Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2008 18:46 - АЗ, ВЕЩИЦАТА
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 3143 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 27.01.2008 00:20


Малцина, особено жени, ще се възторгнат от подобен “label”. Да, ама на мен ми приляга:) Дори вече не се страхувам от него. “Ловът на вещици” веднъж остана в Средновековието, втори път – в Америка, когато си търсеха съветски шпиони:) За съжаление, днес тази тема отново се подема под мотото “търсим терористи”:)   Това да си “вещица” има един особен човешки привкус и той е свързан – за “потърпевшите”, че има някой (обикновено жена), който може/позволил(а) си й, да ти се набърка в живота. Да вземе страна - обикновено твоята, но може и противоположната – и някак си да “оправи нещата, когато те са излезли извън релси/извън контрол”. Или просто да “погледне” в бъдещето ти и да те “освободи” от тежащите ти съмнения. Да ти “вземе” болката, да ти каже, че “всичко е както трябва” или “всичко ще бъде наред”:)   Понякога играя тази роля. Не мога да кажа, че ми е любима. Но ми е от “репертоара”. В интерес на истината (лично признание), това е изключително тежка роля. Защото трябва да си безпристрастен. Трябва да прецениш “всички” - дори неизвестни или нелицеприятни за човека, който ти се е доверил – лични качества или странични фактори, за да вземеш най-правилното (разбирай, адекватно) решение/предложение за разрешаване на дадена ситуация/конфликт и да го представиш...изразително:)  Понякога то е в разрез с очакванията на индивида. С дълбоките му/й подсъзнателни или съзнателни желания и импулси. Тогава се изисква “много любов” като сплав между теб и този, който се обърнал към теб. Защото, когато кажеш “истината”, човекът срещу теб може и да те “намрази” (в зависимост от духовното му/й израстване). Тогава се оказваш във вакуум... и не можеш “да помогнеш”:) Изритан си, въпреки че някой друг уж е подходил ... съзнателно към теб. Понеже и ти си човек, а не само “пролука”, можеш да се поддадеш на злобата си или на недооцененото си его. И самият ти “пропадаш”:)     Била съм и от едната и от другата страна на “вещерството”, за да си дам сметка как работи или не работи:) Доверявала съм се и на мен са се доверявали. Възвисявала съм се и съм се проваляла, била съм възвисявана и/или ... съм била низвергната:) Но целият този опит ме е довел до определени изводи:   -         никога не е случайна “връзката” между искащия “помощ” и този, от когото се "получава" тя; -         голямата дарба за “виждане” на другите (на живота и делата на другите) е свързана с голямо предишно “лично” падение:) - то е като Нирвана, като очистване, което сам “не би си го дал(а)”:) -         никога не забравяй за “личния елемент”, който е набъркан в тази особена връзка на “доверие-недоверие”: той може да е “сегашен” (кашите, които си забъркал в “този” живот), но можеш и да “разплиташ чорап” от “преди”:) Лично аз съм се постарала “да проверя” близките си спаринг-партньори – кое ми пречи/аз преча в моето/нашето “сега” и кое е пренесено от “предишни битки или любови” (все същата мъка и в двата случая:) )   Както казва една приятелка, това не е голяма утеха. А може да бъде и “логично” оправдание за това, което правим или не правим. Обичаме оправданията или утешенията, какво да се прави – човешки същества сме:) Винаги има отправна система. Зависи коя си избереш и как интерпретираш – ужасен релативизъм:)   Ако се върнем на “вещерския” елемент, аз съм била “застрелвана” от признания:   -         Ти си вещица. И мен ме е страх от теб. (Чувала съм го толкова пъти, за да създаде “страх” в самата мен:)) -         Ти си вещица и не би трябвало да имаш “проблеми с мъжете” (Смях в залата. Моя реплика: “Единственият ми проблем е, че трябва “да ги изтрайвам”. Дори не трябва да се конкурирам с тях. Няма феминистки или какъвто и да е там “социално валиден” аргумент, който оправдава позицията ми:)) -         Ти си вещица и мен ми е неудобно в твое присъствие. Не обичам да съм гол(а) – Това наистина е проблем:)) “Ти ми завиждаш”, “ти ме мразиш”, ти”....” Допишете: аз дори не знам какво се върти в главата на някого:) - шегичка! Проблемът ми е че “знам”, но толкова съзнателно го потискам по всякакви начини, че ми е станало “втора” природа. Научих