Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2007 20:28 - Пеперудите може и да оцелеят:))
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 12235 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 24.08.2007 20:45


2007, Август 24

Обичате ли пеперудите?
image

Аз - много. Защото са летящи цветчета. imageВ ръка не можеш да ги държиш...Пръшецът им ще падне... и с летенето им е свършено. Както и с живота.
imageПеперудите са ефимерни, цветни и емоционално наситени. Свободни и обичащи...цвятята, вятъра, слънцето, водата в канала и дори облаците в небето...

image
Обичаме ли пеперудите?
Да... експлоатираме ги, за да подхранват фантазиите ни...
imageОбогатяваме колекцията си с поредния екземпляр в хербария.
image

Какво красиво има в една набучена на карфица пеперуда, лишена от живот?
imageНякои се изхитряват дори да изграждат от тях картините си...
imageосъзнали своята немощ в създаване на багрила и нюанси.
imageИ гребат с пълни шепи от Божествения ни творец и неговите нетрайни създания...
imageArs longa, vita brevis:))
image[Не забравят и знака за автентчиност...]

Други виждат пеперудите и тяхната мимолетност...
...като вдъхновение
image
... но и като централен персонаж на своите сладки приказки,
imageОт край време...пеперудите са били въобразявани като трикстери и обърквачи на хората и техните вери... 

...в метафорите
imageи притчите. 

imageНай обичам притчата за монаха, който сънувал, че е пеперуда. Събудил се на сутринта и все още не знаел отговора: дали е бил сън на пеперуда, която мислела, че е будист или е будист, сънувал, че му е дадено да изживее живот на пеперуда:))


image
Най-мрачната притча си остава на Рей Бредбъри, "И гръмна гръм". За сафарито, станало възможно с машина на времето, при което главният герой по невнимание настъпва пеперуда. Връщайки се в съвремието си, установява, че социалната еволюция е претърпяла съвсем различен развой... и той просто не е в "своето" време:)) 

image
Пеперудите са важен критерий и за научните истини:)) Благодарение на намерени техни ДНК, вече се знае, че "обширни участъци от горите в света са оцелели през последния ледников период. Очевидно е имало оазиси, в които пеперудите Pernassius mnemosyne image
са живеели: по-специално в Карпатите и Панония." (Източник: http://science.actualno.com/news_111611.html)

imageЦелият този обходен маньовър - пеперудена разходка - ми хрумна, когато за n-ти път, провокирана от всякакви случки в мрежата и в кухнята на живота ми, се зачетох в старите си писания:))

imageНяма нищо по-крехко от човешките взаимоотношения. 
Ние играем танца на пеперудите всеки ден.
 ден.
image
И когато невнимателно сграбчим в ръка нежното създание, дори с невинното намерение само да го погалим, безкрайно финият му прашец полепва по пръстите. 

image
Пеперудата (човек) пада примряла пред очите ни, нещастно пърха с крилца... но пудрата на живота вече си е отишла 

imageбезвъзвартно.


Върху чакъла в краката ни...
image
Затова, преди да тръгна към поредното съприкосновение с пеперудени крила, не забравям да си припомням моя

ЛОВ ЗА ПЕПЕРУДИ

Познавайки от толкова години
себе си,
image

не разбирам,
image

не мога да повярвам,
image

че дори мислено не протягам 
ръка към теб.
image
Но толкова се страхувам,

image
дяволски се страхувам,
imageда не полепне
по възглавничките на пръстите ми
imageпрашеца от крилата ти.

image* * *
Вие също ли не забравяте да си помняте тази простичка истина? 

imageВинаги съм вярвала, че ако го правим по-често, ПЕПЕРУДИТЕ МОГАТ И ДА ОЦЕЛЕЯТ...

image

Приятен пеперуден уикенд:)))))))))))))))



Тагове:   може,   оцелеят,


Гласувай:
1



1. kassandra - Аз съм една от тях:))
24.08.2007 20:33
Аз съм една от тях:))
цитирай
2. svoboda64 - Знам, чедо,
24.08.2007 20:37
Чета те с удоволствие:))
цитирай
3. timmyd - А докато
24.08.2007 23:07
станем пеперуди....
пълзим с поглед към небето...
Някои така и не успяват...
да приемат себе си...
да видят небето.........

