"Поетите ходят по острието на ножа..."
                                                            Вл. Висоцки

А по земята се върви...
Така на Висоцки ножът
под петите ни се върти:
не кърваво цвете - кожа!

Хамлет самотен в ъгъла 
на душевния си килер
пак се измъчва, потънал
в това To be or not to be?

А ние? Убиваме с ярост. 
Мислим ли? В последния миг.
Живеем просто на крайност - 
по импулс на мозъчен тик.

Може би благоразумност?
Осъзнат вътрешен баланс?

Не познаваме крилете,
за да се издигнем
над нас.