, който ми беше грабнал окото, съдържаше онзи несломим за мен мотив на... пеперудата. Както съчетанията червено-черно-бяло. Гледала съм го толкова пъти... като гаврошовците на Смирненски. Е, "разузнаването" отвътре не ме изпълни с кой знае какъв... апломб. Младият мъж - продавач-консултант, който ме приближи, трябваше да бъде засипан с въпроси. Държа се аристократически - както на мен би ми и ми хареса! Но обяснението му, отиващо отвъд естествените материали, машинното тъкане и изпъленинето от Пиер Карден (фирмата), ме изпълни с.... анахроничност. Цената - 2,500 лв. И репликата му: "Имате вкус!" Извинете млади господине, и Вие непознато-позната аудитория: аз вкус имам (не е формиран exactly в този живот:)), но нямам или по-скоро ми е отказано да имам с уменията, които притежавам/употребявам,  да придобия такива "артефакти", радващи не само очите, но и душата ми ... и все пак ... непосилни за джоба ми:)) Не знам дали тук е правилно да употребя израза: "Мразя парвенютата!" Идеята е не "мразя", но ме е яд, че някои хора могат да имат пари и въпреки това да са лишени изцяло от вкус, отношение към съчетаемости или възожна несъчетаемост. Това някъде го загатнах по отношение на "циганския" вкус: пари - бол, естетика - niente:))

Лирическо отклонение 2: Когато бях "малка", някъде в гимназията, бяхме влезли в магазин на завод "Дружба" във Варна. Завод "Дружба" беше едно от най-добрите шивашки предприятия на т.нар. "зрял социализъм" не само на територията на Варненски окръг, но и в целя България. Не си спомням какво търсехме. Бяхме с майка ми - в много отношения моето alter ego, ама във всичките смисли на това понятие:)) Изневиделица, както си зяпахме, се появи една жена и се обърна към мен: "Вие имате вкус (тя дори нямаше въпросителната интонация, която за мен би била задължителна в такива случаи:)) Бихте ли ми избрали палто?" Това е една от малкото ситуации, в които не съм успяла да измисля саркастична забележка. Жената беше искрена, а аз бях taken aback ("бях сварена неподготвена":)) Не си спомням разръзката. И едва ли тя има някакво значение. С една разлика: тя можеше тогава да си купи палтото (каквато и да е била цената му) - красиво, с определан кройка и т.н. Днес, аз "имащата вкус", не мога да си позволя да си купя килима, който харесах. Не защото нямам вкус. А защото не съм заплатена достатъчно. Може би защото малко (неефективно?) работя? Или малко "грабя" себеподобните си?!

Психологизмът на съ-съществуването

Аз съм от хората, които споделят идеята за прераждането. Ама не в "индуисткия" му вариант, че по-сложното може да се прероди в по-просто, щото е "сгафило", т.е. не приемам, че може да се преродя/преродите в растение или животно(т.нар. "метемпсихоза":)) За мен законът е прост: физико-химически, а вероятно и енергетичен - по-сложно органзираната (материя)/структура не може или... може би по моята вяра - не бива! - да се разпадне до "по-проста":)) Защото губи "информация":)) В някакъв по-сложен "космически силогизъм" вероятно това - имам пред вид "тъпата" загуба на информаия - може да има своя смисъл. Аз досега не само не съм го наблюдавала, а точно обратното!

Но да се върнем - на тук и сега!

Имам(е) една любима приятелка. Аз лично имам много такива:)) Жени, с които заедно живеем. Понякога съизмерваме живота си. Понякога си преподаваме взаимно уроци. Повечето от тези жени ми имат доволна доза доверие. Защото, може би, аз никога не съм крила житейските си грешки от тях и съм била достатъчно искрена, за да ги обсъждаме - за добро (взаимен урок) или за лошо (да се скараме по разделящите ни линии на ценности, ритуали и практики). Но, Бога ми, не съм изневерявала на тази линия на взаимодействие!

Та, нашата приятелка Х, попадна в капана на собствените си "желания". Като казвам това, имам предвид мъж, който я обича, но е "турчин": тя е моя и "ничия" друга (съмнявам се, че някога си е помисляла да изневерява физически, но и тя, като жена, има нужда от "чуждо (мъжко) внимание", за да се чувства - както аз му казвам - "жива"!) По стечение на обстоятелствата живее на пъпа на София в огромен апартамент, но в тясно съжителство със свекървата. Която... поради нейния си енергиен (вампирски) дефицит, има нужда да се доказва, като вгорчава живота на семейството на сина си:)) Просто българска приказка! Много пъти сме си говорили с приятелки (под сурдинка), както и аз директно на дамата Х - че това не е "пътят". Че жената трябва да си отстоява границите - особено съвременната жена-професионалист! Че децата и мъжът са само "едната половина от живота й", а не загробването, на което искат да я "посветят". В началото - от криво разбрана "любов" - тя, нашата приятелка, се опъваше. Днес вече чувам, че нещата (конфликтите) са стигнали до "кокал". И пак я е "страх": как децата, момчетата, ще понесат това - раздяла, скандали, каквото и да е. Но тя вехне... И хем го разбира, хем като че ли не вярва на сетивата си или разума си:))

Така и не научи - поне досега! - психологизма на съсъществуването:)) Лошо, Седларов, лошо! Може би в български контекст трябва да звучи: Ако не оседлаеш, ще те оседлаят!

