“Никой не може да ти отнеме силата. Само ти можеше да я предадеш. Когато не упражняваш силата си по позитивен начин, хората няма да хранят уважение към теб. Ако не те уважават, никой няма да те послуша, когато се наложи да използваш силата си за доброто на народа. Думите ти ще са празни, а ушите на хората-затворени, дори да се опитваш да кажеш нещо важно”.
Думи на Леон Шенандоа, някогашен предводител на северноамериканските горски индианци на 6-те нации «Онондага» http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/NEW/persons/leon-words.html


Въпросът ми “защо не се учим от грешките си” е реторичен и е свързан с постоянния спад на грамотността на българското народонаселение, измервана чрез международните тестове за грамотност, в които България участва като държава. Конкретният повод е рангуването на българските 15-годишни ученици сред връстниците им от 57 държави в изследването PISA 2006. 

http://www.oecd.org/pages/0,2966,en_32252351_32236191_1_1_1_1_1,00.html. Executive summary in English: http://www.oecd.org/dataoecd/15/13/39725224.pdf Executive summary in German: http://www.pisa.oecd.org/dataoecd/59/10/39731064.pdf   Вж. и българските анализи:      -        в. СЕГА –  http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2830§ionid=16&id=0000101 -         в. Капитал - http://www.capital.bg/show.php?storyid=405447 -         агенция Frognews - http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=3751&Itemid=125 -         ЦКОКО – Център за контрол и оценка на качеството на образованието – звено към МОН - http://www.ckoko.bg/images/stories/nd_pisa06_web.pdf  -         Фондация Пайдея - http://www.paideiafoundation.org/?read=5164   Какво е PISA? Programme for International Student Assessment e международно изследване на компетентността на учениците в края на задължителната училищна подготовка. За “край” се приема 15-годишната възраст, а не клас, което се дължи на невъзможността да се определи по друг начин среден международен стандарт за конституционно задължителното училищно образование.  Международното “препитване” се организира на всеки 3 години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Началото е поставено през 1997 година. Тестването по програмата се осъществява на всеки 3 години с акцент върху една от трите области – четене, математика, природни науки, макар всеки път и 3-те области да подлежат на оценка според замисъла на изследването.   Както се твърди в обосновката за съществуване на програмата и косвено за българското участие в нея, тя е насочена към правителствата на съответните страни-участнички в теста “които са пряко заинтересувани от резултатите” (Доклад на ЦКОКО, с. 12, 2007) и за разлика от много други международни стандартизирани тестове “се ориентира към оценяване на повече или по-малко ключови междупредметни компетентности” (пак там), т.е. към продукта на образователната система в лицето на подготвени млади хора “за бъдещето им на самостоятелни и отговорни граждани”. (пак там)     

• През 2006 г. се мерят знанията, уменията и компетенциите на учениците по природни науки (знания за научни теории и научни обяснения на конкретни казуси от заобикалящата ни действителност) и за природни науки (знания за науката като такава – определяне на научен проблем, откриване, анализиране и оценка на налична, често недостатъчна информация за разрешаване/набелязване пътищата за разрешаване на научно-приложен проблем)
• Същевременно грамотността се дефинира по нов начин – не просто способност да се чете заради самото четене, а да се извлича информация за определени цели. Затова се използват и различни «формати» текстове – непрекъснати и прекъснати (таблици, диаграми, графики) като целите са изказване на аргументирано мнение, съставяне на хипотеза, формулиране на заключения; оценка на цялостния смисъл и форма на текста и т.н.
• Математическите компетенции се мерят по подобен начин – съдържателно се изследват способностите (знанията) за боравене в 4 области – пространство и форми (разпознаване свойствата на предмети в пространството, сравнение и разпознаване на фигури в различни конфигурации),  промяна и отношения (математическо описание на процеси), количество ( количествени характеристики и съотношения на реални обекти), неопределеност (статистически подходи към информацията). Акцент се поставя и върху математическото описание на процеси: моделиране и решаване на проблеми.      

