Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2007 16:34 - Проблемът с енергийната "недостатъчност" на достойнството ни:))
Автор: svoboda64 Категория: Други   
Прочетен: 1833 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.07.2007 17:47


A human cannot experience the now as a human being in the old energy, for the now becomes the past, and even the future becomes the past, and you never spend any time where Spirit actually is. The now time frame is like a circle around yours, where all things past are known, and the future potentials are realized and also known.

For those of you with the overview of the wisdom who know this, and you vibrate at a higher level, you can put one foot into the now and one foot into linear time and feel comfortable. That’s where peace comes from, for you realize there is an overview and the solutions are waiting. Now, Spirit apologizes for the fact that solutions often seem to be at the last minute. [laughter] But, oh dear ones, if you’ll examine what we’re saying, you’ll know why they are so. For now time is NOW! The problems you have that you want to resolve cannot be solved until you go to the now and only then they’re solved. Many times the timing of that confusing attribute can only be at the moment of the solution to the problem, which is naturally at the end of that test’s journey. That’s where the solution is. We have told groups before that humans have a tendency to see crossroads coming and they don’t know what to do. A required decision is looming in the distance so what do they do? Some humans decide to sit down and worry about the issue. The ones with the now overview, however, are the ones that say, "We cannot make a decision at the moment, but we’ll know later." It’s against human nature to do this, because it voids planning ahead. 

Дългият цитат от т.нар. Крейон разкрива парадоксите на човешките тревоги и в крайна сметка вземаните решения, предшествани от опасения и страх. 

Позволих си да го цитирам, защото много ме "измъчва" какво всъщност се случи на медиците (мед.сестри + д-р Ашраф) и на България. Защо трябваха почти 9 години казусът да намери разрешението си, защо трябваше да се случи по този начин: да излезем от него като "победителите-победени". 

Подкрепям мнението, че много прах се хвърли в очите на хората, че журналистиката ни се държа безобразно, разнищавайки една човешка трагедия, за да я превърне в собствен триумф, а не в това, което всъщност е: Победа на човешкия дух, на съобразителността и тънкостта, на полутоновете в търговията и войната.  

И ни показа, че ние като нация-държава още не сме вещи в тези тънкости. Че ни липсва финесът и здравословният цинизъм, за да се справим в свят, където нещата не са черно-бели. Затова и нашите политици бяха и са като попарени. Въобще не става въпрос за "нашето национално единство", "боен дух" и "непобедима сила" - онова, което го пише по училищните читанки и ни внушава, че трябва да се "гордеем", че сме българи. Оказа се, че ние не можем да се справим сами. Отново и пак:)) И аз не мисля, че това е, защото сме "малка" държава, а защото все още сме малки по "дух": ние - духовните, които се гордеем, че сме запазили духовната култура на славянството чрез езика й, чрез запазването на собствената й символна система. Каква ирония:))

Вижте, за мен е смешно и плачевно, че Франция ни уми очите. Символният капитал, естествено, ще бъде ползван от Саркози. Халал да му е, щом е дръзнал и го е направил. Свободата никога особено не е била тачена у нас. Затова страшно ни е необходимо непрекъснато да се позоваваме на Възраждането: единственият акт на жадувана и отстоявана по "безобразен" начин свобода. Извънмерна и манипулативна. Какъвто беше и случаят с освобождаването на медицинските сестри и Ашраф. 

Ще отеква в нас и ще ни боли - ако можем да изпитваме по-дълбоки и разнообразни, смесени чувства - как стана така, че нашите държавно-правителствени съглашателства с либийската страна не доведоха до щастлива развръзка. Беше ли "грешка" или просто се павираше един път, по който да минат "победителите"? И да откъснат онзи плод, който беше лелеян и от нас?

Болезнено ми е да правя анализ, при това критичен, на извършеното, овещественото: все пак водещото трябва да е благодарността, защото беше ни предложен "дар". Човешкият живот е висша ценност. За мен, обаче, не по-малко ценно от живота е достойнството, с което преминаваш през него. И ако мога да обобщя: в казуса ние, като държава и нация, бяхме лишени от достойнство. За кой ли път?! 

Дали не ни стана навик "свободата да ни бъде дарена". Няма такова животно, повярвайте ми! Защото механиката-процедура на дара е "дар-противодар - надцакващ дар" и т.н. до безкрайност. (За справка, Ивайло Дичев, Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост, 1999) 

И ние какво? Влизаме в поредната витка-процедура на дара? Така се държат нашите управници, така се държат и "потърпевшите" - медицински сестри и д-р Ашраф. Смешното привикване в Бояна на завърналите се медици, прилича много на гузна съвест, на изпирането й чрез нови "непозволени" средства и политически манипулации. След като получиха свободата на сънародниците ни "свише" (разбирай, ЕС), нашите управници трябваше да отработят собствените си дивиденти. И да заличат следите: на неумението, грешните стъпки и страха от възмездие. Вече бяха отправени "заплахите". Устите на тези хора трябваше да бъдат затворени - чрез изтъргуване на статуси и парични компeнсации. 

Какво ни се случи всъщност? Статусът на България като ЕС-страна беше изтъргуван: Саркози припозна българките като французойки. Забележете, това е отиване "отвъд" европейската идентичност и европейското гражданство. Експертите знаят, че такова "прехвърляне" на суверенитет (само националната държава е в състояние да определя кръга на своите граждани, като обратното не е вярно - гражданството в европейския съюз не те прави гражданин на нито една друга конкретна страна-членка на ЕС:)) не може да се случи! Но ето на - свидетели сме, че и това стана! Саркози направи поредния "непозволен" ход. За личното добро на медиците ни, и за своето - разбира се. Няма да се циганим, че не го е направил безкористно. Това е то политиката. Да направиш възможното от невъзможното:)) 

Затова ми е мъничко мъчно за нашенските политици и нашенското политическо пространство. Саркози изигра блестящо козовете си: изпрати съпругата си като "хуманитарен", а не дипломатически пратеник. И да беше неуспяла мисията, пак щеше да е победител (по линията на "Ако г-жа Саркози победи - печели цял ЕС, включително България, но най-вече аз, ако тя изгуби - никой не губи:)) Странна логика, но тя се оказа печаливша. Доказана от успоредното развитие на две стратегии: 
- комисар Бенито Фереро-Валднер рапортува час след успешното приключване на нейната дипломатическа мисия, че е подписан меморандум за двустранно сътрудничество между Джамахирията и ЕС; ден по-късно (25.07) самият Саркози отлетя (като преди това се "въздържа"), за да подпише двустранно взаимно-изгодно сътрудничество - енергийни технологии и т.н. (Досещаме се, нали?) 

Търговията "уплътни" победата на човешките права над "мракобесието". А ние оставаме с неразрешения съдебен казус. Защото макар да беше отменена смъртната присъда, доживотният затвор беше потвърден. И ние се съгласихме с него. Поне медицинските сестри и д-р Ашраф. 

Помилването от нашия Президент изглежда като най-естественото "човешко" разрешаване на случая. Но остава международната тегоба. Която някак си се слива с образа на България като "държава, която не уважава правовия ред". 

Всъщност всичко е изчислено до микрон. И мога да изразя моите възхищения към дипломатите и държавните ни "мъже". Само че защо продължава да ме гложди съмнението, че човешкият живот беше спасен за сметка на личното и държавното достойнство? 



Тагове:   недостатъчност,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svoboda64
Категория: Други
Прочетен: 3212121
Постинги: 1146
Коментари: 5991
Гласове: 19356
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031