се да лъжа! А Бог не обича това:))   Аз “вещицата” съм попадала в множество неблаговидни и неблагоприятни ситуации. Да знаеш предварително опредено развитие на “действието”, но да не знаеш каква е ролята на “твоето” (предварително) знание. Да се измъчваш относно “личното” си решение за намеса/ненамеса или за действие/бездействие. Да умираш права (както е българският лаф) дали, като си реагирал(а) по един или друг начин, е било “за добро”:) За мен Айзък Айзимов с неговите 3 закона на роботиката е велик, защото е формулирал човешката “нищета”: Закон 3 (по памет): “Трябва да се въздържаш от всяко действие или бездействие, което е в ущърб на човека” (определено не е изказано така, но това е “моята” интерпретация”. J)))))   “Предварителното знание” е голямо бреме. Защото нямаш уменията. Или защото нямаш “тук и сега”, имаш “някога... при неизвестни обстоятелства”. Ние всички се намираме в тази точка на “окото на тайфуна”. Малцина го осъзнават. И малцина осъзнават, че са “вещиците”/”вещерите”:)     И сега, за да не съм толкова абстрактна, т.е недоказуема:   -         когато гледах на кафе на някога бъдещия си съпруг аз знаех броя на децата му. Поне потенциално. Не знаех (към онзи момент), че аз ще съм “майката”:) Не всичко се случи така, както тогава го видях. Това беше проекция. И зависеше и впоследствие се оказа, че зависи, от нашата човешка воля:( Но поне 2/3 от онова беше изпълнено:) -         За всичките ми “близки” приятелки предварително съм “знаела” какво или кога ще родят. По някакъв начин това е свързано с “личната” ми карма. Да знам: за тези които “идват” и тези, които си “отиват”. За да приветствам или за да изпращам:( (Както другаде писах "Аз съм Пазителят на Прага").  Да успокоявам, ако се е случило или не се е случило. Да обяснявам. Като човек, който живее тук и сега, за мен това е било голямо “изпитание”:) -         Другото голямо изпитание за мен е било да обяснявам “смъртта”. Или с други думи казано – “напускането на този свят”. Лично за мен това не е проблем. За повечето хора около мен Е. Предварително знаех кога онези, “които са значимите други”, ще напуснат моя/нашия живот. Винаги около момента на “смъртта” съм сънувала “предупредителните сънища”: може би за да запазя спокойствие. Понякога можех, понякога - не! Излъгах: винаги запазвах спокойствие, за да дам пространство на “другите” – на тяхната скръб, на тяхното безпокойство от случилото се. Дотолкова, че понякога го приемах за “свое”:( -         Дори ми се е налагало да бъда “сводницата”:) На някогашния български език, който днес вече нищо не значи:), това означава да помогнеш на двама души (мъжко-женска двойка) да бъдат заедно. Въпреки че като ли че животът (разбирай, социалните дадености) ги разделят:) И това “чудо” съм преживяла:) Не веднъж. И вътрешно в себе си съм щастлива. Защото понякога двама души не виждат, че са “един за друг” – пречи им визията на околните и не вярват сами на собствените си чувства и на собствените си способности (да устоят на “външните” бури) -          Това, което Аз, вещицата, съм адски недоволна, е, че не мога да въздействам върху т.нар. “обществен живот”:))))))))) Там отношенията не са “лични”. И в същото време са безкрайно “лични”:() Изпаднахме, като българи, в хватката на “n-броя семейства”, които ни “управляват” в собствена изгода, не в НАША (вж. http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=150792 – донякъде:)  Олигархия или не – според собствените Ви разбирания – ние се пържим в тигана на онези, които “поръчват музиката”.   Не знам дали съм “Госпожица Вещицата” на Весела Люцканова. Някога, като тийнейджър, бях безкрайно влюбена в този фантастичен разказ(НОВЕЛА). По някаква – патриотична или идеалистична причина – бих искала за съм онази (от нейния разказ), която умее да променя обстоятелствата или най-малкото... нагласите. (Повечето сте чели, надявам се, Карлос Кастанеда и прословутото “преместване на гледната точка”, която кой знае защо е твърде веществена и се намира по гръбвачния Ви стълб:)))    За няколко човека, макар и за малко, успях да направя същото:) Това ме изпълва с удовлетворение. За повечето хора в моя живот: съратници или просто “приходящи” – не успях. Това и до сега ме изпълва с презрение... към мене си:)   А Вие как се чувствате? :)))))))))))))