Приятен полет
цитирай
4. avangardi - Приказка за стария китаец и пеперудата
25.08.2007 05:50
Старият китаец имал една чудно красива копринена дреха. От известно време насам всяка сутрин, когато се загръщал в нея, от ръкава й излитала една пеперуда, подобна на сливов цвят. Вечер тя отново се връщала там. В живота си човекът нямал други чудеса освен дрехата и пеперудата. Дрехата била ушита от една много стара и мъдра негова приятелка. Пеперудата долетяла сама. Един ден той усетил, че трябва да се откаже от нещо важно. "Имам само дрехата и пеперудата. Ще се откажа от пеперудата," - помислил си той. "В дрехата е вложен труд, напомня ми за някого. А пеперудата сама дойде. Сигурно и сега ще знае при кого да отлети."

Пеперудата веднага разбрала какво си мислел човекът. Станало й много тъжно, но нали била съвсем малка - тъгата й била незабележима за него. И отлетяла. Тя самата не знаела накъде, защото съвсем не била толкова мъдра и съвършена, за колкото я мислел старият китаец. Но (в началото съвсем незабелязано) след нея тръгнал и един конец от дрехата. Той дълго я следвал. И макар дрехата да била изтъкана от най-тънка коприна и поради това ръкавът, от който тръгнал този конец, да се скъсявал много бавно, все пак на третия ден китаецът разбрал, че нещо с дрехата му не е наред.


Събрал той в едно вързопче малко храна и най-необходимите си вещи и поел към дома на онази много стара и мъдра своя приятелка, която била изработила дрехата. В началото вървял много бързо и макар пътят му да изглеждал съвсем чист и равен, все като че ли нещо го спъвало. Опитал се да върви съвсем бавно, но тогава като че ли нещо го дърпало напред.

"От годините ще да е," - мислел си китаецът - "някога познавах точния ритъм, пътят сам ме водеше. Сега бързината на краката и бързината на сърцето са станали различни - не могат да свикнат една с друга."


И така, с много усилия и с чувството, че извършва нещата неправилно, той стигнал до дома на приятелката си. Тя вече била на смъртно легло и а-ха да склопи очи, но току се сепвала от нещо, което сякаш я връщало към живота.


Когато старият китаец прекрачил прага й, тя внезапно проговорила: "Тебе чаках. Върви по копринената нишка." И издъхнала. Той много се зачудил, защото, макар че ръкавът му се скъсявал с всеки изминат ден, не му идвало на ума, че всъщност той бавно се разплита. Нали конците били съвсем тънки и човешкото око не можело да ги забележи, когато били отделени един от друг.


След погребението китаецът тръгнал напосоки. Бил толкова тъжен и объркан, че не се замислял накъде върви. Чудел се само, че изведнъж пътят му се сторил много лек - сякаш сам го водел. Вече не се препъвал, нито нещо го дърпало напред. Бързината на краката се била изравнила с тази на сърцето. И което било още по-чудно, ръкавът на дрехата бил спрял да намалява. Но когато минало известно време и човекът вече започнал да обръща внимание на нещата около себе си, той още повече се зачудил, защото гледките като че ли се повтаряли. Така един ден разбрал, че върви в кръг, но всяка следваща обиколка била съвсем малко по-кратка и различна от предишната - пътят му очертавал концентрични окръжности. И когато кръгът така се смалил, че китаецът вече не можел да направи и крачка напред, той седнал в центъра да си отдъхне и за пръв път вдигнал поглед нагоре. Цялото небе и короните на дърветата се виждали сякаш през съвсем тънка паяжина, която блестяла в преливащи цветове на светлината на слънцето.

"Чудна работа," - промърморил китаецът - "тази паяжина има цвета на моята дреха." И щом разпознал цвета, на рамото му кацнала малка пеперуда, подобна на сливов цвят и той усетил, че го изпълва небивало щастие.

Тогава пеперудата проговорила: "Сега вече сме изминали един и същи път. Аз познах пътищата на хората като тебе и ти вече можеш да се скриеш под ръкава на дрехата като мене." И китаецът разбрал каква била паяжината над главата му. "И още, никога не вземай решения, преди да си изминал пътя."

Старият китаец притворил очи и се замислил. "Значи не е трябвало да избирам между дрехата и пеперудата и човек не трябва да се отказва от чудесата си. Сигурно моята стара приятелка ми е пратила пеперудата в мига, в който е почувствала наближаването на смъртта. А аз в своята прибързаност не съм я разпознал и с лека ръка съм я пропъдил."

