Не винаги те обичам.
не винаги съм в състояние
да следвам
твойте пътеки.
Понякога си като
счупено стъкло в обувката,
коприва в ложето,
лисица в гълъбарника:

разхвърчат се
добрите ми обноски,
безпросветната ярост
ме плисва в лицето:


погрозняла,
вместо да ям
от трапезата
на остроумието ти,
предпочитам
огризките на гнева си.


Не винаги те обичам,
не винаги съумявам
да вържа порива си,
когато ти се спи,
когато си
неблагоразположен,
вял.
Срутват се тогава
планините,
приижда
вулканична пепел –


въргалям се из нея,
омерзена,
че съм напуснала
чертозите на Олимп.
Не винаги те обичам.
Къде да те търся тогава?
Всички нерви дават заето,
в центрофугата им
образът ти е размазан –
до неузнаваемост.
Поднебесието е заредено
с взрив
и само някой
трябва да палне
фитила.


В мен е смрачено
от болка,
от невъзможността
да се докосна
до теб.

Но кой ми е крив?
Аз съм
и ключарят,
и ключът.


Не винаги те обичам.
Но когато те открия
в нечия друга усмивка
прероден,
отново в мен възкръсва
желанието неразумно –
да те следвам.
До сетния си ден
и след това...



Из "Уроци по безусловна любов"
Соло за душа и еолова арфа

Чакаме стихосбирка вече :)

Тя отдавна е написана:))
Привети!

Поздрави моздрави тогава :)

Искам и автограф :)

пък циклофрения?....

Едно "Признание" би свършило също добра работа...

Среднощен поздрав! ;)*

Щото е "докторската" обремененост, която нося от майка си - винаги да си слагам "най-тежките" диагнози:))

Лека и на теб!

за да не стигне наистина до главата.
А тези описаните чувства не отговарят на циклофренията. Там е страшно.
(имам познат с това заболяване)
Господ и Дева Мария да са с теб!

...които понякога бушуват и вилнеят в душите ни...
И основната истина:
" Но кой ми е крив?
Аз съм
и ключарят,
и ключът..."

Невероятен стих!
Поздравявам те, Боди! Силно перо имаш...
Успешен и безпроблемен ден!:)))

Това тук е в рамките на художественото преуделичение.

Но една от най-близките ми приятелки загина от собствената си ръка в резултат на въпросното заболяване. И ми причини травма, която с години се опитвах да "лекувам". В търсене на отговори докъде се простира моята вина за нейния неправомерен изход от живота - грях ли бях извършила спрямо нея? - защото някак "знаех", че така ще си тръгне, само не знаех кога, а и бях достатъчно откровена да го съобщя на родителите й - ми беше казано нещо много странно: "Тя по грешка беше спусната на Този свят....".

Благодаря за благословията! Блажени са тези, които се грижат за душите и духовния мир на близките си - така те се грижат и за общия Свят!

Лек ден ти желая и много светлина!

Силата на чувствата ми често ме изтощава до "спазъм, до смърт":)) Така си живея, опитвайки се от "сабята да извая цвете, а от сълзите - дъга":))

Успешен и светъл ден и на теб, в твоя квадрант на Света!

...не бях чела скоро.
Разтърси ме.
Не само защото аналогът с мои си преживявания е налице - като рязка светлоразделителна ивица в нежно-синия /засега/ небесен фон на случващо се около мен...Като полъх на една болка, която не може / и може би не трябва.../ да бъде забравена...
Това не е циклофрения - болезнено разделяне в два свята - тоталната депресивност, в противовес на еуфоричната приповдигната несъстоятелност на духа.
Не, това е една страхотно истинна, безпрекословно предана, отчаяна, но инатлива любов.
Която не иска да си тръгне. И също - не трябва /може би.../

А песента на Scorpions е една от малкото, които за мен са в съкровищницата, наречена "Песни, които са успели да ме разберат..."

но понякога е ужасно трудно да вървиш по тях, кървейки..., неразбирайки... и дори проклинайки жребия си, макар всъщност той да е бил благослов...

Благодаря за коментара! Животът ни е инатливо пътуване ... (nolentem trahunt) до момента, в който не решим сами да вървим по стръмното нагоре (fata volentem documt:))

"Съдбата обича смелите и тези, които се учат от собствените си грешки" (Хиляда и една нощ)

И аз съм проклинала нелекия си жребий, но от позицията на изживяното време наитисна съм достигала до разтърсващото прозрение, че това е било благослов...
За инатливото пътуване - навътре към себе си, и навън - скъсявайки дистанцията с още по-инатливи от нас - но обичани!!! - души, ние вървим по пътеката, която е всъщност една мислена Голгота. И не съвсем. А по-скоро Път към звездни пространства, от които, гледайки отгоре /но не от позицията на вездесъщието!/, се сливаш с вселенската хармонична цялост...
Лека вечер ти желая!
И мир вътре в теб. Но не и примирие...

Лека и на теб!
... и все на пръсти се надигам
- да те стигна:
бездънен,
въздесъщ,
непримирим:
Небе!
@}->->--

наистина действайте и публикувайте-повече хора трябва да Ви четат!

Понякога, макар и рядко, се вслушвам в съветите на другите:))))))

за мен ли го написа?!
Нима може да има такава еднаквост?!
---------<-----<------{@ @}------>----->------

Скъпа mmmmmmmmm,
Какво да кажа? Сходни уроци:)) Явно сме в един "клас":))))