Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2007 23:17 - За колегиалните и човешките отношения
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
0



Странно е как в България тези неща са смесени, както и как те не могат да бъдат разбрани и справедливо разделени. Колегиалното е да не говориш срещу колегата си, разисквайки неговите човешки слабости. Човешкото е да бъдеш с колегата си, дори когато му е дошло до козирката, и да му помогнеш, заедно да преминете през работни отношения, отсявайки човешките слабости и раздразнения и имайки ги предвид, за да свършите определена работа:))))))))

В този живот ми е ясно, че рядко ще достигна до хармоничен баланс между двете. Не защото аз не се стремя към него, а защото винаги съм пресрещана или от КОЛЕГИАЛНАТА стихия, или от ЧОВЕШКАТА. 

Омерзена съм от "ефективни" администратори, както и от прекалени СЪРЦЕВЕДИ:)))))) Моят път е някъде между двете... но все не ми се получава. Може би защото живеем в Страната на Крайностите.

Иска ми се да емигрирам. Но няма къде... Единствените балансирани хора, които познавам, са в рамките на моето семейство:))))))) 

Не съжалявам, че напуснах системата на средното образование. Не мога и не трябва да говоря срещу колегите си, но на тях им липсва "средният път": не този на компромиса, а  този, който взема различните гледни точки (винаги повече от две:)) и може да предприеме стратегия, която в края на краищата изравнява баланса:)))))))))) Колко сме далеч от това, ни показва днешната неблаговидна и неблагодарна ситуация с учителите. Аз съм учител, но никога няма да се върна в училище, докато страстите там не намерят благориятния си баланс. Аз лично не съм го познала като "потърпевш" (в смисъла на изпълнител, демек учител). Отказвам да администрират духа ми, особено след като малко са допринесли за неговото формиране (дължа го изключително на родителите и семейството си, и на малцината истински учители, които съм имала през живота си:)) Неблагодарността и липсата на уважение към усилието, което правиш в името на утрешните поколения, някак си съм го преглътнала. Онова, което не мога да преглътна, е нетърпимостта на колегите МИ, че мога да знам и да имам мнение различно от тяхното:)) Как ще възпитаваш хората в инакомислие, ако "административно" смачкваш всяко такова:))))))))) 

Възпитах децата си като неконформисти. До такава степен, че те не понасят и не искат да имат нищо общо със сега съществуващата система за образование. Понякога ме е яд на самата мене: нали те трябва да се вграждат в този живот. Не е ли достатъчно родителите им да са неконформисти? 

Мъчно ми е за ставащото наоколо. Но съм само "пионка", както се изрази една от тези, които зва "приятелка". След въпросния час и половинов разговор, в който аз безвъзмездно предавах ноухау, единственото на което тя беше способна бе да ми затвори телефона. :))))))))))))) Защото ТЯ е уморена:))))))))))) Е, не......Какво да искам(е) от системата за възпроизводство и възпитение:)))))))))))))))))))

Лека! Поне имам пещерата на Аладин, в която да се приютя:))))))) И тя се нарича "Су-сам":)))))))) Струвам само едно "су", но поне съм "сам" (т.е. независим).

@}->->-------


Тагове:   отношения,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212148
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031