Първи.
Самата дума звучи самотоно.
Как ли се е чувствал Адам?
Защото тогава не е имало
с какво да си играе ума,
разбърквайки
по дъската на живота
пешките на чуждите грешки.
Нито с кого да се дразни:
за позиции и надмощия.
Никого да побеждава.
Защото тогава
сам си съдник
на свойта победа,
в която ти си победеният.
И ехото ти приглася,
но уви:
със собствения ти глас.
Тогава любовта
била е изродена в нарцисизъм.
Бъбренето на глас 
се е наказавло
със лудост...

Първи.
Когато стигнеш там
и си сам:
извади ребро
от тялото на мисълта си
и дръзвайки да станеш
Бог създател
си сътвори двойник:
дори той да е
по-добрият,
по-способният,
по-красивият. 

Когато стигнеш там -
ако Ме няма -
виж, не отхвърляй
цялата Вселена!