Чудя се и досега дали искам да напиша този пост. Той е именно за това: втората, втория. 

Съвременната обстановка - на капиталистическото съревнование - е тази, която фаворизира ПЪРВИЯ. Въобще ние приемаме първия като нещо, към което се стремим. Ако сме втори, трети и т.н. - просто сме "неуспели", лишени от нещо си, от лаврите, авоарите, вниманието... Пошлостта на поредните номера винаги ме е влудявала. Но така или иначе тя съществува и ние й се подчиняваме. Защото сме "отчитащ свят": колко, на кого, как и кога.......

Аз съм "втората":)) Втората линия: тази, която стои отзад и не дъни... Първата може и да го направи. Асоциацията ми е твърде "първична", но алюзията е вярна. Аз съм "второто" първо дете. Първата бременност на майка ми, която е завършила с раждане. "Неприятното", поне за баща ми, е било, че съм се родила момиче. "Нероденото" първо момче просто се е преляло в мен... за добро или за лошо. То дори е имало име: Владимир. Старнното съвпадение е, че сега GP-то ни носи името и фамилията, които би имал моят нероден брат. Братството понякога се получава по странни начини:)) И едва ли бихме имали друг по-отзивчив личен лекар - лекар, който е отдаден на пациентите си денонощно:)))))))

Ако за майка си бях все пак "първата", спрямо брат ми останах "втората":)) Какво значеше в неговите понятия това? "Аз съм първородният син!" Майоратът в неговото съзнание, а някъде дълбоко вкоренено и в майка ми, продължава(ше) да действа. Разбира се, тук действат и други причини, които не са предмет на този пост. Но така или иначе, идеята за предпочитане на момчетата пред момичетата ме преследва(ше):)) 

Когато бях на 12 години трябваше да преглътна следващия "горчив" хап. Изборът на дружинен председател на училищната пионерска организация. За мнозина това са "идеологически глупости" и далеч от същността на нещата. За мен - все още не са. Причината: въпреки идеологическите простотии, които са пълниво на всеки "режим" (включително и на сегашния), т.нар. пионерска организация ни научи да живеем заедно и да вършим определени неща заедно. Не случайно в лелеяните САЩ съществува скаутска организация - формирование, донякъде подобно на пионерската ни някогашна организация. Винаги ме е впечатлявало разликата в девизите: "Бъди готов" и "Be prepared". Не знам дали някоя от организациите е превеждала "дословно" девиза на другата. Но винаги съм се впечатлявала, че "бъди готов" не е = на "be prepared". Разликата: първото пледира за "отвореност" на ума (нещо, което първично не е стимулирано от комунистическия режим, даже напротив:), а второто - настоява за (усвояване) на определени практически и умствени умения, които не е задължително да са свързани с "личния" ум:)) Това са сегашните ми, твърде "късни" разсъждения. Но някога те бяха потвърдени от практиката:)))))))))) Оказах се втора на "правата" за дружинен председател: 1) бях момиче; 2) "не бях дъщеря на народа" (родителите ми не бяха членове на БКП, даже по-лошо:))  Утехата ми беше, че избраха "любимото" ми тогава момче (включително и по мое предложение:)) По-късно направих всичко възможно "длъжността", която аз не можех да заема по обективни причини (изброени по-горе), това да направи брат ми:)) Което ме кара да се надсмивам, сега, над чувството си за "власт" - важното е да е в в семейството! Нима не го наблюдаваме в съвременните олигарси? Разликата межу "тогавато" и "сега" е, че брат ми просто не беше мен (качествата, които към онзи момент бяхме развили). Резултатът: година след избирането му беше "свален". Както сега биха казали: "поради несправяне с работата/задълженията":)))))) Но тогава бяха "други времена"!

