На баща ми

Това странно време 
пак извива във огнени спирали духовете...
Необвинено в спиритизъм
привиква неродените ни мъртви - Боговете.

Това странно време
свива примка от фанатичната ни педантичност
на неразкрита, мрачна лудост - 
то, упоеното в прозрения за безграничност.

Това странно време:
пот върху челото му избива - сълзите на каторжник;
нетрогнато от миналото
базстрастно по фитила към сърцето се изкачва...