П.П. А така ... понякога изглеждам:)


image

image






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Доста смислено
14.01.2008 19:00
А тази интерпретация на Азимов направо е смазваща. Само три неща, които трябва да правим, а толкова много съдържание в тях- всичко...
Допадна ми всичко тук.
цитирай
2. svoboda64 - Благодаря за отзива, eklisiast:))
14.01.2008 19:41
Това ме "смазва" /"преследва"- имам презвид Айзимов - от момента, в който съм го прочела. Днес това не значи много за никого:))
цитирай
3. roksolana - "За няколко човека, макар и за ...
15.01.2008 11:04
"За няколко човека, макар и за малко, успях да направя същото:) Това ме изпълва с удовлетворение. За повечето хора в моя живот: съратници или просто “приходящи” – не успях. Това и до сега ме изпълва с презрение... към мене си:) "

Дори за един човек да беше направила същото, пак е много за един човешки живот:)
А ти се кахъриш за "повечето"...Не си Бог, нали? Нито пък слънце,"че да огрееш навсякъде" :) Най-обикновена вещица в края на краищата :))))))))


"А Вие как се чувствате?
:)))))))))))))"

Силна,спокойна и удовлетворена. Като най-обикновена вещица :)))



цитирай
4. temenuga - Боди...Накара ме да се замисля, да не би и аз да съм "вещица"...:)
15.01.2008 12:03
Макар че е спорен въпросът, дали този "label" е равнозначен на престижна "титла", или на подозрително отношение, граничещо със средновековна параноя:))) Е, случвало ми се е, и май напоследък все повече ми се случва да преминава през мен интуитивната тръпка, която предначертава пътища и вещае събитийност - в личен план или в приятелски такъв...Не знам дали е за добро, но вглеждайки се в собствените интуитивни проекции, в повечето случаи съм била на точния път, а не обратното:) Това нееднознчано подсказва, че може би всеки знае отговорите на въпросите, които са основополагащи...Важен е пътят към тях, иначе, те си стоят дълбоко в нас, непопитани, неповикани, неосъзнати...
А за Айзък Азимов - любим ми е от детството още! Моят брат запали у мен искарата на любопитството към фантастиката още в ранното ми детство /той сега живее в Торонто, но си взе зад океана всички книги от поредицата "Галактика" + тези на Азимов, Кир Буличов, Артър Кларк, Станислав Лем, Любен Дилов - баща, Агоп Мелконян, Александър Беляев и други автори-фантасти.../. Невероятна е хуманната гледна точка на Азимов към роботиката, като явление /неволно правя аналог с шедьовъра на Спилбърг и Кубрик "Изкуствен интелект" - за чувстващите роботи, които пазят в себе си, като събирателен облик на човечеството, способността да обичат и да се нуждаят от обич.../.
Поздрави за постинга! Накара ме да се чувствам за малко като във филма "Вещи в занаята":)
цитирай
5. анонимен - Meggi
15.01.2008 21:32
Прекрасно! Как намери толкова хубави думи за да опишеш удивителното явление - да те питат с пълно доверие и ти да знаеш , че това което казваш на 100 % ще се сбъдне.Мистерия и озарение!
цитирай
6. svoboda64 - Здравей, Ваня,
15.01.2008 22:28
Най-обикновените вещици са и най-необходими:)

Поздрави и прегръдки!
цитирай
7. svoboda64 - Здравей, Нуша,
15.01.2008 22:35
Интуицията и прозренията ни помагат да извървим най-трудния път - към истинските себе си:) Толкова често се крием зад маски, че понякога ни е невъзможно да се открием под тоновете грим:))

Радвам се, че съм успяла да те "размисля", но и да ти създам вдъхновяващо настроение...

Поздрави за новото ти "вещерско" амплоа:)

цитирай
8. svoboda64 - Меги:)
15.01.2008 22:38
В природата няма никога 100 %:) Така е и с проекциите...

Но за мистерията и озарението си права:)

:))))
цитирай
9. анонимен - greets!
21.01.2008 16:56
И едно конфузно поздравление:)
http://www.verina.vesel.info/?p=366
цитирай
10. svoboda64 - Веринко,
21.01.2008 18:58
Направо ни трогна и почти уцели… Коцо. (който е утре, 22.01)

По-суетният от нас двамата обаче, с прискърбие установи намалялата с годините растителност по главата си. И оголения си тил:)))))))

А за мен, какво да припомням: Лудият бръчки няма:)))))))))

Поздрави и :)))

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212101
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031