Това не е проповед:)) Но все пак е размисъл за ценностите, или поне за една от тях - СЕМЕЙСТВОТО. Произлиза от "семе": онова, което е посято и ще (се) пожъне(м) рано или късно. Така ми се случи в живота, че имам "трудни" семейства - първичното, а после и "моето", а след това и непрекъснатата жилка всички колективи, в които съм била да ги мисля и "управлявам" като семейства. Веднага трябва да поясня, че това е "източният" мироглед - твърде стар, за да се свързва с (военно)икономически строй:)) Има моменти, в които жестоко не се чувствам на мястото си в "западния" индивидуализъм. Тази тема не я зачеквам за първи път, но може би сега й е дошло времето да я поогледам за мен и за Вас "по-така".

Харесвам примера на Иисус - той ми е бил учител в много отношения (въобще не върви в днешния свят, обаче:)) Но примерът на неговата майка ми е далеч по-светъл, а и по-близък като натюрел и светоусещане. Това да знаеш, че детето ти "греши" според социалните закони на "този" свят, да виждаш и чувстваш, че то ("детето") се отказва от теб, семейството си, само защото възприема СВЕТА като едно голямо семейство, е доста страшничко. Но тя не се отказва от него, "дундурка" го в нашенския смисъл на думата, дори когато е отритната с думите "Ти не си ми по-близка от всички останали...мои братя и сестри, бащи и майки". (Спомнете си драматичния момент от филма на Холмарк "Мария - майката на Иисус" (ако това въобще е заглавието:)) И след смъртта му тя продължава да го следва, да "събира" учениците му като духовен фокус и т.н. И въпреки всичко днешният празник не е християнски извеждан нито от Мария, нито от Иисус, а от дядото и бабата, майката и бащата - Ана и Йоакам: родителите на Мария. 

Точно днешният случаен разговор - сякаш без връзка с всичко останало - ме насочи към тези разсъждения. Невинното запитване на 42-годишен младеж как е "бабо" и "дядо" на английски. Езикът е без значение (все пак - Granny, Gran е обръщението към бабата, а Grandpa - към дядото на въпросното световно наречие:))). Но без "баба" и "дядо" нас също не би ни имало, нали? Въпросът, обаче, е малко по- инакъв: какво са направили "бабата и дядото Иисусови" (при това по майчина линия:)), та днес ги честваме в техния "абстрактен" смисъл като Ден на християнското семейство. Ами много просто: завели са невръстната Мария в Храма, където тогава е било УЧИЛИЩЕТО:)) Изводът, който за мен е самонатрапващ се (поради "даскалски" изкривявания, вероятно), е че тези хора тогава, както и сега, са били наясно, че ЧОВЕЧЕТО (момиче или момче) има нужда от интелектуално и духовно наставление, че то (бъдещото човеч"е) ще намери своите водачи ТАМ. Духовен поклон пред мъдростта на вековете, когато материалната зависимост не е била по-малко страшна, отколкото е в момента! ТЕ, родителите - прародители, са били наясно, че никой няма да "оцелее" духовно, ако се остави на бакалските сметки да го водят в "този" живот:)) В резултат на тяхното "семейно" решение, ние сега имаме една Мария, с която да се гордеем (обучената есейтка, ако се вярва на други писания:)), която е била в състояние да ръководи живота на сина си в годините, когато това е било необходимо!!!

Семейството е нещо, което наистина е свещено. Никой не се "пада" случайно в никое семейство, колкото и съвременните учени да ни убеждават в последното. Но онова, в което съвременните учени са прави, че независимо от "наследствеността" всеки има нужда от подходяща "хранителна" (благоприятна или силно съпротивителна) среда, в която да се изяви "гения" на следващото поколение:)) Затова Ви приканвам към съпричастност - нашите "деца" (лични, чужди, преки или "внуци") са НАШИ деца!!! Дали ние ще им покажем Пътя към Храма - общото живеене (тук  религиозните "глупости" или интелектуалните "изгъзици" нямат много общо:))), е ЛИЧНО НАША ОТГОВОРНОСТ. Не правителствена (те не се интересуват от НАС), не и религиозна (и те не се интересуват от НАС), А НА НАС - ХОРАТА, НА КОИТО НИ ПУКА ОЩЕ, ЧЕ СМЕ ЖИВИ И ЧЕ ТОВА ЖИВЕЕНЕ НЕ Е НИТО ВОЙНА, НИТО МАТЕРИАЛНА КОНКУРЕНЦИЯ! Закъде сме се забързали? Всяка малка ПРОМЯНА изисква огромни индивидуални и колективни усилия????!!!!!  

Може би онова, което в момента лично ме тревожи като наблюдение, е не липсата на идеи, а липсата на координация:)) Семейството е едно такова място: на координираното действие.

Поздравявам всички, които са успели да създадат и да запазят семействата си (от личен опит знам колко е трудно!!!). Поздравявам и тези, които нямат семейства по един или друг повод: никога не е късно! Моят обобщен опит е: търпение, УЧЕНИЕ, съпричастност!

Лека вечер на всички! 

 

 

 

     

Не сте ли се замислял, че светът много се е изменил от времето на сътворението на въпросните книги (СЗ и НЗ), които пък от своя страна са компендиуми на книги от отделни (племенни) "автори".

Факт е, че някогашното съзнание е било конкретно и е било трудно да се говори абстрактно на нешколувани хора. Ако може да се направи най-грубо сравнение, тогавашното племенно общество е било прагматично и конкретно: да не говорим, че семейство в сегашния смисъл на нуклеарно семейство не е имало.

Имайки предвид историческите промени, трябва да умеем да използваме "синтетически" - символно, а не само аналитично - въпросните текстове за сегашните си цели/намерения. Иначе ще сме осъдени да "претворяваме" безсмислици единствено от култ към свещената старина в една действителност, която няма нищо общо като семейна, родова и държавна организация с онова отминало време.

Поздрави!