  Защо българчетата се оказват неграмотни и 42.6 % попадат под 2-то ниво (да го наречем “действителен праг” на грамотност) на 6 степенната скала в последното изследване по/за природни науки от февруари 2007?   Най-простичко казано на български: защото компетентните органи, разбирай МОН, не са се “възползвали” (цитирам настоящия координатор на PISA 2006, Светла Петрова) от изводите, направени от предишния екип по изследването PISA + . България участва в PISA + за измерване на четивни умения (грамотност) през 2002.   Ето извадки от 2 статии, публикувани през 2004 г. !!! в списание “Критическо мислене” – Международно списание по въпросите на четенето, писането и критическото мислене,  печатен орган на Българската асоциация по четене   1) Александър Лакюрски, Яна Александрова, Наталия Василева Готови ли са българските деца за предизвикателствата на съвремието?, сп. “Критическо мислене”, 2004, бр. 1   “Налага се изводът, че езиковата подготовка у нас се нуждае от реконструкция в обхванатите видове училища [имат се предвид СПТУ, Техникуми (Професионални гимназии към настоящия момент), Профилирани гимназии и Гимназии (СОУ) – б.м. С.Г.] и въвеждане на значително повече практика за работа с текстове от различен вид.   Не е без значение и това, че в нашите училища не са използвани изпитни материали, подобни на включените в тествоте в PISA (курсивът и подчертаването мои – С.Г.). Макар и без специално проучване, до екипа по проекта достигнаха сведения, че в някои случаи учениците са се задълбочили в интересните текстове и е вероятно да са пропуснали времето за отговор”     2) И по-конкретни изводи от Сесилия Теллалова, Наталия Василева, Яна Александрова, Александър Лакюрски, Постиженията на 15-годишните в Република България при работа с текст в международното сравнително изследване PISA,  сп. “Критическо мислене”, 2004, бр. 2   След като проследяват конкретните проблеми на учениците при работа с (а) непрекъснат, (б) прекъснат и (в) интегриран текст в тестовите книжки на PISA 2000 + и срещнатите трудности при (1) извличане на информация, (2) цялостно разбиране, (3) задачи за размисъл/разсъждение (върху форма и съдържание на непрекъснат/прекъснат текст), (4) задачи за интерпретация (създаване на аргументативен текст с ясни заключения), авторите заключават:   “Резултатите от тази част на анализа обуславят някои съществени за българското образование изводи: - В училищата не се създават умения за самостоятелно четене, разбиране и осмисляне на непознат текст. - Не се работи толкова със самия текст, колкото с чужди интерпретации на въпросния текст - Създаден е стереотип за оценяване, при който се поставя най-висока оценка на отговор, пресъздаващ чуждо мнение - Учениците нямат създадени умения и навици за самостоятелно разсъждение върху художествена творба и за оценяване на качествата й - Нашите ученици не могат да се ориентират в съдържателния аспект на даден текст, за да направят конкретно заключение. “     И това са само аспекти на цялостния проблем, който международното сравнително изследване PISA 2006 отново изважда на светло. В мое обобщение основните ни «проблемни» образователни аспекти са:   1) Да си грамотен днес означава да си самостоятелен. Т.е. да успяваш да се справиш с информационния поток без някой да ти го “смила” и така да ти “промива мозъка” (за свои си цели) или най-малкото да те прави силно зависим в оценките и мненията ти.   2) Да си грамотен днес означава да използваш излишъка или оскъдицата на определена налична информация в своя полза. Това те прави конкурентноспособен. Другото те прави “планктон” за китоветеJ   3) Да си грамотен днес означава да си активен – сам да търсиш начини да се включваш в информационния поток. Тук училището може да направи много на фона на оформилата се ножица между “богати” и “бедни” в обществото ни. И тук водим класацията – е, не сме валат! – за пропастта между елитните и обикновените училища. (вж. съответните таблици в Executive summary)   Любопитно е да проследим как България се “плъзга” по отделните параметри на изследването. В различните коментари се набелязват различни вододели. Тук ще използвам само някои от таблиците на т.нар. Обзор (executive summary) на първоизточника PISA и направените на тяхна база изводи http://www.oecd.org/dataoecd/15/13/39725224.pdf.     По таблица 1 от Executive summary (с.21) можем да видим разпределението на отделните български участници по нивата на овладяност на знанията/уменията/ компетентностите по природни науки. България заема 42 място от 57 страни като:   - 18.3 % попадат под 1 ниво (тези са абсолютно аут), - 24.3 % имат някакви, макар и оскъдни знания и умения (намират се на ниво 1), - 25.2 % могат елементарни неща (ниво 2), - 18.8 % са със задоволителни умения (ниво 3), - 10.3 % можем да кажем, че са “добри” (ниво 4), - 2.6 % стават за “изпълнители” (ниво 5), - а 0.4 % (ниво 6) за потенциални “водачи” в съответните области на обществено-политическия живот.   В таблица 2 (с. 23) на същия документ виждаме общото рангуване по точки