И той заспал под коприната на собствения си ръкав, знаейки, че онази част от него, която му пречела да проумява нещата, безвъзвратно е изчезнала.

Елка Димитрова
=============================

Благодаря ти приятелко. Винаги си много изразителна в картини и слова.
Илка
цитирай
5. sowhat - ПЕПЕРУДИТЕ Лафкадио ...
25.08.2007 08:55

ПЕПЕРУДИТЕ




Лафкадио Хърн



Превод от английски: Мария Демот




I.



Не бих могъл н да се надявам на щастието, което е имал онзи китайски учен, известен в японската литература като Росан. Защото той бил обичан от две призрачни девойки, небесни сестри, които го навестявали всеки десет дни и му разказвали истории за пеперуди. Има удивителни китайски легенди за пеперуди - фантастични истории, които много бих искал да науча. Но никога няма да мога да чета на китайски, нито дори на японски, а няколкото японски стиха, които съм успял с огромни усилия да преведа съдържат толкова малко алюзии за китайските истории и легенди за пеперуди, че мъките ми са сравними с тези на Тантал... И, разбира се, никакви призрачни девойки не биха удостоили с посещението си скептик като мен.
Искам да узная например цялата легенда за китайската девойка, която пеперудите взели за цвете и я следвали на рояци - тъй уханна и възхитителна била тя.
Бих искал да узная нещо повече и за пеперудите на император Генсо1, Или Мин Хан, който ги карал да избират неговите възлюблени... Той често устройвал в прекрасната си градина празненства, на които присъствали ослепително красиви дами. В разгара на пира отваряли клетките, пускали пеперудите сред гостите и те кацвали върху най-красивата дама, която и ставала избраница на императора. Но след като Генсо котей, тоест император Генсо, видял Йокихи (която китайците наричат Ян Гуйфей), той престанал да разчита на избора на своите пеперуди, което не било за добро, тъй като Йокихи му докара сериозни неприятности.
И още бих искал да узная повече за случилото се с онзи китайски философ, известен в Япония под името Сошу2, който сънувал, че е пеперуда, и в съня си усетил и видял света със сетивата на пеперуда. Защото духът му наистина пърхал наоколо в нежния облик на пеперуда; и когато се събудил, спомените и усещанията от съня били тъй живи в. съзнанието му, че той вече не можел да се държи като човешко същество.
И накрая бих искал да се запозная с текста на някоя официална китайска версия, признаваща съществуването на душите на някой император и приближените му като пеперуди.
По всичко изглежда, че повечето от японските писания за пеперуди, с изключение на част от поезията, имат китайски първоизточници и дори древният японски естетически вкус към тази тема, която намира такъв чудесен израз в японското изкуство, в песните и обичаите, може би се е развил под китайско влияние. Китайските първоизточници несъмнено обясняват защо японските художници и поети избират толкова често за свои артистични псевдоними - геймьо, имена като Чому (Пеперуда-блян), Ичо (Самотна пеперуда) и други. Дори днес псевдоними като Чохана (Пеперуда-цвят), Чокичи (Пеперуда-щастие), Чоносуке (Пеперуда-дружка) са предпочитани от танцьорките. Освен артистични имена като изброените все още се срещат и подобни лични имена - йобина. Такива са например Кочо, или просто Чо, което означава Пеперуда. Като правило това са женски имена, въпреки че има и странни изключения... И тук бих споменал, че в провинция Муцу все още съществува любопитният обичай най-малката дъщеря в семейството да се кръщава Текона - странна дума, непозната другаде, която на диалекта на тази част на страната означава, разбира се, Пеперуда. В древни времена тя се е използувала и със значението «красавица».
Възможно е някои необикновени японски поверия за пеперуди да са също от китайски произход, но нищо чудно те да са по-стари и от самия Китай. Най-интригуващото според мен е, че душата на човек може да се отлети от тялото му и да пърха в пространството като пеперуда. Някои красиви фантазии са плод именно на това поверие. Като например представата, че ако в гостната долети пеперуда и кацне зад бамбуковия параван, човекът, когото обичате, идва да ви навести. Това, че пеперудата би могла да е нечия душа, не е повод да се боите. Но има времена, когато и пеперудите внушават страх, като се появяват например на рояци. Историята на Япония познава такъв случай. Когато Тайра-но Масакадо3 подготвял тайно известния си бунт, в Киото се появили толкова много пеперуди, че хората се уплашили, смятайки, че това е знамение за надвисваща беда... Вероятно са предположили, че това са душите на хилядите, обречени да загинат с битка и възбудени в навечерието й от някакво необяснимо предчувствие за смърт.
Ала според японските поверия пеперудата може да е както душата на жив човек, така и на покойник. Всъщност душата има обичая да приемя облика на пеперуда, за да извести, че напуска завинаги тялото. Ето защо трябва да се отнасяме с впимание към всяка влетяла в дома ни пеперуда.
Това поверие и чудноватите измислици, свързани с него, намират художествен израз в много образци на японската драма. Известна е например пиесата «Тонде-деру Кочо-но Кандза-ши», или «Летящият фуркет на Кочо». Кочо е красавица, която се самоубива заради несправедливите обвинения и безжалостното отношение на околните към нея. Онзи, който силно жадува да отмъсти за смъртта й, дълго и напразно търси злодея, омърсил честта на тази почтена девойка. Но ето че накрая фуркетът на покойната се превръща в пеперуда и го повежда към отмъщението, като започва да кръжи над мястото, където се крие злосторникът.
Не бива да се смята обаче, че онези големи книжни пеперуди (о-чо и ме-чо), които украсяват сватбите, имат нещо общо с призраци и тям подобни. Те просто символизират радостта от любовния съюз и надеждата, че младоженците ще преживеят живота си заедно, както двойка пеперуди прелитат леко над някоя красива градина, пърхат и ту се издигат, ту се спускат, но нито за миг не се разделят по за дълго.





