Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2007 11:09 - Краят на метлявенето
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 1863 Коментари: 1 Гласове:
0



Днес е последният ден. Най-самотният ден в един месец. Така тълкуваше Линда Гудман навремето тази номерологична позииция. Нямам основания да не й вярвам. Още повече, че може би се самонавивам. Най-малкото – защото трябва.

 

Достатъчно се метлявих: от четвъртък на обяд, та до днес. Не ми се занимаваше със сериозни материи: те пробиват дупки в ума ми и ме погват по неизбродните си канали. Затова си наложих 5 дневна необвързаност. Тази на Галактически стопаджия, който бясно се щура из  дупките на сиренето-Вселена, за да...?  Всъщност не зная отговора на “ за да”... Предполагам, че подсъзнателно съм искала да забравя всички дестинации и всички неща, очакващи ме и очаквани от мене в края...Просто имах нужда да възвърна остротата на възприятията си. Да избягам от рутината, която ме прави едноизмерна, плоска, жалка, несмисленаJ

 

Ммдаааа ....Метлявих ли се всъщност? Май привиждам образа на метилява овца, подгонена от собствените си бесове. Защото...Мятайки се из Мрежата - виртуалния, ерзац-заместител на Вселената – отново и отново попадах на себе си: на “разпръснато Аз във всичките Те” (Самоцитирам се – от онова мое някогашно “Аз”: по-голямо на смисли, макар и в по-младо биологическо тялоJ). Оглеждах се в различните и разнокалибрени парчета, отдавна заровени в паметта ми. Препрочитах, възстановявайки полуизтрити палимпсести на емоционални трепети или травми. Потопих слуха си в отгласите на разкъсващи мисли или величава музика. Вибрирах в напрягащи или смазващи кинетични състояния. Подлудявах от миазмите или ароматите, които се носят наоколо.

 

Тук казвам: Доста! (Предпочитам го пред Баста!) Макар и възстановяващо, пътешествието беше уморително. Но свърши “работа”. Защото след продължително лутане се намерих в края на предишната ми книга “Свободна и ничия”. В буквалния и преносния смисъл.

А той е:

 

ПОНЯКОГА

 

Понякога

се чувствам

Змийско кълбо

от души.

Гърчат се,

увиват се

и взаимно

си пречат.

А тялото

е Едно.

Горкото тяло –

то е разпнатото.

Душите

отлитат

като Кетцалкоатл.

Остава тялото –

Напуснат Дом,

очакващ

Завоевателите

в образа

на Бог.  


 image
 

А ето как изглежда това в Brain-Buddha-snake-sized. “Окраднах” си го от нет-но място, наречено Rigorous Intuition (v. 2.0): Snakes in the Head”.  

 

Сега като Вълшебния свирец (любимо-омразния Pied Piper) вече мога,  а и крайно време е!  да изведа "змиите" – моите домашни любимци – извън очертанията на всекидневието. И да се бухна в отрезвяващия му водовъртеж. При писането на прозаично-скучна академична книжнина (уф!) и amidst надвиснал като дамоклиев меч ремонт (мннноооогоооо уф!)

 

Bye-bye, Life,

Bye-bye, Happiness,

Hello, Loneliness,

I’m gonna…


Rigorously dive

In the sea of NeedJ)

До скоро!

 



Тагове:   метлявенето,


Гласувай:
0



1. mmmmmmmmm - :)
31.07.2007 11:40
Намерила си се!:)
Добре дошла!!!:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3211987
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031