От изпити в училище и във живота
превърнах се във вечно неуспяла
да зърна малкото, което научава
човек от битието на земята.

Пресмятам като шахматист пореден ход,
а пешките царици все не стават;
поискам ли за всичко да забравя
отново викат мисли: за живот!

Животът, като незарасла рана,
смъди, не дава време: само пот
покрива пътя към измамния кивот.
Пак бързам - от другите назад да не остана.

Свобода Гагарова