Търся несъзнателно някой да ме приеме,
когато съм грозна и глупава.
Да държи не на условностите, а на мене!
Търся небе под черепен купол...
Търся вулканите - за да спя спокойно на тях,
ураган - да съм винаги будна.
Търся старци безжизнени - заради мъдростта,
мойта младост, която пропуска.
Търся гробища - за да знам, че живея сега:
с молитвен вик разбуждам океан
и свойте устни свивам във ярост на тръба,

за да разбуня в миг света... приспан.

Свобода Гагарова, 
Свободна и ничия, 1993