Чудя се, къде е ИСТИНАТА?

Малечко Палечко- Малечка-Палечка

Дали трябва да се "извинявам", че прибягвам до тези широкоразпространени образи? И все пак, те са част от "живота на душата ми". Като казвам това, имам предвид не само "сега" (в този живот) придобита култура, но и дълбоко емоционално изживяване, което едва ли се дължи на "бездънната ми фантазия":))

В моето семейство - малко и голямо - аз играя ролята на "малечка-Палечка". Не само защото някога - била съм на около две години - сама съм се "измислила" името: "Ляля-Ляльочка- Паля- Пальочка":)) Оттогава за част от роднините и приятелите си аз съм "Ляля":)) Това е интимното име-код, с което може да се "достигне" до мен:)) Нещата много се промениха, както аз и имената и прозвищата ми. И все пак: моята първична същност все още отговаря на повика "Ляля":))

Когато трябваше да избирам: дали да съм "свободна" или да имам "оковите на потомството" (бях на 21, когато трябваше да решавам този труден казус за първи път:)), аз реших в името на "другото бъдеще", не точно "егоистично моето". Беше спонтанно, не много премислено и ... съответно започнаха "дъненията".

Всъщност и до сега не мога да реша дали беше "грешка" или съм следвала порива на либералната ми умонастройка, че децата ми трябва да бъдат отгледани от "всичките" си роднини. Дали съм била безотговорна (както и досега смятат част от роднините и приятелите ми) или съм била прекалено авангардна?

В някакъв момент, може би за свое успокоение, открих пасажи у Нийл Доналд Уолш ("Разговори с Бога"), че децата трябва или е най-добре да се отглеждат от "старите" членове на общността, което освобождава "младите" да растат и да правят "кариера". Без да губят контакт with their offspring:)) Спомням си, че толкова бях впечатлена от откритието си, та чак го четох на учениците си от Френската: вместо английски exercises:)) Shame on me! Или почти по този начин бях "аплодирана" от колегите си (поне приятелски настроените): "Кой ти дава право да им говориш за Бог, религия и т.н.?" Мигар животът те е оставил за миг без да си задаваш въпроси? Но не, те не са в "учебната програма" и ти не можеш да "преподаваш/проповядваш" извън нея:)) Да ви прилича/мирише на идеология или индоктринерство? Спомням си - в рамките на това лирично отклонение - когато на 3-4 ученици от 12 клас, заблудено попаднали в час:)) - исках да "преподам" молитвата "Отче наш" на български и английски:)) Една от присъстващите ученички едва ли не ме обвини, че ги "зарибявам"?! На което аз отвърнах, че това е част (много малка разбира се) от учение и сборник от книги (и досега се учудвам, че повечето хора не знаят, че Библия означава "книги" и че другото разпространено нейно название е "септоагинта" (седемдесеткнижие, и че тяхно цивилизационно задължение (и право) е да знаят поне интиригата, ако ли не по-нюансираните тълкувания:))

Но да се върна на "Малечка Палечка" и "Малечко Палечко".

Родих децата си - синовете си - "невръстна" - на 21 и 25:)) Аз не бях пораснала, за баща им - въобще да не говорим:)) Всеизвестна истина е, че в България "юнакът бозае до 25 години", т.е. пъпната връв с мама му не трябва да бъде прекъсвана. Или и да му се случи да "му се приходи", пак ще е от под егидата на "мама":)) Налюдавах го с мъжа ми, наблюдавах го с брат ми:)) "Трагедия!" Слава богу, не древногръцка:))))))))

Какво обаче се случи? Не знам дали онова "предварително" знание или по-скоро вяра ме е крепило, когато съм раждала децата (синовете). Те винаги, и досега, са ми давали сила, точно когато най-много съм увесвала нос:)) Безпристрастни (спрямо семейните пунически войни), много точни, безкрайно честни ... и крайно ексцентрични:)) Как да не им се зарадваш?! (Мама + тате) на квадрат:))

