"Тайната на ясното виждане се корени във възприемането на най-дребното;
секретът на силата - в опазването на най-слабото."
Лао Дзъ


"In the perception of the smallest is the secret of clear vision;
in the guarding of the weakest is the secret of all strength." 


Чета блогове, чета пресата, гледам телевизия и се усещам, че живея в Апокалипсиса... Българите забравихме основните неписани закони - на човечността и заедноживеенето (mutuality). Разделени и озлобени - на бедни и богати, на управляващи и управлявани, на можещи и неможещи, на многознаещи и безхаберни, на етночисти и "чужди на националното единство елементи"... - ние оставяме нещата да се скапват около нас, за да строим после... "на чисто".  Привижда ни се вселенски заговор срещу ни - като зла орис, като маниакална магия, - а не виждаме, че вече ни е трудно да извършваме заедно най-простичките действия-операции:) 

Като тази сутрин: 
- нова стажантка в офиса на интернетаджиите - уплашена и притеснена, тя беше обучавана по телефона как да издава фактури. Ние се трупаме, въздишаме в себе си или примирено коментираме на глас. Двойката преди мен "съжаляваше" за момчето, което цяла година ни обслужваше бързо, тихо и акуратно. Момичето се притесни. Още повече, че по-умелата й колежка, троснато даваше нареждания и я парализира допълнително. Накрая, обслужвайки ни, новачето се извини: "За първи ден ми е". "Личи си", беше коментарът на жената преди мен. Тонът изглеждаше неутрален, но... Бяхме ли прави да се изнервяме? Определено: всеки си има план-график, по който си се движи. Закъсненията по пътя ще се натрупат с нашите грешки впоследствие... от притеснение. Но и това "дете" също се нуждаеше от нашето спокойствие и окуражаване. Дадохме ли му го? Half-heartedly... Тя ще го запомни. И следващия път, когато на нея й се наложи да изчака някой неумел "новак", подсъзнателно ще повтори матрицата:) Vicious circle...

 - в Кейбъл Тв не беше по-различно. Поне нямаше опашка. Поредното "дете" трябваше да вземе трудно решение: не мога да му платя, защото трябва да се поднови договора (поредното повишение на цената на услугата). Титулярът не съм аз. След 5 минутен размисъл и разпитване какво да се прави, стигнахме до идеята, че мога да го подпиша и аз, със запетая:) 

Последното беше в магазина. Трябваше да купя прах. За цветно пране. Цената на стоката от 2 кг (за цветно пране ) и за 3 кг (бяло пране) - една и съща. Описанията-обяснения, че 2-килограмовият пакет е с концентриран гранулат (т.е. с по-малко ще перем същото количество дрехи). При поредното зачудване - този път мое - магазинерката взе нещата в свои ръце. "Няма разлика", отсече тя. "Просто намалиха количеството, за да скрият вдигането на цената". Съгласих се и си тръгнах с по-тежката торба... 

Така денят ми започна с усмивка. В средата на Апокалипсиса от непочистени улици, спрян интернет (поради закъснение с плащането от 1 ден, празници са все пак:) и недоволстващи хора наоколо, изгря синът ми на вратата, за да потърси парична инжекция. Смееше се (с преправен, тревожен глас): "Всичко наред ли е, мами?" Бяха му скъсали нервите вчера с любимата фраза: "Може от мен да зависи (решаването на твоя проблем), но не ме интересува!" 

Защо ли? Защото ми разваляш спокойствието, защото ни се в моите сметки, в моя график, а аз не искам да правя допълнителни усилия. Още по-малко, да спра и да помисля... 

Живеем като зомбирани. В съзнателно поддържания хаос в държавата все пак нещо зависи от нас. Отношението ни към другите... Каквото и да Ви е, заковете усмивка на лицето си. Наистина това е най-сложната гримаса, в която - по мои спомени - участват най-голям брой мускули (16 или 18 май бяха). Ще се натоварите физически, но може би нещо ще просветне и вътре във Вас. Като слаба светлина, която може би ... ще се отрази благотворно и на другите. 

В началото на Новата 2008 си мисля, че моментът е добър за промяна на всекидневното ни отношение към себе си и другите. С повече милост и повече незлоблива, всекидневна любов...

Lao Tzu

Благородно Ви завиждам!

Ние всички сме силни и добри. Причината е, че го забравяме и се оставяме "триенето на деня" (личния бизнес, собствената ни работа) да обсеби човешките ни показатели.

Но без взаимната си подкрепа, искрената усмивка и... надсмиването над себе си и грешките си се превръщаме в едно голямо НИЩО.

Толкова дълго като общество го доказваме, че не ни остава нищо друго освен да се върнем към истинските себе си:))

Усмихнат ден Ви желая!