• България с 434 точки между Сърбия (436) и Уругвай (428).
• Руската Федерация (доскорошният ни темплейт) е далеч напред с 479 т.
• Израел (с когото така обичаме да се сравняваме по интелектуалното мерене (IQ), MENSA – те първи, пък ние 2-ри) също не е сред най-напредналите – само 457 т., предшестван от Гърция (473), но следван от Чили (438).
• Затова пък Чили (438) е “кумир” на нашите либертарианци, които искат да ни “въдворят” в икономически програми а-ла Фридман, за да се оправим икономически, пък очевидно и образователно
• От началото на таблицата ни делят 120-100 точки – “фасулска работа”. Финландия (563), Хонг Конг (542), Канада (534), Китайски Тайпе (532) и Естония (531). Какво им става на тези “източните”? Ми те май всичките се намират все на изток от Великия ЕС, като изключим Канада, и май всички се отличават с една обща характеристика: много държат на общностите (team work), а не на индивидуализма в западния му вариант???

  В таблица 3 (пак там)  за добро или за лошо просто не попадаме. Очевидно онова, което нашите ученици си го (не) знаят върви комплект – няма изцепки да знаят повече в една област, отколкото в друга (т.е. да имат средна стойност 15 пункта разлика между знанията/уменията им в различните системи – Земя и Космос (както са превели в нашенския доклад Earth and Space systems), Биосистеми (Living systems) и Физически системи.   Това, което обаче наистина е шокиращо (не че не си го знаем вече от опит) е, че нашата образователна система е СИЛНО ДИСКРИМИНАТИВНА. Какво означава това: ние водим класацията в междуучилищните разлики по постижения с 69, 6 % при средна стойност за страните от ОИСР 33 % – вж. таблица 3 (фиг. 5, с.32) от въпросния Обзор (Executive summary). В това отношение се нареждаме в една група с (след нас са): Германия, Словения, Чехия, Австрия, Унгария, Холандия, Белгия,  Аржентина, Чили, Япония, та дори и прословутите САЩ.   По отношение на “четивна грамотност” (таблица 4, с. 47, пак там), българчетата отбелязват възможно най-наския резултат от общо 3-те сфери на изследвания. Ние просто сме “нечетивни” с постижение от 402 точки (42 ранг), в компанията на Мексико (410) и Сърбия (401). Абсолютният победител е Корея с 556 т., следвана от Финлания (547), Хонг-Конг (536), Канада (527), Нова Зеландия ( 521) и т.н.   В математическата “джунгла” (табл. 5, с. 53, пак там) сме се представили малко по-добре – поне по абсолютен резултат – България с 413 т. дели 43 ранг Тайланд (417) и  Румъния пред нас (415), следвана от Мексико (411). Тук класацията се оглавява от Китайски Тайпе (549), плътно следван от Финландия (548), Хонг Конг (547), Кореа (547), Холандия (531).   Вместо заключение бих искала да попитам: кой ни отнема силата освен самите ние?  Ясно е, че управниците ни дезертират, подобно на министъра Даниел Вълчев от пресконференцията по представяне на резултатите от PISA 2006. Образователната система отдавна е отвъд предела си на (само)разпад (както обобщава Юлиан Попов, цитиран от в-к Капитал, вж. по-горе).   Какво чудо трябва да се случи, за да прозрем, че някъде между PIRLS (резултатите на 10 годишните, където все още сме в челната 5-ца) и PISA (резлутатите само 5 години нагоре по стълбицата) образованието се “къса” безапелационно? Това са все същите деца – нито по-умни, нито по-глупави. Изпадането ни в “дисциплинарност” – всеки предметчик окопан в собствените си траншеи - е довело до пресушаването на 4-те пълноводни потока – прагматизъм, актуалност, достъпност и творческа нагласа (креативност), които трябва да се развиват у децата (подрастващото поколение).   Налагащият се извод: образователните експерти (включително и учителите във всяко едно конкретно училище, ако не може по друг начин) трябва да разработват учебното съдържание и учебния процес в “пакет(и)”. Такова нещо се случва само в извънучилищните програми, т.нар. проекти. Как да прехвърлим опита, който вече е натрупан, в действени училищни практики? Въпросът остава открит. Защото липсва визия, добра воля и координация на ниво държавни политики... Основната ни национална и корпоративна (дори ако се ограничим само до училището) болка. Защото след като Германия и Полша “изпищяват” след първите изследвания през 2000 година, просто си сядат на четири- (или три-)буквието, набелязват си необходимите реформи и ги осъществяват. 3/6 години по-късно логичният резултат е придвижване нагоре по стълбицата... на успеха. Какво ни различава от Германия: методичността. А от Полша? Солидарността...   Има над какво да се замислим и над какво да работим. Не мисля, че основният проблем е в несъстоялия се дебат по реформата на българското образование (така е определила проблема координатор Светла Петрова). Ако се погледнат обобщените въпросници, попълнени от родители и директори като неразделна част от изследването PISA, ще установим, че липсва ясна преценка какво се очаква от образованието на децата. Родителите са доволни (над 70 %), защото не могат да сравняват с друго. Директорите – винят “остарялата материална база”. Т.е. дори и при един дебат ще получим половинчат резултат, подобен на формулировката в Програмата за развитие на средното образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006-2015):  “Оценката на обществото за българското училищно образование е силно поляризирана. За част от българските граждани то е много добро и всякакви опити за промени само влошават неговото качество. Твърди се, че достатъчно би било да се възстановят организацията и педагогическите практики от края на 80-те години. Други считат, че то е безкрайно остаряло и е необходимо да бъде изцяло реформирано, т.е. подменено с нова система по чуждестранен образец” (с. 7) Дори по-лошо, ако се приемат резултатите от извадката на допитани родители (PISA) – по-голямата част са «доволни» - вж. Съответния раздел в Доклада на ЦКОКО. За какъв дебат тогава ще става въпрос?   Така основният проблем си остава “софтуеърът”: начинът на мислене на образователите, не толкова на родителите. Все пак родителите сравняват “със своето време” (делят ги минимум 10-15 години от спомените за тяхното прогимназиално и средното образование). Как и кога ще си сменим “чипа”? И защо не се допитваме до малцината, които в края на краищата виждат, знаят и могат...   Мога да го кажа и по друг начин: докога политическата партизанщина ще пречи на процесите на обновление? Толкова ли сме глупави, та не оставяме “съдбата” да ни помогне ? А тя помага само “на смелите и на тези, които се учат от собствените си грешки” (Arabian nights, Hallmark, 2000)   Поздрави!       

