Пабло Пикасо - Арлекин с цигулка


Животът ми със теб
е предикат,
започващ с “Не...
Не мога да те виждам,
макар очите ми по тебе да играят.
Не мога да говоря с теб,
макар да сме един до друг
в проклетата
всеобща говорилня.
Не мога да те гушна до сърцето си
и не защото
стоокото чудовище ни дебне,
а само и единствено защото
на нищото си се обрекъл,
недовиждащ.
Сърцето ти
като презморска птица пърха
във клетката на собствени забрани
и отегчен,
потръпнал за запоя,
към пропастта
най-чинно
си закрачил.
Какво,
че всеки път отново
опитвам се фенери да измислям?
И себе си самата да запаля
аз, само пепел,
под краката ти
ще скърцам...