Когато трябваше да ни приемат - по-скоро връчват отличителните знаци  за приемане в комсомолската организация, - аз пак се оказах втора. Удивително:)) По-заслуги, по това, което си направил за околните, трябваше да бъда и бях определена за "първа". В последния момент се оказа, че има някой, който в момента е "болен/болна" и това промени реда:)) Не беше случайно:)))))))))))))) И в момента тази жена на средна възраст е преди мен - позиционно, статусно и т.н. Това също е матрично:) Отношението на другите към теб неусетно се наслагва като плесен, като ръжда, която те разяжда отвътре:))))))))))

Когато се омъжвах пак бях "втората":)) Не че не беше първи брак и за двамата. Но всеки беше преживял (макар и на тази ранна възраст:) "изпепеляващата любов". Сякаш другият вече нямаше какво друго да предложи, освен вкопчване, ... освен "отмъщение" към този свят в лицето на един-единствен човек:)) Животът е странност и най-често срещаш това, което си си пожелал или от което най-мног се страхуваш:))))))))))))))))))))

Всичките ми последващи "повторни" влюбвания ме отпращаха в позицията на "втората". Онази, която е там, "на повикване". Защото е необходима, защото може да разрешава казуси, защото - понякога - може да бъде теартрална и забавна, защото е взискателна, но рядко иска нещо лично за себе си, защото... Както веднъж, в момнети на откровение, ми беше казано: "Никой не се е грижил така през живота ми за мен". Както и обратното: "Тъй като ти не се грижиш (разбирай, гладиш ризи, переш, готвиш), значи - не ми трябваш!" Това, последното, ме накара дълбоко да преосмисля себе си. Като "първо-втората":))

Вече и много отдавна не съм никоя поред:))))))) Аз съм си Аз. Другите знаят къде са ми границите и се съобразяват с мен, както  и аз (много повече) - с техните! Говоря в личен план. В обществен: не сме се научили да уважаваме собствените си граници и тези на другите. Даже си мисля, че сме забравили, ако въобще сме го научили?! - какво е уважение! 

Задавали ли сте си този въпрос: кой пореден статусен номер сте в нечий живот?
Истината/истините са болезнени. Но понякога се налага да ги обсъждаме:)))))))) 

  

И това е ОК. Две неща: днес може да си втори, но утре не се знае; Вторият е по-добре от третия, четвъртия и т.н. ... днес 15 часа съм бил навън и съм малко изпушил :)

лека нощ:

Къде си се затичал? Сега за насмешка: аз, родом, съм вече от "първия" град. Тук нямам пред вид гадната София, която населявм от n-броя години, а рожденния си град Варна:)) Ще ни се променят критериите за много неща. Само трябва време и търпение. А на теб лично "завиждам", че си от Пловдив. За мен, само Вие, пловдивчаните, успяхте да запазите донякъде чувството си за общност. Това, което липсва на другите по-големи градове на България!

Лека!

болезнено. баща ми държеше да съм първи.
не полагаше някакви усилия затова. но смяташе, че съм длъжен - заради гена!(му).
Много смешно .

Накара ме да се замисля...
Всичко е относително ... и зависи как го гледаш....

Но за да можеш да "гледаш", първо трябва да се научиш да "виждаш"...

А това изисква и отнема страшно много време:)) Освен ентусиазмът необходим при нещотърсачеството, безспорно трябва опит и сравнение между множество гледни точки. Това пък налага хората да бъдат искрени и "честни" (поне пред себе си), но още повече пред околните. За да се натрупа базата данни за "сравнението".

Това, което общо взето в момента ме плаши, е продължаването на тенденцията за "промиване на мозъци". Афоризмът на майка ми: Истината е Една и тя е Друга!", донякъде ме крепи:)) Стига да не иска да ми внуши, че след като Нейната Истина се споделя от повече хора, е ВЯРНАТА:))

Приятен уикенд!

Никой не се ражда научен, но всеки може да учи... ако иска :) А въпросът с Истината поне за мен е доста сложен. Преди си мислех, че Истината е само една, а всичко останало е .... нещо различно от истина. С течение на времето започнах да мисля по друг начин. Сега се опитвам да търся и личната Истина зад общата. Опитвам се да ... разбирам хората и действията им... обаче е трудно... И още нещо забелязвам - че хората, които безпрекословно вярват в своята си истина, нямат толкова проблеми...

Приятни мисли :)