II.



Както вече споменах, повечето японски легенди за пеперуди са дошли от Китай. Ала научих една, която по всяка вероятност е тукашна и според мен си струва да бъде разказана заради онези, които твърдят, че в Далечния изток не съществувала «романтична любов».
Зад гробището на храма Содзанджи, в покрайнините на столицата, дълго стояла самотна колиба, в която живеел старец на име Такахама. Съседите го обичали заради доброто му сърце, но почти всички го смятали за леко побъркан. Защото редно е всеки мъж, освен онзи, който е дал пост на Буда, да се ожени и да си създаде семейство. А Такахама не се бил посветил на вярата, но и не скланял да се ожени. Никой не знаел да е имал някога любовна връзка с жена. Тъй че повече от петдесет години той живял съвсем сам.
Едно лято Такахама се разболял и разбрал, че не му остава много да живее. Тогава той изпратил да извикат вдовицата на брат му и единствения й син - момче на около двадесет години, към което бил силно привързан. Те веднага дошли и направили всичко каквото могли, за да облекчат последните часове на стария човек.
Един мрачен следобед, докато вдовицата и синът й бдели край постелята му, Такахама заспал. Точно тогава в стаята влетяла голяма бяла пеперуда и кацнала на възглавницата на болния. Племенникът я отпъдил с ветрило, но тя веднага се върнала. После пак я отпъдили, за да кацне тя за трети път. Тогава момъкът я изгонил навън и я гонил, докато минала през градината, а после и през една отворена порта и влязла в гробището на близкия храм. Само че пеперудата продължила да пърха над главата му, сякаш не искала да си иде, и се държала тъй необикновено, че момъкът се зачудил дали това е наистина пеперуда или ма - зъл дух. Той пак я погнал и я последвал навътре в гробището, докато видял, че тя лети към един гроб - гроб на жена. Там пеперудата внезапно и неочаквано изчезнала и той напразно я търсил. Сетне разгледал надгробната плоча. На нея било издълбано името «Акико» и непозната фамилия, както и надпис, според които Акико починала на осемнадесет години. Очевидно надгробието било поставено преди около петдесет години, защото било почти изцяло обрасло с мъх. Но и друго било очевидно - че някой се грижел добре за гроба: на него имало свежи цветя, а водата във вазичката била наскоро сменена.
Още щом младежът се върнал в стаята на болния, майка му го посрещнала с печалната вест, че чичо му е издъхнал. Смъртта била настъпила безболезнено, докато спял, и лицето на покойника било усмихнато.
Младежът разказал на майка си какво е видял в гробището.
- Ах! - възкликнала вдовицата. - Та това трябва да е Акико!
Но коя е тази Акико?
Майката отвърнала:
- На младини добрият ти чичо бе сгоден за едно очарователно момиче на име Акико - дъщеря на негов съсед. Акико почина от туберкулоза малко преди сватбения ден и отреденият за нея съпруг страдаше безмерно. След погребението й той се закле никога да не се жени и си построи тази къщурка край гробището, за да е близо до гроба на своята любима... Това беше преди повече от петдесет години. И всеки божи ден през тези петдесет години, и зиме, и лете, чичо ти ходеше на гроба на Акико, молеше се, почистваше го и принасяше на него дарове. Но не обичаше да се споменава за това, а и самият не отваряше дума... Ала ето че най-сетне Акико дойде при него: бялата пеперуда е била душата й.





