Обичам децата си, но повече обичам децата на България. Днес моите деца са навън - защото майка им не е станала счетоводителка (според техните скромни виждания за "нормална кражба":)) и не може да им осигури нормално жилище. Вместо това се "гъчкат" в някакви си 50 квадрата заедно с двама възрасти родители, т.е. ние, които отказахме да ставаме предприемачи от типа разрешен за нас - дребни мафиоти:)) Според международните изследвания не точно по доход, но по пространство, с което разполагаме, ние сме "бедни" - на човек се падат по около 6 квадрата, когато се изключат сервизните и общи помещения:)) Те произхождат от бедно "интелигентско" семейство: майка - преподавател, баща - инженер:)) Изхвърлихме книгите от къщи, за да имат пространство да дишат - 5 хиляди тома гният в мазето на брат ми, което беше наводнено, защото поредната строителна мафия трябва да извърши некачествен, но належащ ремонт на "застаряваща" сграда, на която й предстои включване към поредния градоустройствен план - газоподаване, саниране... 

С какво започнах? Че се радвам, че синът ми навърши 22:)) Да, ама му виждам увесения нос... Защото е кадърен, но няма кой да му помогне:)) Мама и тате няма как да го спонсорират да постигне мечтите си. Защото не са в "тривиалния" ресор на мечтите, отредени за простосмъртни родители. "Детето" се занимава с автомобили и мечтае за състезания и усъвършенстване на двигатели и Господ знае още какво:)) Къде сме ние в схемата? Някакви си "смотани" родители, макар да се гордеем с детето си. Самичко си спечели 3 място в състезанията край Калояново (Пловдивско) със собствено-напъваческо закупена, собственоръчно събирана и многократно поправяна кола:)) Мъчно ни е, че отказва да учи във висше учебно заведение. Но мога ли да му се сърдя, след като единственото ценно, което могат да му дадат е "тапия", но е съмнително какво могат да го научат - със сигурност много теория, но едва ли някаква практика, през която той вече не е преминал по пътя на собствените си "опит-грешка-опит":)) 

Честит рожден ден на отрочето ни! Честит рожден ден и на българската гражданска съвест, на която учителите са двигател... Дано доживеем по- щастливи времена, за чието настъпване трябва да допринесем всички ние:))

Да ти е жив и здрав!
Другото все някак ще се нареди!:)

Бих искала да ти кажа нещо успокоително и разведряващо, но...

Май няма нищо по-важно от простичкото: Да ти е жив и здрав! Да му се радвате!

Колкото и да ми е мъчно, аз не се страхувам за децата си:)) Вярвам, че не са оставени без обич и човешка подкрепа - така сме ги "учили": да търсят помощ от ближните си и да живеят заедно с тях. Това и правят! Научени са на солидарност и знаят, че нещата (целите) са постигат чрез лични усилия, но в екип. Те живеят по този начин - в "братства", за които общото усилие е по-важно от личното его. Щастлива съм, че моите/нашите деца са децата на бъдещето и го доказват чрез поведението си. Нещастна съм, че образованието не може да бъде устроено по този модел... за момента:)) Искам повече деца да живеят така...

Дали е "егоистично" от моя страна да искам светът да се развива по подобен модел на взаимодействие???

Да ти е жив и здрав :) И както отдавна казвам, вземи да подадеш едно майчинско рамо, че да подам хосле едно рамо и аз, и всичко да си дойде по местата :):):) Айде пожелавам да гледате по-весело на нащата :) Поздрави!

Честит Рожден Ден на твоя син!
Пожелавам му здраве, любов, мъдрост и красота да изпълват всичките му дни и всичките си мечти, в приказна реалност, той да претвори!:)

Поздравявам те и теб с този прекрасен за цялото семейство празник!
Бъдете изобилно благословени!:)

:))

Животът е прекрасен, но ние започнахме да ставаме "разногледи":))

Весел и благословен уикенд ви желая и на тримата!

Честит празник за семейството ти!Свободата да избира ,е може би най великата привилегия.
Здраве му желая ,другото сам ще си го намери :))))))))))

Свободата да избира му е предоставена от твърде ранна възраст. Което го научи на самостоятелност и приемане на последствията от собствените избори. Ще ми се и малкият ми син да имаше такава сила на духа и борбеност... Макар че още е рано да се съди... Животът не престава да ни изненадва:))

Не искай това.Ще се наруши равновесието :)))))))))
Често нещата които те искат за себе си,са повече от това ,което една майка би поискала.Благословена си ,че са различни :))))))))))))

Боди, прегръдка и усмивка!
Да ти е жив и здрав! Бог да му помага,да среща само добри хора по пътя си!

И ето... широко се - :)

щом може да се оправя сам, значи добре си го възпитала!
да е жива и здрава и майка му... и всички!

Един ден всичко ще се оправи и животът ще бъде прекрасен! Сега пак си е прекрасен въпреки че нищо не е както ни се иска...

Аз съм малко по-голям от сина ти, така че съм от неговия лагер. Винаги съм бил благодарен на родителите си, че съм това, което съм. Предполагам, че и при него е така.
Да ви радва много, вие него също:)
Весел празник.
Всичко ще се нареди.

Да е жив и здрав (това е единствено важното, другото е следствие от това)!
Наскоро си мислех за това колко колосална енергия би загубил моят или Вашият син, ако трябваше да се бори с нас (родителите) и се радвам, че тази енергия беше градивна и беше насочена към постигане на по-важни цели.
Весел празник и да се радвате взаимно!

жив и здрав!:))
Наздраве!:)))

Животът е изпитание... с неочаквани обрати и предизвестен край:)) Но можем да му се радваме, най-вече чрез децата и приятелите си... докато сме тук, докато сме заедно...

Благодаря ви, виртуални приятели!