Гагарова - какви са тия фермани.Това е блог - не дисертация ;-)
Срамота е да пишете толкова неща - човек го мързи да чете колкото и да му се спори с Вас.Хайде ако обичате, малко по-кратко ;-)

и ще се мотивирам защо /може и да греша, но знае ли човек .../, защото
- хората, от които зависи, не са прочели дори 1% от съдържанието на изследванията, които коментирате, или поне изводите;
-защо, хората от които зависи, не са прочели един вагон книги, важните книги, не е ясно дали въобще нещо са чели;
- защото, хората от които зависи нещо да се случи, отдавна са отвъд нивото си на некомпетентност;
- защото тези хора, не обичат да четат, а ако го правят, то написаното трябва да е достъпно, просто, ясно, с къси изречения и не много дълго

Съжалявам: ограничението ми е, че съм многословна:)) Но в самите изследвания има какво още да се прочете и да се коментира. Мда...

Нямаме избор: ТРЯБВА да се чете:) Но знам за какво говорите... "Ама тия от ЕК ми пращат всяка седмица по цял ферман. Кога мислят, че ще го изчетем? То толкова мнооооггоооо работа и без това имаме" (цитирам по памет изказване на министерски експерт:))

Поздрави!

но какво следва от това
не зная ...
и не е така само в това министерство ...
а и на едни други места ...,
но за това - друг път

Те, "местата", са синджир-марка. Заблатяването на държавата е най-сигурен начин за прозводството на горлив блатен газ:)) Може би тогава ще се оправим "енергийно" - поне поставеният от Вас проблем ще си намери "естественото" разрешение:))))))))))))

И след злополучната учителска стачка това още се изразява още по-силно. В училището на дъщеря ми става такова лудо надбягване с уроците, че децата не могат да поемат изобщо новия материал, камо ли да го осмислят. Няма никакви часове за упражнения, а домашните са огромни - децата препускат през задачите, гонейки бройката и попълвайки страница след страница в учебните тетрадки, без да им остане временце да затвърдят преподаденото в час. Взимат по два урока по история наведнъж, прескачат упражненията по български език... - по всички предмети е така. Ами естествено, че ще попаднат в класацията на най-тъпите деца на планетата!

