Прочетен: 4671 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2007 21:24
Когато се втурнах в теб, мислех, че ще е за малко. За около два-три месеца. Колкото да легитимираме раждането на сина ни. И после – всеки откъдето. Странно нещо: калкулиран брак, макар и по любов. Или поне на онова, което на времето си мислех(ме), че е любов: огнено привличане + леденото отблъскване, свободолюбие + обсебеност от една единствена личност. Исках(ме) любовта, но не исках(ме) оковите на брака: насилственото въдворяване в релси, яростните скандали при измъкването през вратата на общия дом... за да задоволиш собствените си търсения. Странни състояния, нелогични пируети на мисълта и чувствата... когато трябва да избереш между досегашния си живот и още неродения. Всъщност тогава играхме на нещо... почти като руска рулетка!
Но ето ни, 22 години по-късно. Едва ли попораснали, макар и с два отрасли сина. Все още влюбени в света и в приключенията. Все така с трясък влизащи и излизащи от общия ни дом, с все същия плам защитаващи правото на лична независимост, все повече проповядващи личната отговорност като рецепта за съжителство... вместо безличния компромис. Едва в последната година - на 21-годишното ни пълнолетие - се решихме да потънем в дългове заради дома си. Вътрешно да го разделим и облагородим, така както благородно сме си разделили и парцелирали външния свят. А може би това е първата бръчка на умора от прекалената ни отдаденост на Света?
Каквото и да е състоянието, щастливи сме, че го докарахме дотук:
╔ Че не се изплашихме от бурите, от изневерите, от падането на комунизма и възцаряването на олигархията вместо демокрация. Че преплава(х)ме през инфлациите и дефлациите. Оцеляхме след авариите в Кремиковци и ужасиите на училището. Че все още можем да треперим един за друг, въпреки разделите и събиранията, семейните племенни съвети и катастрофите, болестите и предателствата...
╔ Че все още можем да се подиграваме и иронизираме взаимно, както и да се вземаме прекалено на сериозно. Да се караме за политика. Да стоим винаги на диаметрално противополжни позиции. Аз да съм “бащата”, а ти, мой съпруже, – “майката”, когато Господ ни е отредил обратно ролитеJ)
╔Че още го можем: да скочим и двамата в 3 часа през нощта, ако приятел, съсед или роднина ни привика спешно – я на купон, я да гасим пожар. Че приятелите и принципите все още значат повече за нас, отколкото парите (властта) и социалното положение (престижа)
Не знам дали пораснахме и се научихме да замазваме грешките на другия пред външния свят, за да оставим взаимното кастрене за насаме... Дали овладяхме изкуството да се уважаваме като оставаме непримирими, всеки на позицията си.
Понякога се чудя как можахме да преминем през всичко това и още да сме заедно...
А всичко изглеждаше толкова ефимерно в началото: като два-три месеца под подпис и ... яремJ)
Или толкова безизлазно, колкото първата ни 9-майска нощна разходка от Студентския град до Камбаните през блатата зад Зимния дворец...
Като бутафорно извинение, изрецитирано на тялото на последната спирка на 94: хем те напушва на смях, хем нещата са станали гротескно истински...
Или напълно безумно – като непозволеното промъкване в блок 23 в малките часове на деня чрез катерене по балконите до 6 етаж...до единствената отворена вратаJ
И сега от време на време сме разкъсвани между:
╔ - Кой Господ ме събра с теб?
- Аз – отговаря Атанас, големият ни син, смеейки се.
╔ - Аз съм вечерал с Бога, когато съм се оженил за теб
Преди това беше твоя реплика, сега все по-често става моя.
Странно нещо е лабиринтът на един брак. Понякога се оглеждаш в кривите му огледала и хич, ама хич не ти е до смях. Друг път благославяш мига, в който си рискувал всичко – за да спечелиш всичко или ... нищо. Но най-вече да предприемеш пътуване, което не си знаел на кои брегове ще те изхвърли...
Е, пътуването продължава. И това му е най-вълнуващото! Благодаря ти, че устиска, за да видим заедно следващия изгрев, да усетим заедно поредното подводно течение, да се преборим с коварния шквал, а после да разпиваме в кръчмите със не по-малко обветрените ни събордници, с които заедно напъваме воля и мишци, за да се измъкнем от тинята...J)
Да ни е честита годишнината! Всъщност не всеки ден като хора можем да се похвалим “като шампиони” с това, че ще продължим да се бием (един с друг) докрай... И нищо, че децата ни ни се смеят: “Няма по-ненормални родители от вас!” В края на краищата това ни е чарът. Seemingly champions or just chimps…
Love,
The 2 Aquarius
Много интересно е написано.
