Самообяснението вероятно не е необходимо на другите. Но за мен е: защото оголва позицията на "автора". 

Казвам се Свобода Гагарова. И от една седмица оплаквам "частната" си смърт. Защото намерих стиховете си публикувани в интернет. Съвсем коректно подписани с моето име. 

Вероятно ще ми е трудно да обясня защо бях по-тресена. Бях "стреснат (а), трогнат (а), очарован (а)" (Смирненски, Червените ескадрони), т.е. егото ми беше поласкано. Но за един Водолей "егото" е в нулева позиция (тук, предполагам, ще ме разберат само астролозите:)), докато асцендентната ми Дева, която е тщестлавна, намери своето "амплоа" - самозабрави се! Това е откъм системното разбиране на "езотеричната психология", но в "по-земен" вариант ще го обясня по друг начин. 

Политологически, аз съм "ляв" (абстрактен) интелектуалец с "дясно" екзистенциално и практическо (конкретно) битие. Вярвам, че знанието трябва да е достъпно за всички, но от него могат да се възползват само онези, които полагат системен труд и постоянство. И че няма "безплатен обяд".  Това е и гражданската ми позиция, която буквално живея: като учител на свободна практика (freelance teacher) и като ученик на "свободно учене" (задочно, както му е формалното название). Къде тогава е "частната" ми смърт в уравнението?  

В публика-цията! И че не ми е поискано "раз-решението":)) 

Признавам, че за мнозина ще настъпи смут: нали си издала все пак въпросната стихосбирка "Свободна и ничия" през далечната вече 1993 година? Факт е. Но почти целият тираж е "по-дарен", т.е. той никога не е бил комерсиализиран (с изключение на няколкото бройки, които из-дателят ми, близък приятел, беше предоставил на книжарницата на писателите:)) Това, което все още се опитвам да кажа е: аз се опитвах да "контролирам" публиката си. Или поне да поставя някакъв "регулаторен" режим. Подарявах книгата си на хора, които са били "значими" в моя живот: учители и ученици, колеги, приятели, администратори, които не са се държали с мен "анонимно" и "абстрактно" (т.е. хора, които са ми "близки" по един или друг начин).   

Мрежата просто срина този "ефект". На личното, на "частното". На Дара (Ивайло Дичев). Мрежата "модернизира" моята "старомодност". Аристократизма ми, чувството за "пре-възходство". 

И твърдя, че чрез "наказанието" си, Мрежата ме въз-награди.  И ме накара да се модернизирам. Т.е. да предприема само-инициативата. Да премина от "източната" аскеза (мистичността и обожЕнието, вярата в личната връзка с Бога) към "западната" аскеза - активизма, съ-участието (връзката с хората в един свят, който НЕ "е най-прекрасния от всички възможни светове" ( Кандид, Волтер). [Цялото предишно изречение препраща към Макс Вебер - простете, за "не-знаещите"]. 

Тази личностна "транзитология" (Петя Кабакчиева, която говори за нея в народностен аспект, покриващ "българския преход":)) ме кара, в крайна сметка, да се "изравня" с "други-те". И да приема, че "публичността", ако и да не е най-добрият път към сърцата на "другите", е най-добрият път към техните "умове". Това е, което личностно ме разкъсва: макар да е "голяма оценка" (в смисъла на "при-знание"), публикацията в интернет не е инициирана от мен. И ме поставя в "пасивна" позиция. Отнела е "правото на автора" (частността, чо-века) да контролира "публичния си" ефект (гражданина).    

Затова тук ще публикувам онова, което до сега съм приемала за "частен" случай -моя живот, който се утаил в някакви "от-кров-ения" като стихове. Защото те наистина са част от "кръвта ми". Онова, което ме прави ЖИВА. Винаги съм се страхувала да се "раз-крив-ам". Обществото (общественото мнение) не обича криволиците. Не знам дали има общо с тоталитаризма или с рационализма, но някак си за предпочитане (в общественото мнение) е "правата линия". Но правата линия, макар и логична, не разкрива диа-лектиката. Не показва противоречивостта на съществуването. И докато не се "научим" да живеем в хармония чрез конфликт, да "нормализираме" конфрикта като част от Живота, няма да бъдем щастливи. Това е личното ми верую. 

И за това, ще публикувам тук и сега (sic et nunc), онова, което стои на задната корица на книгата (книжното тяло), което някога издадох с помощта на брат си и приятели в една книжица, наречена "Свободна и ничия":  

The Debunk of the Myth

There isn"t such a thing
As Honesty in Life.
There isn"t anything
In the Temple known as Soul.
There is neither endless Peace
Nor interminable War.
There isn"t any Kiss
Between the Earth and Sky.
There isn"t so much Truth,
But there is Faith in us.

Много е трудно да "бъдеш свободен". Ако се освободиш от всички условности на съществуването, наистина ще отидеш в Непознаваемата Другост. 

Но ние (аз) все още сме тук и искаме да "по-знаваме". Затова: voila!

Грехота

Трохите са накацали 
под масата
като гладни врабчета
и старото като света
мърморене на баба ми
напомня:
"Грехота е от Бога!"

Кашонът със стиховете ми
е под покрива 
на същата маса.
Там спят стиховете ми,
непогалени,
гладни за четени
шепнат:
"Грехота е от хората!"

Все още съм с неустановена позиция, "за" ли съм, "против" ли съм публикуване в мрежата, независимо от модела аз-мойте мисли или друг-мойте мисли.

Все пак, като човек с все още неустановена позиция за сега се въздържам. Не искам да остана неприятно "очарована" да срещна собствените си думи, емоции, изказ, в нечие чуждо амплоа. И снимки не си слагам. Не искам просто, не знам кое е "право".

Ти си избрала, блоговете са удобни, така че щом се чувстваш добре - дерзай.

Както ти казах, изборът винаги е личен. Няма как "да се освободим" от това:)) Както и няма "the right answer", if you see what I mean (play with) here:))

Otherwise, UR cute:))

със сърцето на човек, който има нужда от много, много обич....това е впечатлението, което оставихте...Търсете я!

Извинявай, че се забавих в реакцията си, но трябваше да го смеля. В последните години ми се насъбраха повече негативи (отколкото мога/можех да понеса), та... трябваше да си задържа дъха. За да не избълвам пак някоя "защитна" пледоария. По навик:))