III.



Едва не забравих да спомена един старинен японски танц, наречен Кочо-май - Танцът на пеперудите, която се е изпълнявал в императорския дворец от танцьори, костюмирани като пеперуди. Не зная дали и днес не го играят понякога. Казват, че е изключително труден за научаване. За да бъде изпълнен както трябва, са нужни шестима танцьори, които да се движат, като правят определени фигури; да се подчиняват на традиционните изисквания за всяка стъпка, поза или жест, като се въртят един около друг много бавно под ударите на малки и големи барабани, под звуците на малки и големи флейти и свирки, непознати по форма на западния бог Пан.















Бележки на преводача:



1 Генсо - китайски император от династията Тан Сюандзан (712-756), чиято любима наложница е Ян Гуйфей, почитана в японската литература като символ на женската красота. [горе]

2 Авторът има предвид Джуан Джоу (около 368-290 г. пр. Хр.), автор на труда "Джуан Дзъ", станал впоследствие негов творчески псевдоним. [горе]

3 Тайра-но Масакадо (? - 940 г.) - служи при регента Фудживара тадахира (880-949 г.), но когато му отказват поста кебиши - върховен съдия и изпълнител на всички наказания в империята, той се оттегля в Канто, източната част на остров Хоншу, вдига бунт и води в продължение на няколко години (докато не бива убит) партизанска война със съседните провинции. [горе]







Въвел в мрежата: Емил Кацаров
цитирай
6. svoboda64 - @tymmid, @avangardi, @sowhat!!!
25.08.2007 10:30
Благодаря ви!!!!!!!

Пеперудата е част и от българските поверия. Сега ми припомняте, че тя е централно обредно лице в обичая "Пеперуда".

Когато се засуши, селяните избират сираче. Момичето го окичват с цветя и то обикаля по къщите, а хората го поливат с кофи вода и пеят:
- Дай, Боже дъжд!

И в България се вярва, че душата на умрелия може да се върне под формата на пеперуда. Затова в стаята на покойника се оставя чаша с вода и близките следят дали върху нея ще кацне пеперуда. Е, понякога може да е и муха:))

Преди 9 години най-първата ми приятелка се самоуби - бяхме заедно от 3-годишни. Животът й беше драма: тя не беше от хората "родени за този свят". Особено болезнените сблъсъци бяха с родителите й и тяхната невъзможност да я приемат такава, каквато е: отдадена на изкуството и любовта... по начини, които "здравият селски морал" отхвърля. Тяхното страдание намери развръзката си в 3 случки:
- майка й неволно се подпали на гроба й от свещите, които палеше всеки ден. Дали беше напомняне от "другата страна"? Приятелката изрично не искаше погребение, а кремация!!!
- една нощ баща й сънувал, че върви след нея и се озовал в разцъфнало поле, където бил накацан отглава до пети от рояци пеперуди - той беше любимият мекушав родител, незнаещ как да помогне на детето си приживе.
- 3-тата беше посещението им при медиум. "Не съдете никого! Аз по погрешка бях спусната на този свят..."

Това е из живота на пеперудите по българските земи...

Много бих искала пеперудите да оцеляват по-дълго...

И пак ви благодаря, приятели!
цитирай
7. dakota - пепрудите са магия
25.08.2007 10:49
ефирна нежност...
красота в две крила
със силата на
вечния копнеж
на сърцето.

...тъжно е, когато пеперудите умират
----------
фантазия си... необхватен дух, бъди радостна и щастлива
уикенд е!*
пърхай с най-пощурялите си цветове!:))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212197
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031