Да тръгваме? А за къде?
Всичките рътища са изминати.
Реките са пресъхнали от жлъч.
И птиците ги няма.
Печални гарвани са
километричните ни камъни.
Земетръсите са в нас - 
невидими и страшни.
От моите очи до твоите
е само пустош,
а още по-нататък
са полюсите.
Да мина през пустинята?
Но ти си забравил
да измислиш
                          оазисите.

С пресъхнало чувство
като пребито псе
се влача
по дирите на една
                               илюзия.

Стоп!
В кадъра виждам
само себе си.