Последиците от учителската стачка само показват друг парадокс: информационното претоварване в платката от "хардуеъра" (паметта) и прекомерното усилие да се запаметява без да се "отсява". Нямаме добри "софтуеърни" програми: как да организираш информацията, коя информация ще ти служи като "темплейт" и коя е само пълнеж за упражнение на ума:))

В училище не се практикуват достатъчно различни техники на четене (примерно правят се по чужди езици, защото ползваме чужди учебници):
* "skim reading" - за основна информация и разположението й в текста (примерно в кой параграф да я намериш при повторно четене),
* "reading for gist" - основни идеи и тяхната интерпретация (т.е. ако после в упражнение са ти поднесли същата информация, но например в "негативна" формулировка, да можеш да определиш, че вече си я чел, макар и по друг начин
* reading for details - пр. чие е мнението, по какъв повод е изказано, в какъв контекст е валидно и т.н.

Списъкът може да се продължи. Става въпрос за упражнения от друг вид. За развитие на ума и възможностите му да възприема, анализира, синтезира, а не ПРОСТО ДА ВЪЗПРОИЗВЕЖДА.

Докато не проумеем, че това, на което обучаваме децата, трябва да е в определени пропорции: неща, които просто се запаметяват (като аксиоми) и не се подлагат на съмнения, други - които са "спорни" или "променливи", при отчитане на възможностите за промяна в получавания резултат и в мисловната матрица, която ги поражда/предпоставя, не може да се върви напред.

Изследването (PISA) е напредничаво. То търси РАЗВИТИЕТО, а не консервацията. Ние сме се консервирали, защото искаме да правим образование с малко пари. Или ако може - без хич. За да развиваш нещо, ти трябва да му отделиш време, в което НЕЩОТО трябва да бъде усъвършенствано, видоизменено, сътворено наново, т.е. то няма да е веднага на печалба.

Нашият проблем е, че ние дори не сe замислсляме къде ни е "грешката":)) Едва след като се определи къде и как се получава тя - и всички, или поне мнозинството, е убедено, че това се е случило по определени начини, се започва с промяната на курса, изработването на стратегии и продукти, които променят "статуквото" (сегашното положение на нещата).

Определено мога да кажа, че за това са необходими пакети от мерки:
- промяна на учебните програми или по-скоро ясно разписване, доста по-конкретно от умозрителните ДОИ-та, на коя степен не само какво, но и как се очаква да се получи; какви са "скалите" на отклонения - нагоре-надолу - като краен продукт/резултат (вж. как е описана скалата на оценяване при изследването). Смея да твърдя, че въпреки че подобни опити за "скалирано оценяване" съществуват при общите изпити - след 7 клас и след гимназия, като система и най-вече практика ние сме много далеч от подобен вид оценяване. При нас оценяването е твърде волунтаристично и зависи от капацитета и амбициите на конкретния учител;
- промяна на учебниците и учебните помагала - важно е поднасянето на информацията, устойчиви навици при боравене с информация, типа задачи, които се поставят на учениците - те може и да са 100, но ако са от 1 вид, ще тренираме само 1 умение:))
- промяна на изпитните изисквания (какво оценяваме), в този смисъл - и на оценката;
- промяна на източника на активност (в училище и извън училище) - УЧЕНИКЪТ Е непрекъснато натовареният, той/тя работи В МОМЕНТА, не чака учителят (родителят) да му смели всичко необходимо, а той/тя после само да го "изпее".
- промяна на поставените задачи - ученикът преравя различни (подбрани от учителя или от авторите на учебници) източници на информация, синтезира я, представя я по определен начин

и т.н., т.н.

Така че проблемът е много по-концептуален: трябва да зависи от системата, а не от конкретния изпълнител, който винаги може да бъде с по-добро или по-лошо качество:))

Приятен ден Ви желая!

За да се получи такъв цялостен ефект отдавна и множество екипи би трябвало да са започнали работа. Координирано.

Не съм специалист и не мога да изразя подробно становище, нито предложения за основни промени. Споделям мнението си като гражданин и майка. Поздрави!

Че как да се поуча, като не правя грешки :))))))))

Искрено завиждам:))
Поздрави!

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#1707>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#7593>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#7611 buy cialis