28.07.2007 22:21
Много сложно сте го написали, в такъв момент едва ли все още влюбена в съпруга си ще си мисля за "падането на комунизма и възцаряването на олигархията вместо демокрация. Че преплава(х)ме през инфлациите и дефлациите. Оцеляхме след авариите в Кремиковци".
Аз, която имам 30 годишен семеен живот просто бих казала с няколко думи: през всичките тези 30 години изживях и добри и лоши моменти, но съпруга ми беше винаги с мен и до мен. Ако сега ми предложат да започна живота си отначало, то бих го започнала отново със същия човек, човека който обичам и чиято опора имам и съм имала винаги до себе си.
Моя дядо казваше така-"Ако в живота си си изживял поне 30 щастливи дни, значи си бил щастлив човек". Благодаря на Бог, но моите са много.... повече, и дай Боже да са още много.
Желая Ви искрено много щастливи дни.
А не искам и да влизам в повече обснения защо "семейно" политиката ни е травма... Различни семейства, различни истории...
Пожелавам Ви все така дълъг и щастлив семеен живот. А бракът не е само влюбеност:))) Доста повече от това:))
Приятна вечер и cin-cin.
I've paid my dues
Time after time
I've done my sentence
But committed no crime
And bad mistakes
I've made a few
I've had my share of sand kicked to my face
But I've come through
And I need to go on,and on, and on, and on
We are the champions,my friends
And we'll keep on fighting till the end
We are the champions
We are the champions
No time for losers
'Cause we are the champions
Of the world
I've taken my bows
And my curtain calls
You brought me fame and fortune
And everything that goes with it
I thank you all
But it's been no bed of roses
No pleasure cruise
I consider it a challenge before the whole human race
And I ain't gonna lose
And I need to go on, and on,and on, and on
We are the champions, my friends
And we'll keep on fighting till the end
We are the champions
We are the champions
No time for losers
'Cause we are the champions
Of the world
We are the champions,my friends
And we'll keep on fighting till the end
We are the champions
We are the champions
No time for losers
'Cause we are the champions
А ето и моят превод:))
Изпълнявах си задълженията
винаги и навсякъде
Изтърпях си присъдата
Макар и да не бях извършил престъпление
А що се отнася до гадните грешки -
Е, извърших няколко
Получих си очернянето от приятели, а и от всички
Но излязох от това
И всичко, от което имам нужда сега, е просто да продължа...
Шампиони сме, ние, ние приятели,
И ще се бием до сетния час
Ние сме щампионите
Да, шампионите сме ние
Не е дошъл часът да се предаваме
Щото сме щампионите
на света
Полклоних се достатъчно много пъти
И изпълних “бисовете” си
Наградихте ни със слава и богатство
И всичкото, което върви с тях
Благодарим ви на всички
Но не беше легло от рози
нито сляпо удоволствие или разходка за разкош
Все още смятам, че е предизвикателство пред човешката раса
И няма да се изживявам като последния пропадняк
Аз имам нуждата да продължа...
Шампиони сме, ние, ние приятели,
И ще се бием до сетния час
Ние сме щампионите
Да, шампионите сме ние
Не е дошъл часът да се предаваме
Щото сме щампионите
на света
Имената:
Смятам, че наистина Господ е шегобиец. Аз съм СВОБОДА по рождено име и по поведение. Съпругът ми е Костаздин (т.е. постоянен). Ако някой ме е учил на постоянство, това е той. И не е оковаване, а (само)дисциплиниране. Просто защото го харесвам.
Второ, има едно друго оковаване. И то вече е от мен. Отдавна трябваше да сме напуснали България. Поне през далечната 1988. Тогава аз се тръшнах и казах, че "ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО-ХУБАВО НЯМА И НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ ОТ НЕГО.". Е, това е друга опера. И моят съпруг ми се подчини тогава. (Тайна) Аз имам 4 предишни прераждания в България и ужасно ме боли за тук. Въпреки че едва ли успях да направя нещо значимо за страната си. Но той не се оплаква. И все още ме търпи:)) С всичките ми напъни "да оправям" света (put the world to rights):)) За което съм безкрайно благодарна. Можеше и да ме изостави в безплодните ми опити, нали?
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли (тук имаме пропуски, както казва батко Фреди:))
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. ВСИЧКО ИЗВИНЯВА, НА ВСИЧКО ВЯРВА, НА ВСИЧКО СЕ НАДЯВА, ВСИЧКО ПРЕТЪРПЯВА (Мисля, че това май сме усвоявали:))
8. Любовта никога не отпада...
Като сила на битието, бих добавила, макар и с различен интензитет.
Приятен ден!
Поздравявам те ,за упорството!
Всъщност ключовата фраза е:
"Аз имам нуждата да продължа..."
Поздрави Свобода,и още много години упорство! :)))))))))))))))))))))))))))))))))))
Приятна вечер!
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer