Спокойствие е моят дом:   звънарната на урагана. Малцина влизат тук: икони просто няма.   Разнищен, огненият дух   поляга ничком под юргана:   на спомените – пух,   от рани- само бляна...     Децата: те добре дошли са.   Оставят босите следи   в захлас от плач и смях, разлитат се: прегърнати.     Завита в шал от старини, не страдам от прозорец счупен. На вахта все ще съм:   Додето чудото се случи...

Ще...Просто чакаш :)

Работим по въпроса:))

Поздрави!