Днешният ми ден премина под егидата на "вратата". Родена съм през Януари - месецът на двуликия Янус:)) "Вратата" би трябвало да е и мой символ, всъщност не само "мой":)) Но тъй като става въпрос за "врати"... да се изясним:))))))))))))))))))

Вратата е пространството между твоята и моята граница (нечия граница). Тя "затваря", но тя и "отваря". Повечето хора остават от едната страна на вратата. Страхуват се да пристъпят... Пространството "отвъд"  крие рискове... от "не(долюбвания)-себе си" или от прекалено много "другост". 

Днес ни сложиха интериорните врати. Разделението на вътрешното пространство. И този дом... вече не е "мой":)) Тази строгост, която се излъчва от вратите, тази възторжена мекота на "златните" дръжки, този витражен елемент - да виждаш как светлината от "междуребрието" (междустайето) се процежда и отразява ... просто ме зашемети. 

Дали съм си давала сметка, че и досега съм живяла така? Някои метафори са просто "lost in translation":)) 

Застанала пред Вратата, се чувствам джуджето, опулило очи срещу Великана. Той е по-нисък, но толкова величествен:)) Къде ли съм чувала този израз? 

Снижават се критериите ни, оматериализира се душата ни:) Станахме "дърво на желанието" и се превръщаме във все "по-дървесни" видове...

Облагородява се къщата ми, но защо ли душата ми се свива по предишната й "дивост"? Дали защото се страхувам, че "варакът" ще полепне и по нравите ми/ни, по изказа и отношенията "отвътре"?

Днес -  в деня на Откровения - в обучението ми по "другост", една приятелка едва ли не ме убеждаваше, че трябва да престана да бъда самата себе си - онази "бодящата":)) Обикновено изслушвам другите... в пристъп на "демократичност". Но решенията си ги вземам авторитарно и... си ги прилагам/те се прилагат... по-рано или по-късно... на практика. Включително и изказването - по моя си, непохватен, болящ и т.н. начин - на "истината".  Това ме накара пак да се замисля за ... Вратата. 

Дали просто не си оставам и аз, един прост "пазител на Прага":))

Знам, че ще ме изоставиш,

изхлузвайки ме

като змийска премяна,

щом новото

в себе си

тайно

откриеш:)

Аз съм ракета-носител,

независимо скитаща.

Но боли ме:

от твойто предателство,

от резигнацията.

Господните пътища,

когато прегърнеш,

от мен ще се скриеш:

като от бъдеще неугодно,

насмитащо. 


Ей, аз съм...

Пазителят на Прага.


Все ще помахам за сбогом,

кога се обърнеш:

светски условности,

които със своите волности

дори ти не можеш загърби.

Обичам те, звездни играчо!

Просто помни го.

Като амулет против уроки

носи го...

Докато магията

сама се разпадне

във... 

С-Богом,

Клошарю:)) 

 

защото ще е много лично.
Но замисляла ли си се, коя е твоята врата...
И имаш ли си интериорни врати...
:)
лек ден и приятен уикенд.

"Има процеп в моя ум..." (Е.Д.)

В моменти на буря залостваме всички врати и прозорци

Остават само процепите...

А в тях свири Вятърът:))

Интериорните врати са зазидани огледала.

Ако разбиеш огледалото

се лишаваш от образа

и се оказваш пред стена:))

Приятен уикенд и на теб!

:)))))))