Мръква се
и ъглите пропукват
                      под натиска на мрака.
Пламват хиляди прозорци някъде.
Аз стоя, невиждаща и
                                             закъсняла.
Съмва се.
Раните отварят 
                                  свойте магазини,
за да ни примамват с вносен лукс.
Аз мълча,
загледана в потока,
който може да е лек, 
                                           но и магия.
Пада гръм. Обагря в черно дървеса.
Аз стоя, не мога да подмина.
Някого убили с нож в гърба
или с клевета го наранили.
Аз изтръпвам. 
Болките кръжат
и като рой оси
ме жилят.

Припва мъничко дете
и пада върху цвете:
сблъскват се любимите неща.

Върху пода на битието
аз клеча пред първата слана.