Тази вечершни казуси:
- разговор по телефона с големия: "Бла-бла-бла... Обаждам ти се да упражня родителски контрол (момъкът е на 22:)) Отговор: "Ами аз точно за това не се прибирам. Ако утре по обяд сте вкъщи, мога и да ви посетя":))
- Малкият (Малечко-Палечко par excellance). 3 пъти се прибра. Дали е от зодията му, Рак, но той просто не може "да диша" без нас. Въпреки че е "гадно", "неолюдено", в ремонтна съсипия, той си се прибира всеки ден тук. Дори, може би, за ента вечер ще спи заедно с нас на единия king-sized bed:)) За да бъде "съпричастен":)) И въпреки това: има вътрешните си съпротиви и вътрешните си задръжки! Мини-казус: Прибира се разтреперан. Аз съм му "мама". Никой по-добре от мен не го познава (за сега:)) Питам: "Какъв е проблемът?" След кратко колебание, то(й) е изплют:"Трябва (искам/имам нужда/налага ми се) да отида до Банишора. Но татко спи. Не мога да го попитам дали ще ми даде колата!" Къде е моята роля? Да отида да събудя баща му. Да въдворя двамата в бащинско-синовните и деловите им роли. 30-секунди, докато се оттегля:)) Проблемът е разрешен - успешно. Синковецът замина и се прибра: safe and sound. И ще го помни: мама и татко заедно се събраха, за да ми помогнат. Бих искал да предаде този урок на децата си:))

За да ни си помислите, че живея в Рая:))

Баба ми имаше (лека й пръст) един крилат израз: "Лъжицата катран в кацата с мед":)) Така се случи и в този отминал ден: ако аз се почувствах "победител" над тъпите обстоятелства в живота ми и се поздравих, че успях на измия и простра преди да изляза от вкъщи, цял ден да бъда актвна по неща, които професионално ме интересуват, а накрая да напазарувам, "завърна" мъжа си вкъщи от кръчмата и успея да създам необходимата атмосфера за него и малкия ни син (който все още не може без нас:)), то ... В 22.30 телефонът извъня и аз трябваше да изслушам оплакванията от живота на майка ми:)) Мога ли да й помогна? Не! Но този последен телефонен звън "изтри" доволството ми от деня. Аз отново съм безсилна: да променя обстоятелства, характери, умонастройка:))

А пък аз си мсилех, че съм храбър и добър "учител"?

Лека!

 

харесват ми постингите Ви!
Поздрави!

Моята мечта не беше килим, а сервиз за чай от костен порцелан, на витрината на чешкия център през 87г. Струваше 500 лв. Точно три заплати. Не си падам по вещите. Най голямото им достойнство за мен е функционалността, но сервиза си беше произведение на изкуството. Добре че не си го купих. Щеше да ме засенчва и когато искат да си спомнят за мен познатите ми, да казват - оня със сервиза ... По логиката за "киселото грозде" възприех аскетизма на Диоген.
Наложи ми се да посещавам център за медицинска физкултура, пак по онова време, в Централната баня. Там наблюдавах една интересна метаморфоза. През входа влизаха едни много изискано и стилно /според моите представи/ облечени чичковци. Вътре виждах едни грозни, разплути торби по бански.
След още няколко подобни метаморфози станали пред очите ми реших че в бъдеще ще ценя същността и няма да се впечатлявам от "видимото". Реших, че е ценен не сервиза, а чаят, не костюма, а човека. Оказа се, че това удоволствие е толкова скъпо, та ако си го позволявам, разходите ще бъдат достатъчни за да остана "беден" завинаги. Сега съм беден. Но не и за ония, за които костюма не е по-важен от човека.
Мисля че света ми е променен по тази причина. Или поне не ми се налага да го променям. С него /света/ понякога спорим, друг път споделяме и толкова. А сблъсъците ги печели по-интелигентния ... И никои не оспорва резултата.
Благодаря че ми го припомни с поста си.
Явно се бях оставил да ми повлияе течението.

Не ми хареса многословието ти!

За свободата, която сте постигнали, Свобода!:)
Защо пък да не си кажа, че се възхищавам и просто бих искала повечето преподаващи да са учители като Вас:) И не само преподаващи, интелектуалното начало да е в по-голямата си част навсякъде :)

Продължавам да смятам, че животът е единно цяло - като клавиатурата на пианото. Но само виртуозите умеят да изсвирят и се наслаждават на различния ритъм, интензивност, хармоничност-дисхармоничност на акордите. Все още съм един clumsy learner:))

Поздрави!

П.П. Аз също харесвам Вашите постинги и мекотата, която строи от тях - може би японската им изящност и резервираност. Както и верността Ви към българското...

Не съм вещоман(ка). Но обичам хубавите и функционални неща. По това се различаваме, например с мъжа ми, който залага най-вече на функционалността:))

Относно бедността: плаши мe душевната и духовна нищета. Физическата все някак ще я понеса:))

Поздрави!

Веднъж да съм съгласна с теб:)) И мен ме дразни собствената ми многословност. За съжаление тя произтича от желанието непрекъснато да разсъждавам, обяснявам, разяснявам и т.н.

Но друга едва ли ще стана. "Стилът - това е човекът".

Поздрави!

И мен ме угнетява ширещото се "нискочелие". Особено в обществения ни живот. Както коментирахме с колеги днес: българинът (средностатистически погледнато) не само не иска да учи, знае и може, но е и възприел девиза "бий интелигента":))

"И това ще отмине" (цар Соломон) Поне се надявам:))